Аз, глупачката, отказала подкупа

Преди броени дни избухна голям скандал около интервюто на Люба Кулезич със Стефан Софиянски. Журналистката самa разказа как пиарката на бившия кмет и настоящ кандидат за градоначалник на София Ани Гочева се е опитала да пробута плик с пари, поставен в книга на Любен Дилов-син. Люба връща плика, без да го разпечата. Но в предаването си все пак решава да попита Софиянски защо се е случило това.

На терена на собственото ми предаване беше направен опит да бъда злепоставена. Тълкувам това като практика, така да се работи с журналисти, което е още по-печално. Да оставим настрана, че съм тъпа, стара, грозна и не знам си какво, което се твърди от някои профили, изкуствено създадени във Фейсбук, с фалшиви имена, които ме громят.

Това е ясно. И е един изключително джентълменски отговор на опита ми да отърся от себе си всякаква възможност да бъда забъркана в подобни скандали. Най-интересните коментари обаче са: “А бе, тази сега на светица ли ще ми се прави?”, “А бе, тая какво се прави на моралистка?”, “А бе, на тая зъбите струват 20 хиляди лева, що не каже как ги е спестила?”, „А бе, тая за каква се мисли?”. „Тая защо се е видяла насаме с хората на Софиянски, тая защо не е алармирала веднага полицията, значи тя е замесена”.

Подобен тип поведение издава изключително корумпирана публична среда, морално корумпирана. Подобен тип поведение прилича на примитивното отношение към хора, които са станали жертва на сексуално насилие. Те не само че не могат да докажат, че са били насилвани или опипвани в тъмното, ами ако надигнат глава или писък за помощ, им се казва: „Къде се вреш? Къде ходиш?”.

Същото нещо обясни г-н Софиянски на терена на моето шоу, когато аз му казах: „Г-н Софиянски, да се говори за журналисти и пликове с пари не е цирк, както ме обвинявате, защото във вашия офис ми бяха подхвърлени пари!”. А той ми каза: „А вие защо сте отишли там?” Нещо, което ми подсказа, че на мен ми е направен, може би, капан.

Тези, които всъщност би трябвало да се възмутят от това нещо, казват: „Тая защо се прави на моралистка?”. Защото корупцията вече се харесва на това общество, това е проблемът. Всеки иска нещо да намаже, някъде под масата и това е големият проблем. Само че аз отговарям за себе си, не нося колективна отговорност. Не се крия, както го правеше Софиянски, когато беше кмет, зад колективната отговорност. Кой каквото ще да казва, не мога да понеса вулгарността на опитите да бъдат унижавани хора, които не желаят да участват в този бълвоч. И не ме интересува.

Ценоразписът за моите зъби е ясен. Могат да отидат при моя зъболекар д-р Ради Венков и да попитат колко струват зъболекарските услуги. Могат да отидат при моя гинеколог д-р Тодоров, за да видят колко струва прегледът. И всички те ще бъдат на стойност, която доказва, че аз просто се грижа за здравето си, без да крада. И мога да си го позволя, както може да си го позволи всеки обикновен гражданин.

Няма да плащам никакъв данък на подобно обществено мнение, което казва: „Ами да ги беше взела, ма!”. Тази вулгарност ме отвращава и аз ще воювам срещу нея, докато съм жива и докато съм тук в България, и докато дишам.

Нормално реагират на тези отвратителни прояви на корупция само хора, които явно са свикнали с нея. Аз не мога така – да реагирам разсъдливо, да преценя какво да кажа. Защото не ми се е случвало. Защото това е отвратително. Защото тези хора, които 20 години лъгаха други хора, че ще правят демокрация, промяна и не знам си какво, се оказаха най-елементарни продажни маймуни. И искат всички да свирим на продажната им свирка. И като не искаме да свирим на продажната им свирка – ни намразват.

Аз водя война и ще я водя, докато съм жива. Защото моята професия е като лекарската професия – това е все едно да храниш хората с отрова. Моята професия, професията на словото и на журналистиката, трябва да се упражнява от хора, които имат поне елементарна почтеност.
Не искаме сложна почтеност. Искаме поне елементарна.

От: http://www.vsekiden.com