Свободата днес и тук 21 Септември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Доналд Туск трябва да обуздае амбициите си като ротационен председател на ЕС

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
сп. “Икономист”, 7 юли 2011 г.

Европа от дълго време не се бе наслаждавала на тържества като тези във Варшава на 30 юни: бляскава премиера на  “Крал Рогер” на Шимановски в Националната опера, килим от цветя, направен от 14 000 растения в саксии, концерти на открито из целия град. А след полунощ Дворецът на културата и науката - варшавска забележителност в сталинистки архитектурен стил, бе озарен от ослепителни фойерверки.

Толкова много суета за толкова малко. Оперната програма прокламираше гордо как Полша “поема лидерството на Европейския съюз”, но действителността е доста по-прозаична. Страната ще поеме председателството на Съвета на ЕС за шест месеца, което е маловажна работа в система, пълна с други “председатели”: на Европейската комисия (изпълнителния орган на ЕС), Европейския съвет (лидерите на ЕС) и Европейския парламент.

Лисабонският договор лиши ротационното председателство от много функции. Министър-председателите вече не поемат домакинството на срещи на върха, председателства ги Херман Ван Ромпой. Външните министри си имат постоянен “върховен представител” - Катрин Аштън, която да се грижи за тях. Срещите на 27-те финансови министри (ЕКОФИН) са второстепенни пред заседанията на 17-членната Еврогрупа, която си има председател - Жан-Клод Юнкер. Онова, което остава за вършене, е твърде банално. Една от задачите е да се председателстват съветите на министрите в някои сектори, например земеделието. Друга е да се водят преговори с Европейския парламент: важна, но далеч не бляскава дейност.

Всички, които поемат председателството, са изправени пред дилема. Те искат да се изявят, но същевременно от тях се очаква да загърбят националния интерес заради колективното благо. Това може да се окаже твърде задушаващо за Полша, която вижда първото си председателство като стъпка към ренесанса на нация от мъченици. “Ще бъдем свидетели на много повече Полша и много по-малко председателство,” заяви дипломат. Полша изглежда не е решила къде е мястото й в Европа. Да бъде ли най-голямата от новите членки на ЕС? Или да бъде най-новата от големите, рамо до рамо с Германия, Франция и Великобритания? Тя се опитва да бъде и двете, но рискува да не се представи добре и в двете роли. 

С избори, които тропат на вратата му през октомври, полският премиер Доналд Туск иска да се поперчи с международните си “препоръки”. Той стартира с преднина: не е Ярослав Качински, неговия предшественик и близнак на покойния президент Лех Качински, който загина в самолетна катастрофа в Русия миналата година. Като лидери на партията Право и справедливост, близнаците с техния дразнещ национализъм настроиха срещу Полша както Русия, така и Германия. За разлика от тях Туск се сдобри с Москва и излъчва проевропейски дух, който е рядкост в тези смутни времена. ЕС, казва той, е “голямо изобретение”, което трябва да се пази и съживява. “Европейското сърце бие тук - на Висла и Балтийско море.”

Но този самоуверен евроентусиазъм, поддържан от една от най-бързо растящите икономики в ЕС, може лесно да залитне в арогантност. Туск едва ли не обвинява колегите си от ЕС в лицемерие за това, че приказват за интеграция и същевременно развалят Шенгенската зона за свободно движение, като въвеждат частичен граничен контрол. Гърция е жертва, не причина за кризата, казва той, намеквайки, че всички останали са виновни за кашата.             

Ян Винсент-Ростовски, роденият във Великобритания министър на финансите, се присъединява към критиките на Туск. Лидерите на еврозоната не съзират “жизненоважния си национален интерес” в спасяването на общата валута; популистките партии, които се противопоставят на спасителните планове, ни “слисват” с късогледството си. Заемите за Гърция, Ирландия и Португалия предвиждат твърде много икономии и твърде малко растеж.

Не иска ли тогава Полша да се присъедини към еврото? Ами, хм, Полша още не е изпълнила критериите за влизане в еврозоната.  От друга страна, тя е поставила и собствени условия: еврозоната трябва да изработи подходящ инструментариум за налагане на фискални правила и по-добра система за управление при кризи.  “Няма определена дата,” посочва Ростовски. И същевременно жадува Полша да бъде приета в Еврогрупата - не като участник, прави уговорка той, а като наблюдател. Защо шефът на МВФ може да участва в заседанията, а председателят на ЕКОФИН да не може?  Позволиха на Ростовски да участва като слушател в част от една телефонна конференция на Еврогрупата. Онези, които желаят Еврогрупата да запази своята ексклузивност, се ядосват, че поляците, веднъж пуснати в стаята, трудно могат да бъдат извадени от нея.

Полша освен това се стреми към по-голяма роля в дипломацията и отбраната. Тя е поборник за по-тесни отношения с държавите по източните граници на ЕС. Тя ще бъде домакин на среща на върха на Източното партньорство (страните от ЕС и шест съседни), ще настоява за споразумение за свободна търговия с Украйна и ще се опита да побутне повече балкански държави към членство в евросъюза. Полша смята, че може да предложи нещо и на Арабската пролет: опита си в събаряне на диктатори. Макар че Полша бе разкритикувана от Америка, че не се включи във военновъздушната кампания в Либия, нейният външен министър Радослав Шикорски стана първият, който посети бунтовния Бенгази. Полша също така настоява за по-пълна военна интеграция на страните от ЕС.

Това, че Полша обвинява ЕС в егоизъм, не прави добро впечатление. Все пак тя е страната, която току що блокира предложенията за по-голямо ограничаване на въглеродните емисии на ЕС - от 20 на 25 процента през 2020 г. спрямо нивата от 1990 г., главно заради зависимостта си от въглищата. Как тогава може да претендира за говорител на целия ЕС на преговорите за промените в климата в Дърбан през ноември? По подобен начин, като най-големия получател на регионални помощи, Полша се бори и за по-голям бюджет на ЕС, заставайки срещу големи страни като Великобритания, които искат да го поорежат.

Блажени са смирените

Полша не може да бъде едновременно проповедник и молител.  Едно свръхамбициозно председателство, дори окичило със символа на ЕС - обръч със  златни звезди - може да предизвика повече враждебност, отколкото похвали. Председателство, което има късмет, може да довърши успешно преговори, започнати от други.  Председателство, което няма късмет, може да привлече нежелано внимание към себе си. Унгария, досегашният председател, започна зле в разгара на недоволството от медийния й закон, но финишира добре, приключвайки преговорите за присъединяване на Хърватия.

Пример за компетентно председателство след Лисабон е Белгия.Тя бе почти невидима по време на мандата си през втората половина на 2010 г. Като членове на временно правителство, нейните министри можеха да отделят предостатъчно време на европейските дела. Ако Полша жадува благословия, тя трябва да прояви сдържаност и самоотричане. По-добре скромен успех, отколкото славен провал.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional