Вместо Български Лувър по-добре е да се направи Институт за националната памет. За това настояваха от Съюза на репресираните от комунистическия терор. Ветераните искат паметник на избитите от комунистическата власт – така както в София има Паметник на Съветската армия. По официални данни след 9 септември 44-та г. без съд и присъда са избити 30 хиляди души, някои от които се водят „безследно изчезнали“. Неофициално обаче се твърди, че става дума за над 100 хиляди човека.
“Малко известно е, че от 1944 до 1986 г. в страната ни съществуват около 100 концентрационни лагера и никой не знае общия брой на хората, които са загубили живота си тях”, каза Стоян Груйчев, зам.-председател на Съюза. Сега са ни известни само лагерите в Ловеч, Скравена, както и този в Белене.
Затова подкрепят проектозаконът за създаване на Институт за националната памет, внесен от синия депутат Лъчезар Тошев. Макар актът да е доста позакъснял, трябва да познаваме истината, настоя председателят на Съюза доц. Драго Михалев.
Репресираните предлагат още всички паметници на окупаторската съветска армия да бъдат поставени в Парк на срама. Там да бъде издигната и Стена на позора, върху която да бъдат изписани имената на всички престъпници, извършили терора по онова време.