Джонатан Глийв, Ройтерс
В Испания вероятно ще бъдат подновени уличните протести следизборите, които доведоха на власт консервативно правителство,решено на строги икономии, но които също така засилиха позициите на редица малки партии.
Десноцентристката Народна партия отбеляза най-голямата победаот три десетилетия на изборите в неделя, когато избирателитенаказаха досегашното социалистическо правителство зарадинай-лошата икономическа криза от десетилетия.
Но много от традиционните леви гласоподаватели не можаха дасе накарат да гласуват за Народната партия от страх, че тя щеореже разходите за тяхната лелеяна здравна и образователнасистема и ще влоши още повече икономическите проблеми.Тепоказаха отвращението си от социалистите, като гласуваха запо-малки партии.
Тези групировки, включително регионални, еколожки и левиблокове, удвоиха местата си в долната камара на испанскияпарламент, като коалицията Обединена левица на комунисти и
зелени спечели най-много.
Натискът за подновяване на уличните протести ще се увеличи изащото по ирония на съдбата тези партии сега имат по-малковлияние в реалната политика, тъй като поради съкрушителното симнозинство Народната партия няма нужда от подкрепа от другигрупи.
"Мисля, че хората ще излязат на улицата, когато видят каквоще направи Народната партия", каза Хосе Антонио Гарсия, 28годишен ляв гласоподавател.
Испанското "Движение на възмутените", което вдъхновипротестите "Окупирай Уолстрийт", напълни градските площадипо-рано тази година в протест срещу икономическата криза, която
остави всеки пети испанец без работа.
Но протестите загубиха сила преди изборите, когато многоиспанци се примириха с победа на Народната партия.
Сега обаче, фрагментираните малки партии биха могли даобединят хората за улични протести срещу горчивия хап наНародната партия, целящ да предотврати затъването на Испания вдълговата криза на еврозоната и необходимостта да търсифинансова помощ като Гърция, Португалия и Ирландия.
Народната партия планира да прокара непопулярни икономическиреформи, за да изпълни амбициозните цели за скъращаване набюджетния дефицит, което ще увеличи страданието, предиикономиката да се подобри.
"Изборният резултат е забележителен успех за десницата, ноотразява и огромно недоволство. Вижте броя на въздържалите се игласовете за по-малките партии - това показва как се чувстватхората", каза 29-годишният таксиметров шофьор от Мадрид Томас
Руис. "Мисля, че те (Народната партия) ще правят каквото сиискат в парламента, но хората ще излязат на улицата", добавитой.
Много анализатори са единодушни, че реформите може да доведат до протести, но някои смятат, че те ще бъдат плахи, защотоиспанците са се примирили с неизбежността на съкращенията.
Резултатът от изборите показва, че според тях Народнатапартия е по-добър водач при неизбежните икономически реформи,отколкото дискредитираните социалисти.
"Ще бъде по-лесно да се мобилизира общественото мнение сдясно правителство, но виждаме също, че регионалнитеправителства, които прокараха най-спорните реформи, спечелихаубедителни мнозинства", каза Карлос Барера, професор пополитически науки от Университета на Навара.
Североизточният испански регион Каталония даде на умеренатанационалистическа партия "Конвергенция и съюз" първата й победана парламентарни избори от 32 години, след като наложи драстичнисъкращения на социалните разходи, когато спечели регионалните
избори през май.
Очаква се също недостатъчната власт на по-малките групи впарламента, доминиран от Народната партия, да предизвика исканияза промени в избирателната система на Испания, която фаворизира по-големите и регионалните партии.
Няколко от малките партии, които се представиха добре внеделя, водят кампания за промени в изборния закон.
"Тези избори показаха, че значителен процент от електората егласувал за партии на малцинството, което е явен протест срещуизбирателната система в Испания и срещу предимството, което тядава на по-големите партии", каза Хосе Мария Марин, професор по
социални движения и съвременна история в Испанския свободенуниверситет (UNED).
Почти 10 милиона души, или 28 процента от испанскияелекторат, се въздържаха да гласуват, а 333 хиляди гласуваха спразни бюлетини.
(БТА)