Новите технократи в Гърция трябва да спечелят легитимност

Питър Апс, агенция Ройтерс

В Италия, Източна Европа и другаде, правителства на технократи като това, което се очаква да поеме властта в Гърция, имат сравнително добро реноме да прокарват реформи, смятани за трудни, но необходими.

Но, казват експертите, бившите бюрократи и специалистите, станали управници, имат най-голям шанс да успеят, когато има национален консенсус, макар и неохотен, за това, което трябва да бъде направено. В момента в Гърция има относително малко признаци за това.

Гръцките политици изглеждат решени да изберат бившия заместник-управител на Европейската централна банка Лукас Пападимос на мястото на Георгиос Папандреу начело на правителство на националното единство.

Той ще наследи неблагодарната задача да прокара твърдите мерки, които са необходимо условие за последния спасителен заем за Гърция, като продължи да намалява разходите, приватизира и уволнява служители в бюджетния сектор.

Всеки нов премиер ще трябва да работи в рамките на дълбоко нефункционираща политическа система само месеци преди изборите в условията на нарастващи публични безредици и гняв.

Това е само краткосрочно решение за Гърция, написа Ян Бремер, президент на консултантската група за политически рискове Евразия.

Новото правителство на националното единство има временен мандат с очакваните предсрочни избори през февруари или март. По-дългосрочен капацитет на евентуално коалиционно правителство, което да се придържа към фискалната дисциплина, наложена от европейските институции и основни европейски държави, е наистина малък.

И, както винаги, гръцката представа за време продължава да бъде много по-различна от тази на основните европейски държави.

С италианския премиер Силвио Берлускони, който също е притиснат до стената, някои подозират, че Италия също може да се насочи към вида управление на технократи, на което бяхме свидетели през деветдесетте години на миналия век и в началото на 2000-а година под управлението на Ламберто Дини, Масимо Д'Алема и други.

Тези правителства се помнят като по-ефективни правителства на Италия, способни да прокарат реформи. В централна и източна Европа служебни правителства, често управлявани от бивши бюрократи, помогнаха на страните да се възстановят след периоди на кризи.

Може би неочаквано, някои от тези администрации спечелиха повече публична подкрепа от по-популистки, фокусирани върху електората правителства, нежелаещи да предприемат трудни стъпки. Правителството на единството от технократи, което управляваше Чешката Република от 2009-2010г., бе едно от най-популярните в кратката си история, казват анализатори.

Предизвикателство пред Пападимос ще бъде да накара гръцкото общество да гледа на мерките за икономии като на необходими вместо като на несправедливи, като същевременно предпази двете основни партии, всяка от които ще осигури вицепремиер, да се занимават с краткосрочни политически игри.

Новото ръководство ще поеме властта заедно с все по-влошаващите се улични безредици и нарастващ гняв от исканията на "тройката" на МВФ, ЕС и ЕЦБ.

"В случая с Гърция, както и в Италия, но може би в по-малък размер, съществува и ще има истински проблем с легитимността", заяви Пепе Егер, шеф на "Ексклузив анализ", западноевропейска консултантска група за политически рискове.

Технократите ще имат още по-малко народен мандат, тъй като ще бъдат наречени от голяма част от народа "прости изпълнители на диктата на тройката".

Някои може би се надяват, че като се обединят, за да прокарат мерките за икономии, партията ПАСОК на Папандреу и опозиционната Нова демокрация ще потопят дълбоко ръцете си в кръв и ще споделят вината.

Но анализаторите казват, че очакват продължаващо съперничество между двамата играчи и когато дойдат изборите, може да има значително нарастване на подкрепата към периферните партии.

Всички погледи ще бъдат върху предсрочните избори и изхода от тях, и аз се чудя дали гръцката общественост ще приеме каквито и да било мерки, приети преди тях, за легитимни, казва Бланка Коленикова анализатор от IHS Global Insight.

Както ПАСОК, така и Нова демокрация в момента са много непопулярни и три месеца са много кратък период да променят това. Изборите няма да осигурят ясен победител, затова Гърция ще се насочи към още по-голяма несигурност и местна нестабилност, казва тя.

Съществува риск това да привлече някои хора към екстремистки групи, като анархистите, които са обвинени не само за насилствените демонстрации, но също и за няколко пакети бомби, казва тя.

Това е в контраст със ситуацията в Централна и Източна Европа след рухването на комунизма или финансовите сътресения, които обхванаха региона след катастрофата през 2008 г.

Няколко правителства паднаха, но има широко съгласие, че тези, които ръководят, трябва да направят всичко необходимо, за да осигурят подкрепа от МВФ и да останат в ЕС. Имаше изненадващо малко граждански вълнения и финансовата и политическата стабилност се завърнаха относително бързо.

Гърция и Италия са по-крайни примери на широката тенденция в Западна Европа и на други места на народно отхвърляне на решенията на политическите и бизнес елитите.

Реакцията на ужас на политиците и пазарите от предложението на Папандреу за референдум, който да позволи на електората в Гърция да има последната дума за спасителния план и мерките за икономии, показаха колко голяма е станала тази пропаст. Превъзмогването й ще бъде една от първите задачи за всяко ново правителство, на технократи или не.

Реакцията на предложения гръцки референдум бе напълно показателна, казва Джонатан Ууд, анализатор по глобалните въпроси в Контрол риск.

Тук има много противоречия. На едно ниво има желание за лидерство и в същото време имате призиви за решения, които да включват повече мнения. Рискът, разбира се, е просто да останете парализирани, казва анализаторът.

(БТА)