Свободата днес и тук 24 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Европа няма да устои на разцеплението между членуващи и нечленуващи в еврозоната

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Марек Белка *, в. "Файненшъл таймс", 17 ноември 2011 г.


   Европейските лидери показаха нарастващ реализъм и отговорност пред кризата, но техните усилия ще бъдат безполезни, ако изпадналата в нужда Европа се раздели на тези, които са вътре, и онези, които са извън единната валута. Като нечленуващи в еврозоната ние (Полша - бел. ред.) оставаме силно ангажирани с присъединяването си към единната валута през следващите години. Но ще направим това само след като еврозоната покаже, че си е извлякла поуки.
   За да възстанови смисъла на споделените цели, Европа трябва да постигне три неща. Първо, трябва да предприеме стъпки, които да гарантират, че такова пагубно стечение на обстоятелствата няма да се повтори. Второ, тя не трябва да допуска да възникне разделение между членове и нечленове на блока на еврото. Самата еврозона би пострадала, ако въведе институционални промени, които да оставят страни като Полша извън основното русло на Европа. В частност всеки ход за подразделяне на единния пазар би било непродуктивно. Трето, тя трябва да възстанови растежа, без което голяма част от постигнатото от Европа би било загубено.
   Влизането в еврозоната трябваше да донесе на нейните членове устойчив растеж чрез снижаване на разходите по кредитите и улесняване на достъпа им да общия пазар. Тези предположения бяха
 развенчани като илюзия, но целта си остава в сила. Сега всички виждат истината, която Полша знаеше през цялото време. Няма лесни пътища към икономическото спасение. Конкурентноспособността и ниските разходи по вземането на кредити трябва да бъдат извоювани в пазарни условия. Полският
опит носи поука за останалите.
   Зад кризата стоеше нестабилен бум на заемите, разпалван от нисколихвената среда, на която се радваха членовете на еврозоната след въвеждане на единната валута. Едновременно с хлабавата финансова регулация, това доведе до икономическо прегряване. Лошата координация между фискалната и структурната политика, слабият и разпокъсан банков надзор и липсата на трансгранични режими за преструктуриране на банките отслабиха финансите, което се пренесе върху реалната икономика.
   Под ръководството на Германия сега еврозоната върви към модел, в който държавите трябва да се грижат за себе си. Тъй като финансовите пазари на Европа са силно интегрирани, нарасналите очаквания за дефолт в някои страни от еврозоната доведоха до бягство на капитали в "безопасни страни". Това породи още по-голяма нестабилност и раздалечаване чрез вредното разделение на бързо развиващ се и по-платежоспособен север и затънал в дългове юг. Страните извън еврозоната трябва да помогнат за преодоляване на това разделение. Отговорът е в по-голямата, а не по-малката интеграция на търговията и нвестициите като част от единния европейски пазар.
   Европейските страни трябва да признаят също колко е важно да си помагат сами. Полша се облагодетелства до голяма степен от европейската търговия, както и от спорадично получаваните
средства от структурните фондове на ЕС и от Кохезионния фонд. Но тя разчиташе и на собствените си сили. Тя има относително малка отворена икономика, която обаче е достатъчно голяма, за да
абсорбира негативни външни удари, макар и частично. Въпреки че инфлацията и публичният дефицит са все още прекалено високи, през последните години Полша има устойчиви позиции навън. Нашата
 гъвкава политика за разменните курсове бе използвана предимно в положителна насока. Нито домакинствата, нито корпорациите бяха свръхзадлъжнели. Предлагането на кредити в  чужда валута за полски граждани бе значително по-ниско в сравнение с някои съседни страни. Германия и Полша бяха изключение в ЕС с това, че задържаха разходите си за труд през последните 10 години.
   Сега, когато еврозоната се сдоби с по-голяма "огнева мощ", тя трябва да доведе до  преструкту-риране на дълговете на Гърция и  до мерки кризата да не се разпространи в други страни.
Бюджетният и финансов надзор трябва да бъде упражнявани, доколкото е възможно, на европейско ниво. Той не бива да бъде оставян почти изцяло на компетенциите на националните правителства.
   Твърдата макроикономическа политика е изключително важна. Засилването на  конкурентно-способността може да се окаже изключително затруднено от тромавите процедури в заетостта,
високите производствени разходи и обременяващите данъци. Европа трябва да  увеличи качеството на своя износ на стоки и услуги в сравнение с тези, които предлага Азия. Държавите, нечленуващи в
еврозоната, показаха образцова политика във всички тези насоки. В името на кохезията в ЕС, но и заради своите собствени икономически цели, членовете на еврозоната трябва да са глупци, ако позволят издигането на нови бариери между еврозоната и страните извън нея. Стратегиите на еврозоната за висок растеж и стабилност са добре дошли. Много по-вероятно е те да са успешни,
 ако обхващат целия ЕС.

- - - - - - - - - -
* Авторът е управител на полската национална банка; бивш финансов министър и премиер на Полша
 

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional