Свободата днес и тук 30 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как краят на доверен съветник може да провали Ахмадинеджад

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Робърт Фиск, в. "Индипендънт", 28 юни 2011 г

Сприхавият, непредсказуем, но благочестив президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад  може да бъде принуден да подаде оставка в близките седмици, след като политическа криза, много по-сериозна от масовите улични протести, последвали преизбирането му през 2009 г., заплашва да провали него и любимците му в правителството.

Очаква се арогантното поведение на близкия му приятел и доверен човек Есфандияр Рахим Машаи да свали Ахмадинеджад в един от най-зрелищните преврати в историята на Ислямската република.  Рахим Машаи, който е ръководител на президентската канцелария, е обвиняван, че е предизвикал уволнението на двама министри на разузнаването и че е разгневил дори  върховния водач аятолах Сайед Али Хаменей.

Ирански политици вече правят предположения кой ще наследи президента. Външният министър Али Акбар Салехи, който от четири години ръководи Организацията за атомна енергия на Иран, е фаворит, след като през последната седмица службите за сигурност се разправиха само за три дни с трима близки съюзници на Рахим Машаи, като ги арестуваха, а Ахмадинеджад остана нетипично мълчалив.

Мохамед Шариф Малекзаде, който за кратко беше външен министър в правителството на Ахмадинеджад, директорът на зоната за свободна търговия на Арванд в Южен Иран Али Асгар Пархизкар и директорът на търговската зона на Арас в северната част на страната бяха обвинени в корупция - опасно обвинение в Ислямската република, където границата  между "корупция на земята" и "враг на Бога" е тънка.

Мракът около Рахим Машаи, който в Иран най-много се доближава до имидж мейкър на правителството, може скоро да се сгъсти и по този начин да обгърне човека, на когото се твърди, че той е направил магия - самия Ахмадинеджад.

Евентуалното падане на Ахмадинеджад е история, достойна за персийска приказка, драматичен разказ за дворцов фаворитизъм, внезапни уволнения на иначе верни министри, очевидни предизвикателства към ислямското наследство на Иран и остра демонстрация на политическо високомерие от страна на самия Ахмадинеджад, като над всичко това тегне сянката на огромната власт на аятолах Хаменей, който заема почти божественото положение, създадено от основателя на републиката аятолах Рухола Хомейни.

Някои сравняват затрудненото положение на Ахмадинеджад с това на аятолах Сайед Хосеин Али Монтазери - човекът, когото Хомейни избра за свой наследник като върховен водач и който после беше внезапно освободен, когато беше преценено, че зетът на Монтазери има твърде голяма власт над него. В случая с Ахмадинеджад опасността идва от Рахим Машаи, строителен инженер от каспийския район на Иран, чиято дъщеря е омъжена за сина на Ахмадинеджад и който напълни президентската канцелария със свои поддръжници от същия район на Иран. По едно време Ахмадинеджад искаше да го направи първи вицепрезидент - пост, съответстващ на министър-председател в други държави, но намерението му беше осуетено от неговите противници.

Според тези, които следят сагата, откакто Ахмадинеджад беше избран за първи път за президент през 2005 г., когато той спечели едва на втория тур и не се очакваше, че ще се задържи на поста, консервативното духовенство и водачите на революцията, или "принципалистите", както те се наричат, смятат, че Ахмадинеджад никога не е имал качествата, необходими за ролята на политически лидер на Иран.

Но новият президент запази обществената си подкрепа, като посещаваше стотици села, градчета и големи градове, от Исфахан и Машхад до Табриз, за да си създаде образа на "представител на народа", а не на далечна бащинска фигура. "Това беше все едно президентът на САЩ да ходи на срещи с хората в Ню Хемпшър всяка седмица", ми каза един от поддръжниците му.

Когато Мир Хосеин Мусави се изправи срещу Ахмадинеджад на изборите през 2009 г., вярвайки, че може да спечели, ако има честно преброяване на гласовете, той се появяваше по улиците на Техеран заобиколен на единия тротоар от образовани млади мъже с тениски и жени, чиято коса се показваше под забрадките им, а от другата страна го кълняха брадати мъже и жени в чадори. Друг поддръжник на президента каза: "Гласувах за Ахмадинеджад, защото той се застъпваше за простолюдието, за разлика от съратника на Мусави Мохамад Хатами (който осем години беше президент преди Ахмадинеджад), който все изглеждаше, че пие английски чай с Джак Стро."

Но тогава в президентската канцелария се появи Рахим Машаи като ръководител на организацията за иранското наследство и започна да става все по-близък с Ахмадинеджад. Рахим Машаи е бил в Сепах, Корпуса на гвардейците на ислямската революция, по време на войната с Ирак, продължила от 1980 до 1988 г., след което станал радио водещ в иранската държавна радиотелевизионна компания; носят се слухове, че той е работил и в министерството на разузнаването. "Но до края на първия мандат на Ахмадинеджад Рахим Машаи през цялото време беше в президентската канцелария", каза критик на Ахмадинеджад.

"Той говореше неща, които консерваторите - принципалистите - не харесваха. Той казваше, че конфликтът на Иран е с Израел, не с израелския народ. Но консерваторите казваха, че този "народ" окупира земята на Палестина. Когато изглеждаше, че той поставя иранското наследство пред ислямското наследство на страната, духовенството в Кум беше гневно. Той изнасяше речи, дълги колкото тези на Фидел Кастро. Присъствал съм на тях. Той не беше внимателен с парите за неговите проекти за наследството. Имаше твърдения за лошо управление на финансите и за това, че той не водел добре счетоводството", заяви той.

Когато Ахмадинеджад "спечели" изборите през 2009 г., аятолах Хаменей каза, че вотът е бил честен, но после, още преди да обяви състава на правителството си, Ахмадинеджад заяви, че иска Рахим Машаи да бъде вицепрезидент. Той беше убеден да изостави тази идея.

По време на първия си мандат той беше назначил Акбар Аджаи за министър на разузнаването; той остана на поста през почти целия първи четиригодишен мандат на Ахмадинеджад, но постоянно критикуваше влиянието на Рахим Машаи върху президента. Тогава, едва-две седмици преди изборите през 2009 г. Ахмадинеджад го уволни. Това беше преднамерен удар: той можеше да изчака още две седмици и после да освободи Аджаи.

Друг противник отбеляза: "Хората започнаха да искат Ахмадинеджад да се отърве от Рахим Машаи; дори най-висшата шиитска религиозна власт - "марджа" - поиска това от него.  Мислехме, че Ахмадинеджад ще отстъпи. Но той не го направи.  Всеки член на правителството, който критикуваше Рахим Машаи, беше уволняван. Единия ден те го критикуваха, а на следващия ден оставаха без работа. Така че днес в Иран някои хора казват, че Рахим Машаи е направил някаква магия на Ахмадинеджад, че е пленил ума му. Необичайно е човек да се противопоставя на целия този натиск."

В Иран се очаква президентът да споделя властта - тук важи принципът, че враговете ти ще се увеличат, ако не постъпваш така. Именно това се случва на Ахмадинеджад. Аятолах Хаменей отиде дотам, че да напише лично писмо на президента, в което заяви, че назначаването на Рахим Машаи за първи вицепрезидент "ще разочарова много Ваши поддръжници", напомняйки на президента, че "това е за Ваше собствено добро". Той с неохота прие, че постът на първи вицепрезидент е загубен, но после направи Рахим Машаи ръководител на своята канцелария, с което на практика го издигна до положението на трети по важност човек в Ислямската република след Хаменей и себе си.

Хаменей продължи официално да подкрепя президента, но се говореше, че е много ядосан от неговото поведение. Още проблеми изникнаха, когато преди по-малко от два месеца Ахмадинеджад реши да уволни новия си министър на разузнаването Хейдар Мослехи, след като той също критикувал Рахим Машаи. Разгневеният аятолах Хаменей написа друго писмо, този път директно до Мослехи, в което му каза, че "е нужно да остане на поста". Освобождаването му така и не беше официално разкрито и Мослехи беше възстановен на поста.

Обиденият Ахмадинеджад се затвори разсърден вкъщи, като отказа да присъства на правителствените заседания и в продължение на седмица бойкотира задълженията си като президент.  После изведнъж се върна, сипейки похвали към върховния водач и системата "валеят е факих", съгласно която Хаменей заема поста си, като повтаряше, че "следва върховния водач" във всичките си решения. Повече не стана дума за Рахим Машаи, чиито съратници сега биват бързо арестувани.

В Иран се говори, че Ахмадинеджад, който според иранската конституция не може да се кандидатира отново за президент през 2013 г., най-после е осъзнал отчаяното си положение. В Техеран сега Рахим Машаи ежедневно е заклеймяван като "отклонил се" - още един опасен израз в речника на Ислямската република - и се предполага, че президентът най-сетне е готов да жертва главния си съветник, за да спаси собствената си кожа. Фактът, че висш служител от правителството беше готов тази седмица да ми предскаже в поверителен разговор евентуалния му край, навежда намисълта, че може би е твърде късно.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional