Свободата днес и тук 24 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Националистите са окуражени от кризата в ЕС и споразумението за дълга

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Карл Ритър, Асошиейтед прес


Стокхолм,  31 октомври       

Споразумението миналата седмица за дълга в Европа подкопава концепцията за европейска интеграция и може да даде допълнителни аргументи на националистическите движения, които
печелят популярност, донякъде като реакция на идеята за единна Европа.
       За да подкрепят инвестициите в еврото, лидерите на еврозоната препоръчаха по-тясно интегриране на икономическите политики, като се прехвърлят правомощия от националните
правителства на европейско ниво.
       Евроскептици обаче привеждат все повече доводи в подкрепа на твърдението, че елитът в Европа превръща ЕС във федерална свръхдържава противно на желанията на гражданите на страните членки. Събитията от изминалата седмица заплашиха да засилят аргументите им.
       "Това е голяма стъпка, но в погрешната посока", каза лидерът на холандската Партия на свободата Геерт Вилдерс.
       Планът за спасяване на еврозоната се превръща в дилема за европейските лидери, когато трябва да се отблъскват такива атаки.
       Ако този план се провали, може да настъпи имплозия на еврото, което ще е гигантска пречка пред европейския проект за изграждане на по-сплотен съюз. Успехът обаче означава по-тясно интегриране на икономическите политики в ядрото на еврозоната, като се прехвърлят правомощия от националните правителства на европейско ниво.
       Това би дало допълнителни аргументи на националистически групи, които твърдят, че елитът в Европа превръща ЕС във федерална свръхдържава противно на желанията на гражданите на
страните членки.
       "Положителното е, че това подготвя почвата за нов дебат за ЕС, който липсваше през последните 10 години", каза Джими Окесон, лидер на крайнодясната и антиевропейска партия Шведски
демократи.
       Дебатът вече заема централно място във Великобритания, която никога не е била най-ентусиази-раният член на ЕС.
Законодатели внесоха миналата седмица искане, но без успех, да се организира референдум за излизане от 27-членния съюз. Десетки консервативни депутати се разбунтуваха срещу нареждането на
премиера Дейвид Камерън и гласуваха в подкрепа на предложението, което бе отхвърлено с 483 гласа "против" срещу 111 "за".
       Найджъл Фарадж, лидер на евроскептичната Партия на независимостта, заяви, че някои консерватори обмислят да се присъединят към неговата партия, която не е представена в Камарата на общините и спечели само 3 процента от гласовете на изборите през 2010 г.
       "Няма да ви казвам, че те са на ръба да се присъединят. Само мога да ви кажа, че това се обсъжда. В Консервативната партия има хора - с някои от тях говорих тази сутрин, които са дълбоко депресирани в момента", каза Фарадж пред "Ивнинг стандарт".
       Проучване, публикувано миналия понеделник от вестник "Гардиън", сочи, че 70 процента от анкетираните искат референдум за членството на Великобритания в ЕС; 49 на сто казват, че биха
 гласували за прекратяване на членството, 40 процента биха гласували за оставане в ЕС, а останалите нямат мнение. "Ай Си Ем Рисърч" интервюира подбрани на случаен принцип 1003 възрастни по телефона между 21 и 23 октомври.
       Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейски реформи в Лондон, каза, че окуражаването на евроскептиците във Великобритания може да има значение и за други страни.
       "Продължаващите кризи може да настроят хората срещу ЕС. По-тясната интеграция обаче също ще бъде непопулярна", каза той. 

Полша и Чехия отложиха плановете за присъединяване към еврото. Гласоподавателите в Дания и Швеция отхвърлиха еврото,а дълговата криза уби всякакви шансове техните правителства, които
 подкрепят еврото, да преразгледат скоро въпроса.
       Тилфорд каза, че е  възможно евроскептицизмът да се появи също в Южна Европа, ако Гърция, Испания, Португалия и Италия затънат в стагнация, растящ дълг, висока безработица и натиск да предадат правомощия за определяне на икономическата политика.
       "Това би имало пагубен ефект за вътрешната политика и ще засили позициите на антиевропейските сили", каза той.
       Дори германците се колебаят в тяхната типично твърда ангажираност с Европа на фона на възмущенията от необходимостта да спасят Гърция. Макар в Германия да няма евроскептична партия,
 която да улови тези настроения, публикувано неотдавна проучване показа, че много германци може да гласуват за такава.
       За да избегнат подхранване на подобни настроения, европейски лидери, в това число германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, трябва да осигурят "положително описание на европейския проект, което през цялата криза болезнено липсваше", каза Робърт Хармстен, професор по политически науки в Люксембургския университет.
       "Икономиката сега все по-често изисква някаква форма на по-тясна интеграция", каза той. Това обаче "не съвпада с политиката, която отива в противоположната посока".
       Хайнц-Кристиан Щрахе, чиято крайнодясна Австрийска партия на свободата стана втората по популярност партия в страната заради антиевропейските си позиции, внесе жалба по-рано този месец в Европейския съд по правата на човека срещу участието на Австрия в спасяването на Гърция.
       Партията "ще обърне всеки камък, за да попречи на участието на Австрия в тази хазартна игра", каза той. "Всеки австриец е ощетен от трансфера на австрийски пари от данъци за финансово бедни страни и най-вече за кредиторите, които стоят зад тях".
       В 17-членната еврозона най-силният скептицизъм може да бъде открит във Финландия и Холандия, където близо 70 процента са против спасителната операция.
       Във Финландия дясната популистка партия "Истински финландци", която промени името си на "Финландците", отбеляза бурен успех на изборите през април. Нейната антиевропейска платформа накара Финландия да постави под въпрос  участието си в спасителни операции в еврозоната.
       "Опозицията и партията "Финландците" най-вече бяха задвижени от финансовата криза в Европа, която изглежда води съюза във все по-федералистична посока", каза политологът Ян Сундберг от Университета в Хелзинки. "Но и другите партии също са твърде скептични".
       Анализатори отбелязват, че партии като "Финландците", холандската Партия на свободата и френският Национален фронт продължават да са малцинство в Европа. Според тях те няма
задължително да спечелят от кризата на фона на все по-голямото разбиране какви може да са последиците от рухване на еврозоната.
       "Това ще има пагубни последици за банките и перспективите за растеж", каза Адриан Схаут от мозъчния тръст Институт Клингендел в Хага. "Странно е, но кризата подкрепя проекта за европейска интеграция може би повече отколкото разпалва евроскептицизма".

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional