Безсмислието на вотовете

"Демокрацията е преди всичко процедура", гласи популярна политическа мъдрост, произлизаща от добрата стара Англия - страна с вековни традиции в парламентарния живот.

В България нямаме толкова дълбоки традиции в парламентарните процедури. Демокрацията ни е само на 21 години. По един показател обаче имаме вече натрупан значителен опит - вотовете на недоверие към правителствата.

От идването на демокрацията през 1989 година досега те са били цели 28. И всичките до един неуспешни. Иронията е, че единственият случай на свалено правителство не бе по повод вот на недоверие, а обратното - когато Филип Димитров сам поиска от депутатите подкрепа за политиката си. И, изненадващо за самия него, не я получи...

Рекордьор по оцеляване в най-новата ни история беше кабинетът "Станишев" (а.к.а. правителството на тройната коалиция). Той успя да удържи властта след седем вота на недоверие, като опозицията използва целия възможен арсенал от поводи да иска смяната му - от несправянето с наводненията, провалът в здравната реформа, образованието, корупцията, спрените еврофондове, скандалите в МВР, та до последния вот, който беше "за цялостно творчество" (кръстен официално "провал в цялостната политика на правителството").

Защо нито едно от гласуванията в парламента не доведе до сваляне на правителство?

Причините са различни. Понякога вина за провалените вотове има опозицията, която обикновено е разпокъсана, а лидерите й враждуват помежду си. Друг път причината е в лошо подбраният момент или грешно формулирани мотиви, които не звучат убедително. Има и предварително обречени вотове, които се внасят със съвсем други политически цели - не за да свалят кабинета, а за да бъде сменен конкретен министър или да разместят пластовете в управляващата коалиция.

Най-често обаче причината за провала на вотовете на недоверие е желанието на депутатите да запазят привилегиите си. Свалянето на правителството води със себе си политическа криза, която може да прерастне и в парламентарна - ако не се събере достатъчно ресурс за нов кабинет, по Конституция президентът е длъжен да разпусне парламента и да насрочи нови избори, а междувременно управлява служебен кабинет.

Страхът, че ще загубят властта завинаги, кара дори и най-отявлените критици на кабинета да преосмислят поведението си. Често пъти тяхната реторика по време на дебатите е само театър за договаряне на някакви лични придобивки. Знаменателно в това отношение беше поведението на "Новото време" при един от вотовете към кабинета "Сакскобургготски". Фактът, че групата им беше сред инициаторите на вота, не попречи на нововремци да договорят собствено министерско кресло (за Мирослав Севлиевски) и да предадат опозицията при гласуването в зала.

Тези дни предстои да бъде внесен поредният вот на недоверие - трети по ред за ГЕРБ. И, както в предишните случаи, той отново изглежда обречен. Въпреки че от началото на мандата на Бойко Борисов опозицията никога не е била по-обединена по конюнктурни причини от сега, шансовете за пробив в гласуването са минимални. Дори и опитващият се да играе опозиция напоследък Волен Сидеров да опита да извива ръцете на управляващите, сметките показват, че с гласовете на "независимите" депутати ГЕРБ отново събира нужните гласове за спасяване на кабинета.

От: http://www.capital.bg