Какво ще стане с лева, ако се разпадне еврозоната

Продължавам темата за това какво се случва, ако еврозоната започне да се разпада и Германия се върне към марката. Това е напълно реалистичен сценарий, макар и все още малко вероятен, чието развитие зависи от това дали Гърция, Испания и Италия ще започнат спешни реформи за балансиране на бюджетите си. Това обаче е по-вероятния сценарий в сравнение с този, при който страни като Гърция, Испания и Италия напуснат еврозоната, за които това ще най-тежката възможна катастрофа, тъй като би увеличило още повече тежестта на дълговете им.

Първо вижте какво пише в Закона за БНБ.

Чл. 29. (1) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка.

Чл. 30. При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове…

Очевидно ако Германия се върне към марката законът трябва да се промени, защото иначе ще се стигне до противоречие. Но най-вероятното и най-разумно решение е България да запази ал.1 на чл. 29, да премахне ал. 2 и да замени “евро” с “марка” в чл. 30. Тоест България отново да се върне към фиксиран курс към марката. Защото Германия не обича да пуска печатницата за пари, не обича голямата инфлация и държи на стабилността, а България ще спечели, ако левът е вързан към стабилна валута, при това на страна, която е основен търговски партньор.

Сега да помислим какво означава това за всеки от нас. Цената на германската марка веднага ще скочи спрямо еврото, защото в еврозоната ще останат недисциплинираните страни, а оттам и левът ще скочи спрямо еврото. Следователно всеки, който има спестявания в евро ще загуби. А всеки, който има задължения в евро ще спечели, защото те ще се обезценят. Тоест ако вярвате в този сценарий трябва да държите парите си в лева и да взимате кредити в евро.

Малко по-сложно става положението ако Германия и други страни напуснат и се обединят около нова валута, например северно евро. Тогава България също най-вероятно ще фиксира лева към по-стабилната валута, в случая северното евро. И сегашното евро отново е губещо.

Франция и Германия дадоха лош пример и дойде кризата

Широко известно е, че решенията в еврозоната се взимат от Франция и Германия. За неикономистите сигурно е необяснимо защо двете страни допуснаха Гърция и Италия да задлъжнеят до такава степен, че да предизвикат криза в цялата еврозона. Правилото изглежда просто - не харчи повече, отколкото имаш и не трупай прекалено големи дългове. Причината това правило да се нарушава масово е същата, поради която един пушач трудно може да убеди децата си, че тютюнопушенето е опасно и ако искат да са здрави не трябва да пушат. Накратко, най-големите икономики в еврозоната дадоха лош пример на останалите.

Първо Франция и Германия създадоха правилата бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а  държавният дълг да е максимум 60% от БВП, защото се притесняваха, че южните държави в ЕС - Гърция, Италия, Испания и Португалия - няма да спазват нужната дисциплина за поддържане на обща европейска валута. Преди 6-7 години обаче тези правила бяха нарушени не от южните държави, а от… Франция и Германия. Двете страни създадоха и прецедент като не се санкционираха, както изискваха правилата и тогава много анализатори обявиха тези правила (Пакта за стабилност и растеж) за мъртви. Съответно повечето страни започнаха да ги игнорират. И това стана в условията на световен икономически подем. Вместо да се заделят “бели пари за черни дни” много държави поддържаха хронични бюджетни дефицити и трупаха дългове. А когато в края на 2007 г. и началото на 2008 г. настъпи криза световните политически лидери постигнаха почти пълен консенсус, че икономиките трябва да се стимулират по кейнсиански чрез наливане на държавни пари, разбира се, за сметка на нови дефицити и още по-голямо задлъжняване. Което пък логично доведе до сегашната дългова криза, която е много вероятно да причини и нова икономическа криза.

Всичко това не оправдава Гърция, която на практика е фалирала и Италия, която също върви към фалит. Но обяснява поведението им. Дори сега, когато размахват поучително пръст към недисциплинираните гърци и италианци, лидерите на Франция и Германия не могат да стабилизират бюджетите на собствените си държави и продължават да трупат нови дългове. Това се вижда от двете графики в последните прогнози (от миналата седмица) на Европейската комисия. И ако при Германия се виждат известни усилия, то при Франция нещата отиват към намаляване на рейтинга и задълбочаване на кризата.

А какво ли ще стане с прогнозите, ако двете икономики изпаднат през 2012 г. или 2013 г. в рецесия, което е напълно реалистичен сценарий дори според Европейската комисия? Най-големите песимисти казват, че ако здравият разум не надделее, ще ни се наложи да се върнем към базисните умения - лов, риболов, земеделие, животновъдство и военно дело.

——————

* Йордан Матеев е икономически журналист, главен редактор на сп. “Форбс”. Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация. Работил е като репортер в “Плюс-минус” на БНТ, икономически редактор в “Капитал” и главен редактор на изданията на The Economist в България. В блога си “Икономика на всичко” той пише оригинални мнения за икономика, политика, държавно управлениe и др. Виж още текстове от автора в блога му iordanmateev.blogspot.com.

Заглавията са на e-vestnik.

От: http://e-vestnik.bg/