в. "Дневник"Двайсет години, след като съветските танкове и войници напуснаха Чехословакия и Източна Европа, Русия отново започва да засилва влиянието си в този район. Това, което навремето не можаха да направят пушките и снарядите, сега успешно правят рублите, отбелязва в свой анализ американското издание Christian Science Monitor.
Задълбочаващата се финансова криза принуждава държавите от региона да продават активи, за да "закърпят" дупките в своите бюджети. Западните компании също затягат коланите и разпродават активи в тази част на Европа.
2.8 млрд. долара са руските инвестиции в Източна Европа, като стойността бързо нараства през последните години |
Образувалият се вакуум запълват руските енергийни компании, част от които се ползват с подкрепата на Кремъл. И парите вземат връх над недоверието, наследено от десетилетията на комунистическо управление под властта на Москва.
През първите 17 години след разпадането на СССР от 1991 г. до 2008 г. руските инвестиции в Източна Европа възлизаха общо на 2.4 млрд. долара по данни на Конференцията на ООН по търговия и развитие (ЮНКТАД). Само за последните три години тази сума нарасна до 2.8 млрд. долара.
"Руските фирми сега са богати и осъзнават, че руският пазар им е тесен", казва служителят от ЮНКТАД Калман Калотай. "Те търсят да развиват бизнеса си на други места. Освен това се ползват с подкрепата на Кремъл, който си дава сметка, че бизнесът може да помогне за постигане на стратегическите интереси на държавата."
По думите на председателя на чешката Търговско-промишлена палата, който отговаря за страните от ОНД, Вацлав Петричек, чехите, както и другите източвоевропейци преглъщат недоволството си и обидите в името на деловите интереси.
Треска за сделки
Напоследък руснаците се втурнаха да пазаруват бясно в региона.
И България не е извън сферата на интереси на руския бизнес |
През юли най-голямата руска банка Сбербанк, която е тясно свързана с премиера Владимир Путин, сключи сделка за изкупуване на източноевропейско поделение Volksbank International на австрийската банка Oesterreichische Volksbanken. Официално не бяха разкрити подробности по сделката, но според "Ройтерс" стойността й варира между 585-645 млн. евро. Обявявайки покупката бившият министър на икономиката Герман Греф дръзко заяви: "това е първата ни стъпка за превръщане на Сбербанк в банка от световна величина".
Появиха се съобщения, че друга руска държавна банка ухажва чешкия магнат Петр Келнер, опитвайки се да придобие 10% от акциите в една от най-успешните чешки кредитни компании.
Втората по големина руска банка ВТБ неотдавна плати 141 млн. долара за контролния пакет от акциите на държавната тютюнева компания на България. А "Руската железопътна компания", по информация на "Блумбърг", иска да придобие компаниите за товарни железопътни превози в Полша и Словакия.
Начело на похода стои една от най-големите в света енергийни компании - "Газпром". Руският газов гигант осигурява около 25% от природния газ, потребяван в Западна Европа.
Разпространяване на влиянието
За разпространяване на своето влияние руснаците използват огромните си петролни и газови богатства.
Енергийните богатства за най-голямото оръжие на руския бизнес и политика |
Начело на похода стои една от най-големите в света енергийни компании - "Газпром". Руският газов гигант осигурява около 25% от природния газ, потребяван в Западна Европа. В Източна Европа този показател е още по-висок. Например България и Словакия получават от "Газпром" 90% от използваното синьо гориво.
"Газпром" купува също така енергийна инфраструктура в района. Чрез дъщерни компании руският газов монополист придоби чешкия доставчик на газ и сега е в състояние да започне да доставя газ на домакинствата в страната.
Голямата битка – в ядрената енергетиката
Голяма битка назрява и в сферата на ядрената енергия, където Москва ще се бори с Вашингтон за проект, смятан за един от най-скъпите и рентабилни в Европа. Въпросът е в това, че Чехия планира да построи няколко допълнителни енергоблока към една от двете си АЕЦ – АЕЦ "Темелин" (Южна Бохемия).
Руският бизнес се възползва от това, че Източна Европа продължава да гори от желание да усвоява мирния атом |
И Вашингтон и Москва много искат да спечелят този договор. Когато президентът на САЩ посети Прага през 2010 г., сделката зае важно място в разговорите с чешкото ръководство.
Договорът ще донесе немалки финансови изгоди. Работещите в Прага американски дипломати оценяват сделката за "Темелин" на 27 млрд. долара. Тя ще създаде до 9000 работни места в САЩ, както показва американска дипломатическа грама от 2009 г. (В търга участва компанията Westinghouse Electric Co., която е базирана в САЩ, макар да се управлява от японската Toshiba.)
Въпреки неотдавнашната ядрена авария в Япония, Източна Европа продължава да гори от желание да усвоява мирния атом.
Полша също има амбициозни планове за строителство на ядрени централи и победата в търга за темелинската централа ще отвори вратите към района.
Интерес за участие в търга за АЕЦ "Темелин" проявяват освен Westinghouse, също така френската Areva и чешко-руският консорциум от Skoda JS, Атомстройекспорт и Гидропресс.
Руският консорциум може да получи преднина пред Westinghouse и френския кандидат в търга, който трябва да приключи през 2013 г. Руският машиностроителен конгломерат притежава ключов ядрен доставчик от Чехия. През миналата година руснаците победиха Westinghouse, превръщайки се в доставчик на ядрено гориво за двете чешки АЕЦ.
"От икономическа гледна точка ще бъде много трудно да се пренебрегне руското предложение", коментира Петр Краточвил от пражкия Институт за международни отношения. "Очаква се руската оферта да бъде с най-ниска цена, като руснаците обещават, че 60% от работите ще бъдат извършени от чешки поддоставчици. Руснаците обаче могат да загубят по политически причини", допуска Краточвил.
През юли най-голямата руска банка Сбербанк, която е тясно свързана с премиера Владимир Путин, сключи сделка за изкупуване на източноевропейско поделение Volksbank International на австрийската банка Oesterreichische Volksbanken.
Политика или икономика
Според него руската оферта може да бъде отхвърлена заради опасения, че ще бъде загубен контрола над един важен за икономиката отрасъл. Същите опасения накараха неотдавна Унгария да погледне по нов начин на енергийните си отношения с Москва.
В момента руските шпиони са най-активните на територията на Чехия. |
Будапеща похарчи около 2.7 млрд. долара от отпуснатите от МВФ средства под формата на помощ за справяне с кризата, за да
изкупи руския дял в най-големия унгарски нефтопреработвателен завод МОЛ.
Обявявайки сделката през май т.г. унгарският премиер Виктор Орбан заяви: "Страната не може да бъде силна, ако тя напълно зависи от други при удовлетворяването на своите енергийни нужди".
Европейските лидери не за първи път изтъкват подобни съображения за сигурност като оправдание да изключват руските компании от търговските сделки. През 2010 г. бе отказано на руската авиокомпания "Аерофлот"да участва в приватизацията на чешкия конкурент CSA. Прага се уплаши да даде на руснаците своя ключов представител в този отрасъл.
Неотдавна чешката Служба за сигурност и информация BIS предупреди за активизиране на сътрудничеството между руските разузнавачи и бизнес-елита на Чехия. BIS твърди, че в момента руските шпиони са най-активните на територията на Чехия.