Свободата днес и тук 23 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Берберската култура се възражда след либийския бунт

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Питър Граф от Ройтерс/

През една студена вечер в претъпкана класна стая близо до фронтовата линия на гражданската война в Либия 15-годишната Мира учи децата да пишат наименованията на животни на древната берберска писменост - постъпка, заради която някога щеше да бъде тикната в някой от затворите на Муамар Кадафи.

Коренното население на Северна Африка, известно на външния свят като бербери, наричащо себе си “амазиги”, бе обект на брутални репресии по времето на Кадафи, който смяташе преподаването на техния език и култура за форма на империализъм в неговата арабска страна.

Те станаха важни участници в бунта срещу Кадафи от власт.  Населяваният от тях планински район Нафуса, югозападно от Триполи, се превърна в един от главните фронтове на конфликта.

Берберският е бил основен език в Северна Африка преди да бъде изместен от арабския, след като ислямът превзе тази част от континента през 7 век. Той все още се говори в Сахара и планинските части на Алжир, Мароко, Тунис и Либия.

Според активисти повечето от арабите в Северна Африка са всъщност наследници на народа на амазигите, които са населявали тези места преди идването на исляма.

Днес контролираният от бунтовниците град Джаду, в който обикновено живеят 20 000 души, в момента е пренаселен с бежанци от райони, които попадат в обхвата на артилерията на силите на Кадафи. Градът се превърна в център на възраждането на амазигските език и култура. Над вратите на магазините са изрисувани амазигски знаци.

От няколко седмици от тук има и излъчвания на радиостанция, както на арабски, така и на амазигски, нещо, което се счита от берберски активисти за първите емисии на техния език по либийския радиоефир от десетилетия насам.

Амазигска издателска къща отпечата четири книги през последния месец, обявени за първите издания на амазигски език, откакто Кадафи взе властта.

И ето го училището на Мира, където има занятия шест вечери седмично от 17:30  до 19:30.

Децата изучават амазигски в групи за начинаещи и за напреднали, както и английски, и пеят песни на двора.

Наблизо има музей, с местни артефакти, предизвикателно означени на някога забранената писменост - това са предмети, характеризиращи се с характерните геометрични рисунки, които берберите смятат за част от своето наследство.

В началото на своето управление Кадафи обяви, че всеки, който изучава амазигския език, суче “отровно мляко от гърдата на тяхната майка”, обяснява Фатхи Анфуси, 48-годишен амазигски активист, който избягал от Триполи и е пристигнал миналия месец в Джаду.

Кадафи обвини амазигските активисти, че получават пари от западни разузнавателни служби и че искат да разединят страната.  Берберските активисти бяха арестувани и тикнати в  затвора.  Героят на тяхното движение, поетът и журналист Саид Махрук, беше парализиран, след като беше прегазен от кола. Дори и кръщаването на децата с амазигски имена беше забранено.

Анфуси, агроном по професия, искал да кръсти дъщеря си Тала, берберско име, означаващо “извор”. Вместо него той е принуден да впише дъщеря си с арабското име “Хала”.

Дори и берберското име на планинската верига Нафуса беше забранено. На картите на Кадафи регионът се означаваше като “Западни планини”.

Режимът на Кадафи все още използва враждебността срещу амазигите като част от своята пропаганда, предупреждавайки арабите от близките градове, че берберите слизат от хълмовете, за да ги нападнат.

В контролираните от бунтовниците територии араби и бербери казват, че са обединени. Бунтовнически части от берберски градове като Йефрен и Джаду се бият рамо до рамо с частите от арабските градове в планините, например Зинтан.

Всички развяват либийския флаг от времето преди Кадафи и изповядват сходни цели - създаване на демократична държава.

Но въпреки че се бият рамо до рамо, частите все още са държани разделени една от друга. Когато завзеха селото Ал Кауалиш миналата седмица, едно от първите неща, които съперничещите си части направиха, бе бързо да напишат със спрей имената на родните си градове по стените из селото.

Арабски бунтовник се разтрепери, когато му споменах за планините Нафуса.

“Никога не ги наричай Нафуса. Така им казват берберите. Ние ги наричаме Западни планини”, каза той.

Но не сте ли всички вие приятели?

“Засега сме приятели”, отвърна бунтовникът, правейки пауза

за момент, за да помисли. “За революцията.” Анфуси признава, че враждебността между араби и бербери вероятно ще надживее управлението на Кадафи.

“Ние ще се открием един друг. За това е нужно време. Може би пет години. Може би десет, за да построим страната ни. Това е нашият шанс”, каза той.

Но по свой начин, без да иска, Кадафи помогна. Репресиите на либийския лидер срещу тазгодишното въстание обединиха за първи път арабите и берберите  от  планините, каза Анфуси.

“Хората, те всички мразят Кадафи.”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional