Свободата днес и тук 10 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сега Либия ще стане арена на многопосочни битки

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Сумая Гануши *, в. "Гардиън"

След шест месеца упорита съпротива, яростни речи, смразяващи  заплахи и бруталност Муамар Кадафи най-сетне се наниза на меча си. Наистина неговото падане е далеч от края си, но то ознаменува началото на една по-сложна глава от историята на неговата страна. Докато танковете обкръжават последните му аванпостове в Сирт, студената война относно бъдещето на страната  набира скорост. От сцената бе прогонен общият враг и сега големите различия между хората, които той бе събрал заедно, ще застанат в нейния център.

   Вакуумът, възникнал от оттеглянето на Кадафи, сега е запълнен от два поляризирани лагера. Първият е Преходния национален съвет (ПНС), съставен предимно от бивши министри и видни чиновници на Кадафи, които напуснаха кораба му, когато той  започна да потъва. Те се радват на подкрепата на НАТО и настоящата им власт и влияние произтичат от подкрепата на западните столици. Втората е съставена от местни политически и военни лидери, които изиграха решаваща роля за освобождаването на редица либийски градове от бригадите на Кадафи.

   Тези хиляди бойци и активисти сега са групирани в местни военни съвети, какъвто е съветът в Триполи, основан скоро след освобождаването на столицата и за чийто председател наскоро бе избран Абдул Хаким Белхадж. По ирония на съдбата този герой от освобождаването на Триполи е същият човек, която преди няколко години заедно с други дисиденти е бил депортиран от МИ6 и ЦРУ при Кадафи, който по това време е бил техен близък съюзник.

   Може би най-стряскащите признаци за разнобой между двете страни бяха думите на председателя на ПНС и бивш министър на правосъдието Мустафа Абдул Джалил в навечерието на битката за Триполи. На фона на тържествата и еуфорията сдържаният Джалил излезе с предупреждението, че има "крайни фундаменталисти в редиците на бунтовниците" и заплаши, че ще подаде оставка, ако те не предадат оръжията си. Колегата му Абдел Рахман Шалкам, който все още оглавява либийското представителство в ООН и който  бе външен министър при Кадафи, отправи критики към Белхадж и го  отхвърли като "по същество проповедник, а не военен командир".

Това становище бе повторено от члена на ПНС Отман бен Саси, който каза по адрес на новоизбрания председател на военния съвет": "Той е нищо, нищо. Пристигна в последния момент и организира някои хора".

   Войната на думи бе продължена от Исмаил Салаби, шеф на военния съвет в Бенгази, който призова ПНС да се оттегли и порица неговите членове като "останки от ерата на Кадафи" и като  "шепа либерали без последователи в либийското общество".

   Мнозина бойци, подобно на Салаби, настояват, че те са изиграли ключовата роля за свалянето на Кадафи. Някои от тях отиват по-далеч, като твърдят, че, превземайки бързо Триполи, са  изненадали ПНС и са осуетили истинския според тях план на НАТО за страната: нейното разделяне на източна и западна част.

Стратегията на НАТО, казват те, бе да замрази конфликта на запад  и на практика да превърне град Брега в разделителна линия между  освободения изток и запада на Кадафи.

   Два източника на легитимност сега се противопоставят един на  друг в Либия: легитимност произтекла от въоръжената борба и фактическа легитимност на самоназначило се ръководство със западна подкрепа. Двата центъра с вкопчени в студен (и потенциално горещ) конфликт за бъдещето на Либия, за нейното политическо устройство и външна политика.

   Такъв конфликт се е разигравал по различни начини в региона.  Във всички случаи вътрешната динамика на различните революции е  бивала заплашвана от логиката за сдържаност и контрол, отстоявана от външните сили. Залогът е в това дали Арабската пролет ще доведе до пресметната, ограничена и надзиравана промяна, в която нови играчи ще заменят старите, а правилата на играта останат непокътнати и в която войните са управлявани чрез  приятелски местни елити с цел да бъде рециклиран старият режим в нов ред. Това е, което различните чуждестранни сили искат да видят.

   Кадафи го няма, но Либия сега става арена на многопосочни битки: не само конфликтите между протежетата на НАТО и бойците от фронтовете, но и между чуждестранните сили, които инвестираха  във войната - французите, които твърдо са решили да имат тежката дума в политиката и икономиката; италианците, които смятат Либия за свой заден двор; британците, които искат да запазят своите договори; турците, които силно желаят да възродят  влиянието си по земите на старата Османска империя; и разбира се, губещите играчи от зараждащия се нов ред, китайците и руснаците.

- - - - - -

   * Авторката е изследовател в областта на историята на идеите  в Института за ориенталски изследвания към Лондонския университет. - бел. прев.

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional