Свободата днес и тук 23 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Отворен ли е “новият” арабски свят за бизнес?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
сп. “Икономист”

Икономическите реформи в Близкия изток могат да се окажат по-трудни, отколкото в Източна Европа. Западът трябва да подаде ръка.

Дали Арабската пролет е момент със значението на 1989 година?  Падането на комунизма преобрази Европа и политически, и икономически, като от отломките на централното планиране се надигнаха жизнени пазарни икономики. Оптимистите твърдят, че демократичният преход в Близкия изток и Северна Африка може да промени велите икономики в региона. На страни като Египет и Тунис не им се налага да строят капиталистическа система от нулата.

Само че техните икономики, в които държавата има доминиращо положение, се нуждаят от основен ремонт, подобен по същество, ако не и по мащаб, на промените, станали в Източна Европа. За жалост колкото и по-малка да е задачата, има няколко причини, поради които тя може да се окаже много по-трудна.

За разлика от Източна Европа, всички арабски страни (и разполагащите с петрол, и държавите без петрол) имат капиталистически икономики, в които цените и частната инициатива играят важна роля. Това обаче е изкривен, патриархален капитализъм, чийто облик се определя от доминираща държава, клептократични монополи, тежка регулация и огромни субсидии.  Тези фактори подхранват корупцията, спират растежа и оставят милиони хора без работа. Високите цени на петрола осигуряват на петролните икономики необходимите средства, за да предотвратяват недоволството чрез щедро харчене на пари. Арабските страни без такова богатство са изправени пред засилващ се финансов хаос.

Нека вземем за пример Египет. Като изключим селското стопанство, над 40% от икономиката е в ръцете на държавата, като солиден дял е контролиран от армията. Частните фирми са задушавани от бюрокрацията. Субсидиите за храна и гориво, които възлизат на около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП), дърпат държавните финанси към фалит. Резултатът е, че Египет е изправен пред затруднено фискално положение, както и пред спешна необходимост от основен ремонт на икономическия си модел.

Начело в списъка на необходимите промени е реформирането на системата на субсидиране, така че даването на милостиня от държавата да бъде ограничено за хората, които наистина са бедни.  След това идва поредица от мерки, за да се насърчи частната инициатива: разбиване на монополите, намаляване на размера на държавата и пренаписване на нормативните актове, така че те да подкрепят, а не да задушават конкуренцията. Това звучи като съкратена версия на дневния ред на прехода в посткомунистическа Източна Европа, когато приватизацията и създаването на конкурентни пазари също бяха приоритети. За жалост Близкият изток е изправен пред два големи проблема, с които Източна Европа не се сблъска.

Първо, преходът в източноевропейските страни имаше една ясна цел: членство в Европейския съюз. При всичките сегашни затруднения на ЕС, той осигури както силна политическа мотивация, така и подробен план за реформи. Икономиките в Близкия изток и Северна Африка нямат такава пътеводна звезда.  Присъединяването към ЕС не е възможен вариант. И въпреки че европейските политици говорят за по-дълбоки партньорства с “пробудилите се” страни от региона, те все още отказват да вдигнат важни търговски бариери, а една от тях е за селскостопанския износ.

Второ, апетитът за реформи е далеч по-слаб. Източноевропейците искаха икономическа свобода наред с демокрацията. В Близкия изток народният гняв срещу корупцията и високата безработица не доведе до искания за икономическа реформа в голям мащаб. Точно обратното. В Египет преходното правителство увеличи субсидиите и броя на заетите хора в държавния сектор. Икономическата либерализация има лоша репутация заради реформите, започнали по-рано през това десетилетие, чиито плодове се озоваха до голяма степен в ръцете на хората с дебели връзки. В действителност именно желанието да си отмъстят на “дебелите котки” бе причина хората да изпълнят площад “Тахрир” в центъра на столицата Кайро.

Богатство и ползи за смелите

Така че икономическият преход в Близкия изток може да се окаже на много по-неравен път от изминатия от Източна Европа (който сам по себе си бе доста криволичещ на моменти). Стратегията на Запада за оказване на поддръжка трябва да се промени по подобаващ начин. Досега вниманието бе съсредоточено върху финансовата помощ: Съединените щати предложиха на Египет облекчаване на дълговото бреме, Международният валутен фонд (МВФ) даде на заем пари с малко съпътстващи условия. Това дава време, но не спомага за реформите. В бъдеще помощта трябва да стане по-зависима от условия и да цели да подпомогне частната инициатива. При това далеч по-важна от парите ще бъде готовността на Запада да предложи по-свободна търговия и истинска интеграция на успешните реформатори и демократизатори.

Може би не членство в ЕС, но нещо близко до него.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional