Свободата днес и тук 23 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Македония губи и Западните Балкани

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Слободанка Йовановска, “Утрински весник”, Скопие

Спомня ли си някой изобщо за Адриатическата харта? Какъв беше резултатът от последната среща на високо равнище на Югоизточната инициатива? Споменава ли някой изобщо SECI, регионалната инициатива, подета от САЩ, или пък Пакта за стабилност на ЕС?

Колко форуми за Западните Балкани се проведоха през изминалите години и какъв е резултатът от тях за Македония? Защо регионалните инициативи все повече се фрагментират и къде е краят на регионалното позициониране на Македония?

Това, което се видя тази седмица на срещата на върха на лидерите на Албания, Косово и Черна гора в Охрид е, че Македония никога не е била по-самотна и че  страните, с които и в бъдеще може да упражнява регионално сътрудничество,  постоянно намаляват.

Жалко изглеждаха четирите лидерски стола в огромната зала на хотел “Инекс Горица”, където се състоя срещата, организирана от президента на Македония. След като повечето от държавите от региона на Югоизточна Европа влязоха в ЕС, а тези от Адриатическата харта  - в НАТО, с влизането на Хърватия в ЕС и с очакваните преговори на ЕС със Сърбия и Черна гора в близко бъдеще, започнаха да се стесняват и Западните Балкани.

На Македония изглежда не й остана нищо, освен самоинициативно да се разположи в групата, за която Брюксел още не е намерил име, вероятно защото общото впечатление се “разваля” от Черна гора. За да посрещне събитията,  президентът Иванов “с визия” вместо напред ни разположи назад в регионален контекст, който не е послание за това колко сме подготвени за ЕС, а тъкмо обратното, че Македония в момента много по-удобно се чувства на опашката. Това, че тя е на път да се окаже в блока от държави, за които общ е албанският фактор и политическата нестабилност, може би е естествен избор в тази ситуация.

С изявленията на лидерите, че са се фокусирали върху енергийната и инфраструктурната обвързаност, върху регионалните инвестиции и общото участие в международни организации и в трансгранични проекти, и при това до периода 2050 г., те искаха да изпратят послание, че дългосрочно и прагматично подхождат към сътрудничеството. Зад тази реторика не можеше да се скрие истинската цел, заради която вече трета година четиримата лидери говорят за гранични пунктове, тъй като от техните толкова споменавани проекти няма нищо. Става дума за опита да се  постави Сърбия на една и съща маса с Косово, на събитие, което няма да означава само присъствие, но и приемане на реалността за независимо Косово. Това, което е потресаващо, макар целта да е политически коректна и полезна за нашата държава като съсед на Прищина, е доколко Македония е подготвена да работи за чужд дневен ред, а не намира сила и мъдрост да работи за своя собствен. Ако беше по-иначе, тя от друга позиция би ръководила тези регионални срещи на високо равнище и нямаше да има нужда да говори за инфраструктурно обвързване с Косово, Албания или Черна гора. Нима ни трябва ЕС, за да изградим път към Прищина или железопътна линия към Тирана и защо такива проекти не се осъществяват към много по-атрактивни съседи като Гърция, България и Сърбия?

Ще се затваря ли Македония в албанското гето на Балканите, защото само в този контекст се чувства защитено и нормално? Защо също така енергийно ще се свърже Македония, която от износител на електроенергия в Албания, е на път да стане неин най-голям купувач след съобщенията от Тирана, че е започнала проект за изграждане на над 400 ВЕЦ. 

И защо изобщо е дискусията на президентско ниво за трансграничното сътрудничество със съседите, когато ЕС отдавна прави това в региона. Голямата идея пък за превръщането на четирите страни в някакъв Балкански съюз по примера на Вишеградската група е опасна и без дългосрочна логика. На Вишеградската група бе гарантирано, че ще бъде приета в ЕС и то по бързата процедура, докато такъв Балкански съюз би могъл да  просъществува толкова дълго, че накрая никой няма да знае каква е била целта.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional