Пари и хора в полицията - много, ефективност - няма (сравнения с ЕС)

България е сред “шампионите” в Европа по брой на полицаите на 100 хиляди души население и абсолютен “шампион” по разходвани средства за сигурност като процент от БВП. Същевременно процентът на тежките престъпления в България е сред най-високите в Европа, а доверието в полицейските структури – най-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС.

Министерство на вътрешните работи изпълнява ключова роля в икономиката на всяка страна. Именно то е натоварено с една от основните задачи на държавата – сигурността и обществения ред. Важността на дейностите, изпълнявани от МВР изисква прозрачност и отчетност, позволяващи ясното проследяване на резултатите от упражняваните дейности и възможност за граждански контрол върху структурата.

В България това не се случва. Доскоро всички данни, които биха могли да покажат какво точно е МВР и на каква цена и как изпълнява функциите, бяха обявени за държавна тайна – остатък от тоталитарно минало, което не кореспондира по никакъв начин с настоящата действителност. Факт е, че досега България е единствената страна в системата на Евростат, която не предоставя данни за броя на полицейските си служители. Факт е, че разсекретената преди броени дни щатна бройка в силовото министерство показа една от най-раздутите структури в Европейския съюз. Факт е, че това по никакъв начин не е свързано с осигуряването на вътрешен ред и сигурност.

Какво показаха данните за щатния състав на МВР?

На пресконференция на 19.01.2010 г. за първи път от новата история на България беше оповестен щатният състав на МВР – 61 170 души. 60% или 36 727 от заетите в министерството са полицейските служители, разпределени в 34 дирекции, сред които четири главни и 28 областни. Ето и структурата на полицейските власти:

Все пак абсолютната бройка на полицейските служители не отговаря на въпроса: много ли са това или малко. Досега никой не е посочвал какъв е оптималният размер на полицаите в една страна. Затова можем единствено чрез сравнение да потърсим до колко осигуряването на вътрешен ред и сигурност в България се приближава до най-близкото оптимално решение.

Полицаи в България – полицаи в другите държави от ЕС

Вече, имайки данните за полицейските служители в България, можем да ги сравним с тези в някои други държави. Средният брой на полицейските служители на 100,000 души население в страните от ЕС е 339. Най-много полицаи има в Кипър (647 на 100,000 души население), а най-малко – във Финландия (153). България се нарежда на 4-то място в с 481 полицейски служителя на 100,000 души – два пъти повече от тези в Естония и цели три пъти от първенеца Финландия.

От данните ясно се вижда, че броят на служителите на реда е прекалено голям и това по-скоро е резултат от вградената в системата неефективност, а не от стремежа за по-пълно изпълнение на функциите на министерството.

Полицаи – разходи

Разходите за изпълнение на функциите на МВР и съпоставянето им с броя на заетите, резултатите и удовлетвореността на гражданите са ясен индикатор за ефективността на структурата. В България над 60% от разходите в министерството са предназначени за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция, а повече от 80% - за работата на полицията. Предвид огромният брой на заетите с полицейски функции тази статистика съвсем не е изненадваща. Нещо по-обезпокоително – за предишната година 83% от бюджета на МВР се отделя за заплати на служителите. Това още веднъж доказва неефективността на разходите в министерството. Много служители, малки заплати, слабо оборудване.

Същата зависимост показва и делът на разходите от БВП на страната. През последното десетилетие бюджетът на МВР расте по-бързо от растежа на БВП, като за тази година разходите за обществен ред и сигурност достигат 1 259,6 млн. лв. Сравнението с разходите за полиция в другите европейски държави също показва какви са резултатите от поддържането на една толкова неефективна структура.

Полиция и престъпления

От много години криминолози и икономисти от различни държави търсят връзката между броят на престъпленията и броят на служителите на реда в една държава, за да оптимизират разходите за поддържане на полиция и сигурността на гражданите. Много изследвания добиват популярност, доста – не са достатъчно достоверни и не успяват да докажат някаква строга зависимост. Общото между тях е, че се почти всички потвърждават, че над определен брой полицаи влиянието на увеличаването на броя на полицейските служители има пренебрежимо малък ефект върху престъпността. Едно изследване на Skolnick и Bayley от 1986 г. показва ясно, че престъпленията зависят най-вече от социални фактори (доходи, безработица, бедност) и по-малко от качеството на работата на полицията. Друго изследване на Стивън Левит от 1998 г. пък доказва, че над определено равнище допълнителното наемане на един полицай е абсолютно необосновано икономически, защото не води до пропорционално намаление на престъпността, нито до увеличение на броя на регистрирането на престъпления.

За да можем да се отчете реалната престъпност в отделните държави, трябва да се елиминира различната склонност на гражданите да съобщават за извършено престъпление, както и практиката за регистриране или нерегистриране на престъплението от страна на самите полицейски служители. Най-надежден индикатор в такъв случай е сравнението на броя на извършените убийства.

Данните показват, че въпреки големият брой на полицейските служители в България, страната се нарежда сред първенците в Европейския съюз. По-напред са само прибалтийските държави главно заради вътрешноетнически проблеми (особено в рускоговорящите общности). Това означава, че няма основание да считаме, че раздутият брой на пазителите на реда се отразява на сигурността на гражданите.

Полиция и общество

Още един важен аспект за работата на всяка администрация е оценката на гражданите. Предвид абсолютната непрозрачност на вътрешното министерство и неудовлетвореността на гражданите от опазването на обществения ред в България, не може да се очаква мнението на гражданите да е положително.

Изследване, направено по поръчка на Европейската комисия, показва какво е доверието към полицията на гражданите в ЕС и с страните-кандидатки.

От събраните данни се вижда, че българите демонстрират най-голямо недоверие в институцията на полиция – 65%. Както при броят на полицаите в страната, първенец в изследването е Финландия с 91% доверие на гражданите.

Полиция – ефективност

Данните, разгледани до тук и непрозрачността на МВР показват обезпокоително резултатите по отношение на ефективността на осигуряването на обществен ред и сигурност на българските граждани. Сериозното отклонение на работата на МВР от другите европейски държави налага незабавна промяна на установените неефективни практики. Подобрението на изпълнението по осигуряване на реда и сигурността може да стане само, ако се пристъпи бързо към следните препоръки:

Повишаване на прозрачността на органите по вътрешна сигурност, което ще позволи проследяване на ефективността от дейността и резултатите им.
Оптимизация на щатния състав на полицейските служители, дейностите и разходите, свързани с вътрешния ред – намаляване на заетите, премахване на дублиращи се звена и съкращаване на неефективни дейности.
Последващо увеличаване на заплащането на служителите, което е силно належащо и модернизиране на оборудването.

——————–

* Статията е от politiki.bg, месечно онлайн издание на институт “Отворено общество”. Заглавието е на e-vestnik. Оригиналното заглавие е “Ефективност на работата на полицията – странни диспропорции”.

От: http://e-vestnik.bg