Аватарът на омразата

Българските деца не са чували за катун, но вече знаят какво е Катуница. Не са чували и за "Беласица стара и новий Батак", но научиха за Баня Башъ. Някои от тях все още не са срещали любовта. Но вече пораснаха за омразата.

Тяхната "нежна революция" се състоя не пред парламента, на барикадите в университета или пред някоя друга знакова държавна институция, а пред джамиите в няколко града. Кой им каза, че това е тяхната война? И наистина ли вярваме, че 12-годишни хлапета, хвърлящи камъни срещу храм, въстават срещу незаконно забогатели корумпирани и корумпиращи местни феодали? Че 15-16-годишните тийнейджъри, сипещи закани срещу свои връстници с по-мургава кожа, се борят против мутризацията на страната, с която са израснали? Ами че

за половината от тях мутрата е идеал

Ама да е българска. А другата половина не искат нищо друго, освен да са далече от тук. Те ще вземат самолета за чужбина в момента, в който получат дипломата си, преди политиците да са успели да употребят и шепата им останал патриотизъм за вътрешни цели.

Тъжното е, че много от онези, които остават тук, преживяват патриотизма си като призиви част от населението на България да бъде направено на сапун. Тъжно е, когато видиш група тийнейджъри с българския флаг, първата ти мисъл да бъде, че ако няма мач, значи са тръгнали "на лов" за цигани.

Тъжно е, когато по принцип асоциалните ни деца се сдружават със скоростта на светлината във Фейсбук групи от типа "Смърт на Цар Киро!" и "Циганите на сапун", докато етнически толерантните правозащитници са заети да чистят учебниците им от думата "циганин", за да не бъдат набедени за расисти. Всяко поколение

иска да разхвърля своите камъни и да проведе своята война

Сегашното, въпреки че живее предимно в нета, иска същото. То обаче в много по-голяма степен от предишните няма нужния социален опит да разграничи онова, срещу което трябва да застане, и да открои каузата, за която си струва да се бори. Затова протестът му много лесно може да бъде манипулиран и изкривен в нещо друго. Замислен като справедлив бунт срещу двата свята, които обитават България, той лесно се изражда в меле, в което справедливостта е последното нещо, което има значение.

Говорим за деца, които растат в глобалния свят с мисълта за отнетите си шансове. Които живеят в мрежата, защото родителите им искат да са си у дома през цялото време - освен всичко друго така не харчат и вечно недостигащите пари. Свикнали с анонимността на нета, те я превръщат в свой щит и в живота.

Те може да нямат огромни запаси от любов, но имат неадресирана омраза, която е най-лесно да бъде възпламенена по етнически признак. Те не могат да набият политиците, които им ограбват детството. Могат да набият ромите, защото Цар Киро е от техния етнос. Или защото са подръка. Или просто защото

искат да набият някого, а различният е най-удобен

Техният аватар е аватарът на омразата, която всеки по-възрастен и опитен може да присвои и употреби за своите цели. И дори да му придаде благовидната физиономия на обич към България. Впрочем, българите редом с руснаците са една от малкото нации, известни с това, че са готови да умрат за родината си, но не и да работят за нея.

Ректорът на СУ проф. Иван Илчев неотдавна каза: "Трагедия за една нация е, когато футболната агитка е еманация на духа й". Трагедия е и друго - когато младите й хора започнат да не различават патриотичните възгласи от тези на агитката. Когато те станат взаимозаменяеми.

В несмисления ни разграден двор с разпадаща се държавност, наречен България, тлее опасен огън, за който никой не е подготвен. Политиците ни твърде дълго си играха с кибрита точно под надписа "Паленето на огън строго забранено". Не позволявайте децата да носят последствията от това. Не позволявайте младите хора на България да се подписват под каузи, в чието име фигурира думата "смърт".

Не им позволявайте да мятат камъни пред чужди храмове, когато никога не са влизали в своя собствен. Но може би за политиците това е изгодно - докато хвърлят камъни към джамията, няма да ги мятат по тях.