Свободата днес и тук 23 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Какво ще бъде бъдещето на еврозоната?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Марко Панич, Агенция "Стратфор", САЩ

 

Напоследък е трудно да се залага на Европа. Държавните облигации на Ирландия, Португалия и Гърция получиха оценка, съдържаща висока степен на риск, а европейците трябва да започнат всичко отначало с новите си схеми за спасение и сега на пазарите се говори, че след Гърция от дефолт ще пострада Италия. Разбираемо е защо: след Гърция Италия има най-големия дълг в Европа, който е близо 120% от брутния й вътрешен продукт (БВП).
 
    Италианското правителство, така да се каже, е ексцентрично и има най-големя дълг спрямо БВП от всички страни в света без, разбира се, Гърция и Япония. Действителният размер на този дълг е близо два трилиона евро, повече отколкото е общият дълг в момента на трите страни, които са на ръба на фалита. В действителност той превишава два пъти общия обем на средствата, заделени за спасяване.
   Без съмнения Италия не бива да бъде изпускана от поглед, но според нас не се налага тя да бъде спасявана. За разлика от Ирландия, Португалия или Гърция, Италия има силна и голяма банкова система или поне здрава, ако я сравняваме с Ирландия, например. Така че макар дългът на Италия да е 120% от БВП, едва 50% от БВП трябва да бъдат управлявани от външни инвеститори. С оставалите ще се справят банките.
    Нека обаче да бъдем оптимисти, съобразявайки се с контекста. Минаха 16 месеца откакто Гърция получи първия заем през март миналата година. Сега е все по-очевидно, че опасността не е в това, че "дълговата зараза" може да се прехвърли от слабите към силните държави, а в това, че слабите държави се оказаха много повече, отколкото се предполагаше, когато всички едва започваше.
    Докато не бъде изградена федерална структура, която да има политически и фискални инструменти за борба с кризата, положението само ще се влошава още повече. Въпрос на няколко месеца е да станем свидетели как държави като Белгия, Австрия и Испания, започнат да намекват, че и на тях им е необходима финансова опека.
    За целта при малките периферийни икономики може да сработи антикризисното управление, но то не може да се справи със задаващия се проблем, който е вероятна финансова нестабилност в икономиките с обем трилиони евро. При разбулването на поредното нарушение на дълговите задължения една след друга си отиваха илюзиите за стабилност, които подкрепяха еврото до момента, и сега крахът на еврото е само въпрос на време.
    Най-малко, ако не стане поне едно следните неща. Вариант първи - по-силните страни трябва пряко да субсидират по-слабите. По-точно Северът трябва година след година да прехвърля богатство към Юга. Според скромни изчисления става дума за близо трилион евро годишно и човек трудно може да си представи как това може да стане от политическа гледна точка в страни като Германия, например.
   Вторият вариант - да се създаде нещо, наричащо се еврооблигации. Още сега на пазара се опасяват от всичко, което е свързано с Португалия и Гърция - в момента държавните облигации на Гърция се продават при лихва от 16%, а германските - 3%.
Еврооблигациите ще помогнат на европейските държави да пуснат емисии по дълговете си колективно, така че общият авторитет и кредитоспособността на Европейския съюз да подкрепят всеки дълг, което означава, че тези 13% разлика ще се изпарят за една нощ.
    Разбира се, това означава, че цяла Европа в крайна сметка ще бъде отговорна за тези дългове, т.е. след няколко години ние ще се върнем в същата ситуация, в която се намираме сега.
   С други думи дългът отново ще кацне на прага на Германия. Според нас единствената разлика между преките субсидии и плана за еврооблигациите е времето, когато германците ще плащат - сега или по-късно.
   Третият и последен вариант - просто да се напечата валута, за да може държавният дълг да се изкупи направо или чрез ЕЦБ, или ЕЦБ пък да даде заем на фонда за спешната помощ. Европейците са по-склонни да приемат този вариант, защото с него се отлагат за утре сложни решения в сферата на политиката и икономиката.
Този път обаче има и своята цена, а тя е инфлацията. Печатането на пари води до инфлация, а това ще постави Европа в противоречиво положение. Европа вече е принудена да внася голяма част от енергията, която й е необходима, трудовите й ресурси стремително застаряват и освен това й остана малко свободно място за строителство. Всичко това, взето заедно, превръща ЕС в икономиката, проявяваща най-голяма склонност към инфлация сред развитите промишлени сили в света, и то без в сметката да се включва евентуалното пускане на печатницата за пари (БТА)

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional