Свободата днес и тук 30 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Иранският коз на Москва

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ира Коган, МИГнюз

 

   САЩ и световната общественост не изоставят надеждата да решат иранския въпрос чрез санкции. Ако Съветът за сигурност на ООН сполучи да приеме такива, това ще означава сериозни щети за икономиката на Иран и ще застраши самия управляващ режим.
   Руската страна отправя точно такива обвинения срещу Щатите -  че възнамерявали да подкопаят политическия строй в Ислямската република и да предизвикат смяна на властта. Русия и Китай все още се канят да наложат вето на санкциите срещу Иран в Съвета за  сигурност. В близките седмици американският президент предприема серия от консултации с руски и китайски представители, за да постигне консенсус по налагането на сурови антиирански санкции. Какви са обаче реалните шансове за това?
   Колкото до Китай, стремително растящата му икономика зависи изцяло от вноса на енергоносители, а 20 процента от тях доставя Иран. Действащите в момента санкции срещу Техеран сериозно удариха китайската промишленост; в опит да ги заобиколи Пекин дори предложи на Иран бартер срещу битови стоки. Нищо чудно, че Китай се обяви срещу затягане на санкциите.
   От друга страна, евентуални военни действия в региона на Персийския залив неминуемо биха предизвикали рязко поскъпване на горивата, което също не е изгодно за Пекин. И накрая, днешната политическа стратегия на Китай е насочена към мирни отношения с другите страни. Затова Китай не би могъл да се противопоставя самостоятелно на международната общност, ако Русия промени своята позиция. Затова основните преговори ще се водят между Вашингтон и Москва.
   По време на срещата на АТИС в Хонолулу Барак Обама се опита да обсъди с китайския и с руския лидер иранския въпрос, без обаче да постигне резултат. Точно преди форума руското Външно нарече доклада на МААЕ за Иран компилация на отдавна известни факти, съзнателно оцветени в политически багри. На връщане от Хонолулу външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че смята "санкционната писта" в отношението към Иран за изчерпана. Москва настоява проблемът да бъде решаван чрез преговори между Иран и "шесторката" (петте постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, плюс Германия).
   Съвсем не е тайна, че Москва и Техеран поддържат връзки отдавна и продължават да ги развиват. Наскоро иранските медии съобщиха например за ново споразумение, предвиждащо сътрудничество в сферата на сигурността. Тъкмо Русия построи за Иран АЕЦ в Бушехр и осигури гориво за нея. В последно време Иран предложи на Русия да изгради още 5 ядрени централи на обща стойност близо 40 милиарда долара. Темата в момента се обсъжда от правителството в Москва и "Росатом" - Русия информира за това само ден след като бе публикуван докладът на МААЕ. В документа впрочем се отбелязва, че за изпълнението на иранската ядрена програма е съдействал и руският учен Вячеслав Даниленко.
   Междувременно научихме и други интересни факти. Както заяви бивш служител от екипа на Бил Клинтън, американското правителство отдавна вече знаело, че Иран е подпомаган от руски ядрени експерти. Белият дом обаче предпочел да не вдига скандал и да не взема никакви превантивни мерки, за да не вреди на зараждащата се руска демокрация. И днес американската администрация също като останалия свят жъне плодовете от това гледане през пръсти.
   Интересите на Москва и на Пекин отиват отвъд икономическото сътрудничество с Иран. Русия и Китай се смятат за също такива свръхсили като САЩ, съответно не желаят да се движат в килватера на американската политика и да решават задачи, поставени от Вашингтон. Съпротивата срещу антииранските санкции за тях е и начин да подкопаят международния авторитет на САЩ, като заякчат собствените си позиции. Тези съображения безспорно ще отстъпят на заден план, ако Китай и Русия съзрат реална заплаха в ядрен Иран.
   Пекин и Москва обаче са убедени, че ядреното оръжие на Техеран не представлява опасност за тях. С известно основание: Иран има твърде много врагове, за да тръгне на война с онези, които го бранят на дипломатическо равнище. Една война в петролния регион естествено би имала тежки последици за целия свят. В Русия обаче съществува мнение (споделяно примерно от авторитетния експерт Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток), че няма как Иран да бъде възпрепятстван в създаването на атомна бомба - нито чрез санкции, нито чрез преговори, нито чрез въоръжена намеса. Затова Москва трябвало да  действа в свой интерес и да използва иранския фактор като коз в политическите игри със Запада.
   Този коз бе разигран максимално активно в преговорите за разполагане на американска ПРО в Европа, при разработката на новото споразумение за стратегическите нападателни оръжия и в дейността по други стратегически въпроси, по-специално във връзка с оръжейните продажби за Грузия. През 2009 г. Белият дом бе принуден да се откаже от разполагането на системи за ПРО в Чехия и Полша. Представяйки в Сената новия договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения, Обама обеща основният резултат от "рестартирането" да бъде подкрепа от  Русия за позицията на САЩ по иранския въпрос. Известни успехи наистина бяха постигнати: отменена бе доставката на руски противовъздушни комплекси С-300 за Иран. Опонентите на Обама обаче настояват, че с подкрепа за антииранските санкции е трябвало да се обвържат и други стъпки за съдействие на Москва - примерно в усилията за членство в Световната търговска организация, също и предоставянето на исканите от федерацията писмени гаранции, че американската ПРО не е насочена срещу Русия.
   Мнозина експерти са настроени скептично и смятат, че Белият дом няма да постигне отстъпки от Кремъл. Ако Русия имаше интерес  Иран да спре ядрената си програма, тя отдавна би действала на страната на Щатите. Сам по себе си ядрен Иран естествено е нежелан за Русия, но той ще промени разположението на политическите сили в региона и ще отслаби ролята на САЩ и съюзниците им. За Москва това ще е голяма победа в наближаващата  според западни политолози "мека студена война".

   (БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional