Хаос, драма и криза са гръцки думи. Както и катарзис*

Хаос, драма и криза са гръцки думи. Такава е и катарзис. Европа е кацнала между хаоса и катарзиса, докато политическите драми в Атина и Рим достигат кризисна точка. Единият път води към разрушение; другият – към прераждане. Въпреки че има надежда, още няколко грешни стъпки ще изпратят всичко в бездната.

Драмите в двете люлки на европейската цивилизация си приличат и са свързани по странни начини. Решението на Георгиос Папандреу от миналата седмица да свика референдум по въпроса дали гърците подкрепят най-новия спасителен план за държавата започна верижна реакция, която ще свали не само неговото правителство, но вероятно и това на Силвио Берлускони.

Лудият план за референдум, който вече е отменен, шокира Ангела Меркел и Никола Саркози до степен, в която те заплашиха да спрат финансирането за Гърция, ако тя не се стегне – ход, който би извадил страната от еврозоната. Това вероятно е празна заплаха, поне в краткосрочен план, заради начина, по който Атина е обвързана с Рим.

Ако Гърция бъде бутната от ръба, Италия също може да бъде повлечена и тогава общата валута ще рухне.

Така иронията е, че Атина е спасена от незабавните последствия на неплатения си дълг заради страха от много по-голяма катастрофа около Йонийско море.

Доходността по италианските облигации, която вече беше неудобно висока, се изстреля нагоре след фиаското с гръцкия референдум. Берлускони бе принуден да успокоява Меркел и Саркози на срещата на G-20 в Кан, като се съгласи на парламентарен вот на доверие за съмнителната програма за реформи, както и на наблюдение от Международния валутен фонд.

Унижението в Кан, където финансовият министър на Берлускони подчертано отказа да го подкрепи

може да е последният пирон в ковчега на премиера.

Краят на ерите на Берлускони и Папандреу на теория трябва да е причина за празник. Въпреки че поведението на италианския премиер е скандално, а това на гръцкия не е, и двамата поведоха страните си надълбоко в дълга. Освен това и двамата са членове на политически касти, които омаловажаваха народите в тези страни в продължение на много години. Отърваването от тях може да е началото на възродителен процес.

Не се знае обаче дали това, което ще дойде на тяхно място, ще е по-добро.

И в двете страни, където прекарах голяма част от последните две седмици, най-добрият изход ще са правителства на национално обединение, които да са посветени на изкореняване на корупцията и орязване на твърде щедрите социални държави. Това може да стане преди или след внезапни избори. За съжаление старите политически касти умират трудно. Те могат да продължат да се заяждат за това кой е в по-лоша позиция и кой получава най-добрите работни места, докато гледат към бездната – или падат в нея.
 

Междувременно голяма част от Европа сигурно би се радвала да ги бутне от ръба, ако те бяха достатъчно силни, за да преживеят падането. Но Меркел, Саркози и компания са виновни заради липсата си на подготовка. Така нареченият цялостен план, договорен на евросрещата на 26 октомври е поредната мярка, която е твърде малка и твърде късна.

Планът за рекапитализиране на европейските беше на половината на необходимото, а и освен това бе глупашки отложен до следващия юни. По-важно, схемата за набиране на средства за спасителната мрежа на зоната – Европейския фонд за финансова стабилност, е пълна с пукнатини. Това стана ясно в Кан, където Меркел трябваше да признае, че малко от останалите страни в Г-20 биха инвестирали в него.

Цяла Европа сега е в състезание с времето.

Гърците трябва да се стегнат, преди Европа да е готова да ги пусне да се оправят сами. Италианците трябва да възстановят доверието в себе си, преди да бъдат засмукани във водовъртеж, от който няма измъкване. Останалите трябва да приложат наистина силни извънредни планове, в случай че Атина и Рим продължат да ги разочароват. Ако всички тичат много бързо, последната седмица може да е била началото на катарзиса. Ако не, хаосът пристига.

*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Хаотичен катарзис".

От: http://www.dnevnik.bg/