Свободата днес и тук 06 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Мирът се печели по-трудно от войната

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ребека Сантана, Асошиейтед прес

 

   Иракчаните, които преживяха предвожданата от САЩ интервенция, довела до свалянето на Саддам Хюсеин, виждат зловещи прилики в кадрите с либийци, които шестват по улиците на  Триполи, късайки плакати с изображението на Кадафи. Но през годините след свалянето на Саддам иракчаните станаха свидетели на грабежи, кръвопролития и бомбени атентати.
   "Много хора смятат, че свободата означава да можеш да правиш  каквото си искаш", твърди Саад Абас, който е бил сред ликуващите, когато американски войници разрушиха статуя на Саддам Хюсеин през хотел "Палестина" в Багдад.    Либийците "ще преживеят отмъщението, обирите на магазини . .  . Ще възникнат много проблеми", изтъква Абас в интервю пред хотела, на който той е управител.
   В Триполи продължават спорадичните улични престрелки, които понякога се разрастват в истински сражения. Въпреки това като че  ли с режима на Кадафи е свършено, а неговите основни противници, които създадоха своя временна администрация - Преходния национален съвет в Бенгази, в източната част на страната - сега се прехвърлят в Триполи.
   Конфликтът в Ирак даде на света един отрезвяващ урок: мирът се печели понякога по-трудно от войната.
   Командващият военните части на бунтовниците Абдел Хаким Белхадж явно е наясно с това предизвикателство. Във вторник той заяви пред телевизия "Ал Джазира": "Молим се на аллах да благослови нашата страна със стабилност". Той също призова либийците да действат с чувство на отговорност. "Ние се нуждаем от сигурност, справедливост и благоденствие за нашия народ", заяви той.
    Между Ирак преди осем години и Либия сега има основни различия. Макар либийските бунтовници да получават подкрепа от НАТО, битката за сваляне на Кадафи бе всъщност вътрешен бунт, разпален от недоволството в страната и подсилен от действията на  либийската армия. Присъствието на американски части в Ирак почти веднага се превърна в обединителен фактор за групировките от сунитската съпротива, а впоследствие и за шиитските екстремисти.
   Уроците от Афганистан и Ирак бяха в умовете на мнозина на Запад, които се опасяваха от продължителен конфликт в случай че САЩ и НАТО изпратят в Либия сухопътни части.
   Съседите на Либия също са различни от съседите на Ирак. Тунис и Египет, които граничат с Либия, също преминават през период на демократични трансформации, които могат да послужат като модел и за Либия.
   Ирак, притиснат между могъщата сунитска Саудитска Арабия и доминирания от шиитите Иран, на практика се превърна в бойно поле между тези две страни, които се опитват да се месят в работите на Ирак, изтъкна Майкъл Хана от Фондация "Сенчъри".
   В Либия отсъстват рязко очертаните сектантски и религиозни различия, които издигнаха насилието в Ирак до ужасяващи висоти. Но в Либия има племенни различия, които могат да се окажат смъртоносни, ако онези, които имат някаква връзка с Кадафи, се почувстват изолирани.
   В момента неотложният проблем в Либия е да се утвърди контролът върху Триполи. Недостатъчното по численост американски  части, които на практика нямаха никакви планове за гарантиране на сигурността, не успяха да направят това в Ирак, където Националният музей в Багдад бе сред разграбените обекти.
   Пол Бренер, който бе начело на Временната администрация, която бе поддържана от предвожданата от САЩ чуждестранна военна коалиция и която на практика управляваше Ирак през първата година след свалянето на Саддам Хюсеин, разпусна иракската армия, с което на улиците бяха изхвърлени десетки хиляди гневни иракчани и което разпали бунта.
   Хана от Фондация "Сенчъри" твърди, че бунтовническото правителство - Преходния национален съвет - се стреми да покаже,  че може да гарантира сигурността в Триполи. "Вакуумът в сигурността, който се появи веднага след падането на Багдад и последвалите грабежи - всичко това се е отпечатало като с огън в  умовете на хората".
   Предизвикателствата в по-далечна перспектива могат да се окажат още по-сериозни. Компонентите, с които се гради демокрация - парламент, партии и избори с достоверни резултати -  няма да паднат от небето.
   Джабир Хабиб, професор по политология в Багдадския университет, заяви, че по важните проблеми Либия трябва да действа по-бързо от Ирак. Първите избори в Ирак бяха  организирани едва през 2005 г, близо две години след интервенцията, а конституцията бе одобрена едва през октомври 2005 г., когато Ирак вече бе въвлечен в едва ли не истинска гражданска война.
  Освен това в Ирак още от самото начало бе прилагана политика  на отмъщението, а не на помирението. В рамките на процес, наричан "дебаасификация", стартират от Временната администрация,  всички иракчани, свързани по някакъв начин с партията БААС, бяха изхвърлени от работа.
   Много квалифицирани и добри хора, някои от които бяха истинско богатство за Ирак, бяха уволнени от заеманите от тях постове", твърди иракският активист на движението за човешки права Хана Адуар. "Ако и либийците тръгнат по този път, опасявам  се , че страната им ще потъне в хаос".
   Лидерът на опозиционното правителство Махмуд Джибрил заяви вчера пред журналисти в Париж, че неговият план за преход към демокрация е започнал със създаването на национален конгрес, в който всички населени места в страната ще имат свои представители. Конгресът ще излъчи комисия, която ще се заеме с написването на конституция. Според Джибрил парламентарните избори ще бъдат организирани четири месеца след приемането на конституцията, а междувременно президентските функции ще се изпълняват от председателя на парламента. След парламентарните ще има и президентски избори.
   В Либия някои от бившите привърженици на Кадафи вече са заели ключови постове в опозицията. Джибрил обеща, че няма да има изолация.
   Може би най-трайният урок от иракския конфликт е колко трудно се поддържа единството, след като празненствата за свалянето на предишния диктатор приключат. Сега либийските бунтовници са обединени от стремежа си да свалят Кадафи и неговия режим. Но и иракските лидери преди бяха единно, докато сега се занимават с политически междуособици.
   "Те бяха заедно, защото имаха един враг: Саддам и баасистите", твърди Абас. "И в Либия засега имат един враг: Кадафи и неговия клан. Когато те си отидат, различията ще започнат да изплуват на повърхността".

     (БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional