Изчезналите вагони и спецификата на българския преход

Има едни на пръв поглед дребни, но повече от показателни събития, които спокойно могат да служат като нагледни примери за тези, които не разбират какво се е случило в България през последните двайсет години. Днешното катастрофално дередже на БДЖ е един от тях.

Не е проблемът само в това, че националният железопътен превозвач е де факто във фалит, че предстои да бъдат закрити към 200 влакови маршрута, че ще бъдат уволнени незнайно число негови служители, че германската KfW ще продаде 25 електрически мотриси “Сименс Дезиро”, закупени от БДЖ със заем от банката по времето на министър Николай Василев – и съответно заложени срещу заема. Проблемът е как се стигна дотук.

На този въпрос всички вдигат рамене и мигат на парцали. Не знаят, не разбират и не могат да кажат нищо смислено извън очевадния факт, че железниците били нереформирани.

Фактите обаче говорят. Ето един от тях, изнесен от финансовия министър Дянков: изчезнали са над 1000 вагона. И никой в железниците не знае къде са. Пораснали са им крачка и са поели сами нанякъде.

Според министър Дянков половината били зарязани в бивша Югославия, а другата половина – нарязана на скраб. И – забележете – това е станало някак си незабележимо, без решения на БДЖ и без отчетни документи. Съответно без маститите негови началници да видят, да разследват, да алармират полицията, прокуратурата и службите за сигурност. Което пък няма как да не ни доведе до простия извод, че е станало с тяхно знание и съгласие.

Големият проблем е: как всъщност става така, че за изчезналите вагони се разбира чак сега? Според изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев това се дължало на пълния хаос в документацията и дублиране на номерата на вагоните, които чак сега се изяснявали. По неговите думи можело да са изчезнали през 2001 г., а можело и през 1922 г.

Как ви изглеждат едни железници – въобще как ви изглежда едно държавно предприятие, което е поддържало такъв хаос в документацията си? Възможно ли е един директор на БДЖ да не знае, че някой му е тафил няколкостотин вагона? Та това не са гайки или траверси – такава липса се вижда. Възможно ли е – при толкова обслужващи вагоните железничари – никой да не разполага поне с хипотеза къде са зачезнали?

Не, не е възможно. Не са изчезнали нито през 2001 г., нито пък през 1922 г. И тяхното похарчване отдавна не е кой знае каква тайна.

Поне за тези, които са артисали в бивша Югославия, се знае отдавна. Лично аз попаднах на техните следи в качеството си на зам.председател на парламентарната комисия за борба с корупцията по време на правителството на Жан Виденов – във връзка с едно разследване на неговия министър Стамен Стаменов, когото обвиних публично в корупция по повод няколко прецедента, които мнозинството, разбира се, отказа да разглежда.

Един от тях беше свързан със съдбата на въпросните зарязани в съществуващата все още Югославия. И тогава ставаше дума за няколкостотин вагона. С една подробност, която днес се премълчава – огромната част от тях бяха цистерни. Бяха части от цели влакови композиции, с които се изнасяше петрол за раздираната от гражданска война ембаргова Югославия.

Композициите напускаха България нощем, без документи, без дори да спрат на границата – срещу огромни подкупи за митничарите и външните наблюдатели. И вероятно за да си нямат проблеми при тяхното връщане – а и за да си спестят повторните харчове, техните износители просто ги зарязваха в някой глух коловоз.

По това време – при правителството на Беров най-вече, но и по-късно – контрабандата за ембаргова Югославия беше станала официална държавна политика. Официална в смисъл, че всички знаеха за нея и никой не си мърдаше пръста, за да я предотврати. Но се правеше не в полза на държавата, а в полза на частни интереси. Тези на борческите групировки, разбира се. Лидер беше “Мултигруп”, но и други участваха – кога за да изнасят по-дребни количества петрол, кога като охраняват композициите на мултаците.

Имаше и сблъсъци на интереси, разбира се. Цялата гангстерска война от 1994 г. беше за това – кой да държи контрабандата по западната ни граница – и особено петрола.  Веднъж Иво Карамански нападна една влакова композиция на “Мултигруп”, разгони охраняващите я мутри и отмъкна цялата й фалшива документация – с надеждата да дискредитира групировката и да заеме нейното място. Е – поканиха го “на разговор” в МВР, арестуваха го на място и го прибраха на топло. Това е знаменития случай, при който тогавашните шефове на МВР публично обявиха, че е възможно разлютените от ареста гангстери да нападнат вътрешното ведомство!

За въпросните вагони още тогава – по времето на правителството на Жан Виденов, беше правена разработка от службите за сигурност. Съответно зарязана като вагоните, чиято липса разследваше. Изглежда ченгетата са разбрали достатъчно ясно, че с нея пъхват ръка в гнездо с оси. Или че режат клона, на който седят. Защото покрай тази контрабанда и покрай тези зарязани вагони поминуваха добре не само гангстерите – поминуваха и ченгетата, и митничарите, и министрите дори. Например като си правят оглушки, когато им се губят стотици вагони.

Сметката за това поминуване я плащаше българския народ. Плащаше я с блокираните реформи и галопиращата инфлация; плащаше я с убеждението на всички наблюдаващи ни, че сме крадливо и негодно племе; плащаше я с рекета на мутрите, които именно в този период натрупаха мускули и удушиха дребния бизнес. Продължава да я плаща и досега. Защото може би при зачеркнатите влакове и запустелите спирки по градчета и селца ще има вече и обитатели на прокълнати територии, които няма да имат друг избор, освен да се върнат към талигата и коня.