Свободата днес и тук 30 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Германия – извън НАТО, извън Европа, извън разума?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Сьорен Кайл, Сп. "Атлантик комюнити"

Много се изписа напоследък за новата външна политика на Германия или “Новата Германия”, както я наричат понякога. Едно е ясно – свидетели сме на важни промени в германската външна политика от края на Студената война.

Човек може да се зачуди дали навлизаме в период на самоизключване на Германия от НАТО и дори от Европейския съюз. За Германия НАТО вече не означава много, тъй като страната е заобиколена от приятели и на германските политици им е все по-трудно да обяснят на избирателите си защо германските интереси трябва да се защитават в Афганистан. В Европейския съюз Германия се превърна в основен радетел за по-нататъшната интеграция и намирането на иновативни решения за финансовата и икономическа криза.

На Меркел й е трудно да обясни, че спасителните планове за Гърция, Ирландия и Португалия са от ключово значение за Германия като най-силната икономика в ЕС и еврозоната. Освен това тя пропусна да подчертае, че тези заеми се дават срещу доста висока лихва, а не като безплатни подаръци, както често са представени в германските медии. В дългосрочен план Германия като най-големия донор не само ще се облагодетелства от стабилността на еврото, но и ще започне за получава обратно дадените заеми с лихвите.

Меркел не успява да изгради коалиции с други ключови играчи в ЕС по този въпрос и е известна във Франция като “Мадам Не”, а в Европа я смятат за консервативна и недалновидна заради неохотното й поведение в настоящата криза. Още веднъж изглежда сякаш Меркел е по-заинтересована от това, което е добро за Германия в краткосрочен план, отколкото от това кое е добро за ЕС и следователно за Германия в дългосрочен план. Въпросът, на който съвсем скоро Меркел ще трябва да отговори, е дали тези две неща могат да бъдат разделени.

И накрая дойде Либия. Докато Франция и Великобритания побързаха да демонстрират готовността си да се намесят, за да спрат кръвопролитията в страната, Германия първоначално беше против каквато и да било интервенция, а в момента не е съвсем наясно каква точно позиция заема. Когато Съветът за сигурност на ООН гласува резолюцията за международни действия срещу полковник Кадафи, Германия се въздържа заедно със страни като Бразилия, Китай и Русия. Със сигурност това са важни страни в един променящ се свят, но беше ли в интерес на Германия да гласува различно от всички основни западни и европейски партньори? Има много причини Германия да не иска да участва във военна операция в Либия – може би главната е състоянието на военните й ресурси – но самоизолацията затруднява участието на Германия при взимането на важни международни решения. Това е особено важно в два аспекта:

1. Германия все още се надява да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН при евентуална сериозна реформа на тази институция. Макар да няма съмнение, че такава реформа е необходима, за момента липсва съгласие в какво точно ще се изразява тя. Самоизолацията, в която Германия се постави по отношение на Либия, не работи в нейна полза за получаването на статут на постоянен член на Съвета, особено в онези столици, които смятат Берлин за ключов съюзник.

2. Европейската външна политика и политика на отбрана бяха напълно реорганизирани след приемането на Лисабонския договор. Сега баронеса Аштън е лицето на ЕС във външната политика, а Европейската дипломатическа служба бавно, но упорито се изгражда. Но тъй като Германия като ключова държава в Европа не успя да намери подходящата форма, за да се ангажира с революциите в арабския свят и в Либия, Европа пропусна възможността да превърне Либия в свой проблем и да покаже, че може да реагира адекватно и е научила урока си от началото на 90-те и от войната в Ирак. Вместо това за пореден път Европа е разделена по основен външнополитически въпрос, който в крайна сметка представлява фундаментален общоевропейски проблем (колониализъм, бежанци и т.н.).

В миналото германската външна политика беше фокусирана върху интеграция на ЕС и НАТО. Това бяха нейните крайъгълни камъни дори след обединението. Но се случиха важни промени и Германия често не си поставя като приоритет собствените си национални интереси. Не е и ясно какви точно са те.

В резултат хората, които правят германската външна политика са изправени пред два важни въпроса. Първият е да дефинират интересите на Германия през 21 век. Вторият – да анализират дали германски интереси днес наистина са толкова различни от последните 60 години. Интересува ли се още Германия от силно НАТО, което да гарантира международната сигурност, и от силен ЕС, който може да играе като крайъгълен камък в новия многостранен световен ред? А какви са алтернативите?

От: http://www.vsekiden.com


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional