Свободата днес и тук 06 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кризите в ЕС - разрушителни или съзидателни?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Бенас Бруналас, "Геополитика" (Литва), 7 ноември 2011 г.

 

   Криза - това обикновено означава някой да стане по-нестабилен и по-нежизнеспособен, което пък предизвиква критични оценки за последиците от кризисната ситуация. Дали обаче една политическа, икономическа или социална криза винаги означава само загуби? Не може ли да доведе до появата на нещо ново и по-ценно? Показателен в случая е примерът на Евросъюза, който изживява трудни времена: и кризата на еврозоната, и съмненията в бъдещето на ЕС ни карат да търсим някакъв положителен ефект от сегашните събития.
   Двете световни войни съсипаха Европа и показаха, че неправовата междудържавна конкуренция за доминиращо положение води единствено до катаклизми, а общопризнатата методика за поддържане на мира бе дискредитирана. От друга страна, войните (колкото и цинично да звучи) винаги са били най-доброто средство за промяна на статуквото и търсене на нови начини за сътрудничество между държавите. Така например появата на Европейската общност за въглища и стомана почти веднага след Втората световна война сложи началото на политическо и икономическо обединение в Европа и допринесе за установяването на траен мир.
   Втората световна война обаче бе косвена причина не само за евроинтеграцията, но и за друга глобална криза - Студената война. Последната превърна Европа в кордон, разделящ две противоборстващи страни - САЩ и Съветския съюз. На този етап много усилия бяха насочени към сплотяване на европейското пространство, свободно от съветско влияние, и към включването му в борбата срещу комунизма. Така се затвърди понятието "Западна Европа".
   Опитът от войната наложи да се преосмисли и мястото на националните държави на европейската арена, а появата на нови политически институции формира нова реалност в развитието. И то доста привлекателна, както сочат събитията, последвали още една криза - разпадането на СССР: тогава на практика всички останали държави от Стария свят изразиха желание да се присъединят към Западна Европа. В този контекст по-нататъшното разширяване на ЕС  наред с Европейската политика за добросъседство може да се разглежда сред най-важните отличителни белези на Евросъюза, стремящ се да сведе до минимум вероятността от кризи в своята "близка чужбина".
   Същевременно задълбоченият поглед върху евроинтеграцията дава възможност да открием в Европа множество големи, а и не тъй  значими вътрешни проблеми. Ключовите са няколко на брой.
 
   Военното измерение на ЕС
   Военната интеграция на ЕС е сред сферите, които привличат специално внимание. Едни я подкрепят и се надяват процесът да продължи. Други отбелязват, че е незначителна. Координацията в действията на европейските страни по отбраната и предотвратяването на кризи стана необходима, когато очевидно се разбра, че Европа не може ефективно да реагира на ситуацията в Югославия в края на 20-и век. И тъкмо след това европейското антикризисно сътрудничество се заздрави: отначало съветът на държавните глави прие в Хелзинки решение да се развива военният компонент от Евросъюза, а после в Гьотеборг бе решено да се формират военни сили, способни в срок от 60 дни да осигурят 50-60 хиляди войници, готови поне една година да изпълняват набелязаната мисия. При все, че ЕС не успя да осъществи всичко предвидено, активното участие на общността в антикризисни операции показва, че общоевропейската военна политика е реална. С други думи, кризата на Балканите помогна на европейците да схванат, че за да може ЕС да стане пълноценен участник в световните процеси, той се нуждае от единен военен инструмент.
   Ново потвърждение стана иракската криза и през 2003 г. бе приета Европейската стратегия за сигурност, съдържаща общия подход към въпроса. "Арабската пролет" и ситуацията в Либия обаче показаха, че възможностите на ЕС да решава проблеми в близките райони са ограничени. Затова въпросът за създаване на обединени боеспособни въоръжени сили рано или късно отново ще застане на дневен ред. Вероятно ще е нужна още една криза, за да  дочакаме най-сетне по-тясна военна интеграция на Евросъюза.
 
   Енергийното измерение на ЕС
   В енергийната сфера кризите са често явление, а последиците от тях - крайно болезнени. ЕС внася близо 80 на сто от петрола, който му е необходим, и почти 60 процента от консумирания газ. Затова, появят ли се трудности в отношенията с доставчиците, вероятността от енергийна криза рязко нараства. Точно така стана през 2006 г., когато Русия спря газовите доставки за Украйна, и  през 2007 г., когато избухна енергийният конфликт между Москва и Минск. Тези кризи и опитите на Кремъл да използва енергетиката  като политически инструмент насърчават Европа да открие начин, чрез който да избегне в бъдеще подобни инциденти и политически натиск от трети страни. Затова ЕС се опитва да увеличи капацитета на газовите хранилища, да формира механизъм за енергийна солидарност, а също и ефективен вътрешен енергиен пазар. Това на свой ред поражда недоволство у монополиста (Русия) и предизвиква криза във въпросната сфера.
   За жалост, споменатите проблеми все още не са накарали Евросъюза да обединява по-активно енергийните усилия. Интеграцията в тази област среща и допълнителни затруднения, създавани от двустранните договори на някои държави от ЕС с Русия, която се обявява против европейската енергийна реформа. Идеята за единен енергиен пазар на Евросъюза обаче се развива и в бъдеще се очаква опасността от енергийни кризи да наложи сериозни стъпки в тази насока.
 
   Финансовото измерение на ЕС
   Няма признаци в близко време да се преодолее кризата на еврозоната, започнала от Гърция. Нито пък гаранции, че няма да започне и криза в големите икономики от Евросъюза - примерно в Италия и/или Испания. Международните финансови агенции понижават  рейтингите на тези страни и доверието към тях бележи спад, което ще предизвика сериозни проблеми, ако не се вземат оперативно решителни мерки за подобряване на ситуацията.
   Увеличаването на европейския стабилизационен фонд от 440 на 780 милиарда евро едва ли може да се смята за преломно решение. В това не вярват сякаш дори основните спасители на еврото - Ангела Меркел и Никола Саркози, според които е необходима задълбочена интеграция в рамките на еврозоната. Сред възможните стъпки в тази посока се очертава емисията на еврооблигации. Това  би осигурило на страните от еврозоната възможността да вземат заеми в еврооблигации, емитирани от европейска дългова агенция и гарантирани от всички членки на зоната. При все че подобно решение ще натовари допълнително Германия и другите лидери на европейската икономика, Ангела Меркел отправя сигнали, че страната й е готова да жертва интересите си, за да се централизира фискалната политика на ЕС.
   Важна стъпка в борбата с кризата би станало създаването на финансово министерство на еврозоната - институция, която да трупа средства и да следи държавите от еврозоната да спазват фискалната дисциплина. Това би означавало общ контрол и обща стратегия, а те на свой ред биха осигурили благоприятни условия за още по-тясна икономическа интеграция и ускорен икономически растеж. Същевременно ЕС би получил още една прерогатива на националните държави - правото самостоятелно да планира икономическия си живот. Както личи, кризата на еврозоната също като гореспоменатите налага на Европа да се обединява още по-бързо.
 
   Конституцията на ЕС
   В заключение ще споменем и още една криза - кризата на европейската конституция. През 2005 г., след като Франция и Холандия посрещнаха проектодокумента с "не", започна да се говори, че в мъгла е обвито бъдещето на целия Евросъюз. Но тази криза повече от всички други потвърди, че евроинтеграцията е нещо "упорито" и наднационално. Приемането на Лисабонския договор, съвпадащ на практика изцяло с проектоконституцията, показа, че за страните членки на ЕС е трудно да се противят срещу движението на общността към субектност. С други думи, т. нар. конституционна криза стана всъщност прецедент, след който стана ясно, че евроинтеграцията е процес, практически независещ от мнението на обикновените европейци. Макар системата да се гради на принципа на консенсуса, тя постепенно започва да се създава от само себе си (примерът със Словакия, чието вето върху  спасителния план за еврозоната впоследствие бе оттеглено, само потвърждава тази хипотеза).
 
   На всичко, казано дотук, може да се гледа по различен начин. От една страна, възможно е статията да предизвика негативни оценки, съдържащи известна доза песимизъм. Пример за подобна позиция е книгата "Доктрината на шока: възходът на катастрофичния капитализъм" (The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism), в която авторката Наоми Клейн сравнява кризата на капитализма с шокова терапия. От друга страна обаче, всяка криза може да се разглежда като основа за съзидание и обединяване. Случаят с ЕС е показателен в този контекст. Друг въпрос: как да преценим трудно контролируемата европейска интеграция? Ако сметнем, че орязването на националния суверенитет е посегателство върху идентичността, ще трябва да наречем интеграцията вредно явление. Но ако го погледнем като движение към по-сигурен и пълноценен живот, модификацията на местната власт в полза на ЕС ще изглежда като крачка напред.

     (БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional