Всички сме отново в някакъв филм

“Най-голямата българска награда за кино “Златната роза” бе спечелена от филма “№1” на дебютанта Атанас Христосков.” Из новините на в. “24 часа”

В сегашните напрегнати дни, когато от медиите се изсипват пристрастни прогнози, а от небето ураганни дъждове, когато безсилието да си убедителен те принуждава да агитираш на турски език или на езика на дивата омраза, да сипеш я абстрактни апокалиптични заплахи, я съвсем конкретни (че ще обесиш еди кого си, например), аз искам да говоря за българското кино, за неговите златни рози и заслужени успехи. И не само, но и да ги обвържа с предстоящите избори. Ето как: актуалният напоследък жаргон за изпаднал в беда гласи: “Ти пак си във филм!” Та очевидно е, че всички тук и сега сме във филм: и останалите без електрозахранване габровски села, и затъналите в кал и тиня коли в Добричко, и отчаяният средностатистически български избирател.

Да се задушиш от гняв

Интелигентна възрастна жена от градче край София разказва, че при тях има 24 кандидати за кметския стол и се възмущава колко пари са пръснати за предизборна пропаганда, додето хората буквално тънат в беднотия. Запомних думите й на гневно възмущение: “Налепили плакати навсякъде, плакати, плакати и по кофите за боклук даже, да се задуши човек!” Всъщност тъкмо задухата на социалната несправедливост вкара целия свят във филм, но в него ние се падаме нещо малко статисти с трийсетината си протестиращи в София.

Или просто нашият филм, макар и същият, е друг – официалното жури във Варна избра той да бъде дебютът на Атанас Христосков “№1”, разказ за насилието сред тийнейджърите в едно училище, чиято сграда се поделя между бедните деца на гетото и наследниците на българските новобогаташи. Струва ми се, че задъханото в своя откровен предупредителен крясък художествено послание на наградения филм трябва да се усвои от всички български политици, на власт и в опозиция, тъй като представлява своеобразна диагноза на обществото.

Тътенът на тълпите приближава!

Най-радикалната мярка спрямо управляващите и кандидатите за власт в президентството и общините е те да бъдат вкарани във филма, спечелил тазгодишната “Златна роза”, за да спрат с езика и позите на лицемерието. И да схванат, че не само по света, но и в България приближава тътенът на тълпите, оставени без хляб, перспективи и бъдеще.

Изборът на журито да отличи дебюта на Христосков “№1” като най-добър бе посрещнат с противоречиви коментари за пристрастност в оценката. Пристрастието обаче е същностно важно в хаоса на днешните политически и икономически говорилни.

Аргументираното и интелигентно пристрастие означава позиция и яснота, и ние като граждани сме длъжни да притискаме политиците да ни доказват всеки ден позиция и яснота, да изискваме прозрачни и мотивирани общополезни решения, отчет за всяка стъпка и стотинка при провеждането на неотложните непопулярни реформи.

Аргументираното и интелигентно пристрастие е плод на натрупан опит, умение да се мисли в перспектива и достатъчно чувствителност, за да различиш автентичната трагическа разтерзаност на учителя, изигран от Филип Аврамов във филма “№1”, от фалшивия патос на майор Деянов от времето, което вече трябваше да е зад гърба ни.

От: http://www.dw-world.de