Свободата днес и тук 24 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Среден пръст в урната или три стратегии за протестно гласуване

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Григорий Голосов, “Газета”

Единственият реален начин да намалиш резултата на “Единна Русия” е да участваш във вота и да гласуваш за коя да е друга партия.

Какво да прави човек на 4 декември? Да гласува или не? И ако да, за кого? Някои изобщо не се интересуват от политика. Те или няма да участват във вота, или - доколкото властта ще ги насърчи с административни или материални стимули - ще участват и ще гласуват за “Единна Русия” (ЕР).

Много хора ще гласуват за една или друга партия, тъй като искрено я подкрепят. Ненадарените обаче с подобно блажено простодушие имат нужда от стратегия, диктувана не от искрени чувства, а от трезва пресметливост. Трябва следователно да анализираме аргументите “за” и “против”.

Мнозина дейци на опозицията зоват за бойкот на мероприятието и с право посочват, че едва ли изобщо става дума за избори.  Тази стратегия обикновено се мотивира с няколко аргумента.  Единият е, че резултатите ще бъдат тотално фалшифицирани; щом е тъй, просто е невъзможно гласът ти някак да повлияе.

Наистина, в редица региони от федерацията (главно републиките от Северен Кавказ и Поволжието) “Единна Русия” ще има колосална преднина съвсем без оглед на това как ще действат избирателите. Нещата обаче не стоят по този начин в цяла Русия.  Както показаха регионалните кампании през март, способността на местните управници да гарантират резултати в полза на ЕР все още силно варира според конкретния регион и в много случаи е твърде ограничена, особено в големите градове. Тя зависи по-специално от фактическата активност. Колкото по-малко избиратели гласуват в действителност, толкова е по-лесно да впишеш в протоколите фиктивни гласове за ЕР.

Властите имат интерес пред урните да застанат по-малък брой политически активни граждани - това личи от целия ход на сегашната кампания, вяла и безсъдържателна. Дори привържениците на бойкота няма как да отрекат, че неявяването на избори вдига резултата на ЕР.

Но участието във вота - изтъкват призовалите за бойкот - легитимира режима и намалява протестния потенциал. Писах наскоро дали това наистина подпомага легитимирането на днешната власт.  Колкото до протестния потенциал, нека осъзнаем, че без да има сериозна криза, той може да бъде реализиран само от тясна прослойка активисти на опозицията, която няма електорално значение. Казано просто, не е важно дали тези хора ще участват във вота, защото са твърде малко. Ако пък избухне криза и тласне маса хора към протест, това ще стане независимо дали са гласували или не. Така се случи и в Египет, и в Тунис.

Освен това, според някои привърженици на бойкота завишените резултати на ЕР сами по себе си ще мобилизират протеста, съответно ще засилят и масовото разочарование от днешната система. Този аргумент се вписва в логиката “колкото по-зле, толкова по-добре”. Пренебрегва се обаче фактът, че и за самата “Единна Русия”, и за голяма част от населението способността й “да печели избори” е признак на ефективност -  значи легитимира режима. Ако се приложи последователно стратегията, произтичаща от този аргумент, значи хората не трябва да бойкотират изборите, а да гласуват за “Единна Русия”.

Втората възможна стратегия - след Виктор Шендерович* вече мнозина я наричат “НаХ-НаХ” (намек за неприличен израз в смисъл “вървете по дяволите” - бел. ред.), предполага да гласуваш, но да повредиш бюлетината, като “отметнеш” всичките партии наведнъж. Тази стратегия е по-разумна, поне защото не подпомага директно ЕР. Има и друг доста силен аргумент в нейна подкрепа: според него, всички партии от “легалната опозиция” се контролират от властите, затова да гласуваш за някоя от тях си е проблем в политически и морален план.

Тази стратегия обаче има два фундаментални недостатъка.  Първо, при разпределяне на местата изгубените гласове от развалените бюлетини фактически се прехвърлят към партиите, прескочили бариерата, пропорционално на техния успех. Ако преброителите отредят 60 процента примерно на ЕР, тя ще получи и 60 на сто от всеки изгубен глас.

Второ, практиката сочи, че повредената бюлетина е най-незащитената бюлетина. Преброителите най-често я подреждат в тестето бюлетини за ЕР. Дори ако в секцията има контрольори - наблюдатели на опозиционни партии, те гледат най-вече да не стане така и със собствените им гласове.

Подобни недостатъци обаче няма стратегията, известна като  “вариант Навални **”. Тя предвижда да гласуваш за коя да е партия с изключение на ЕР, за да нанесеш на последната максимални щети. Наистина, щом един глас е подаден за партия, преминала бариерата, той е вече абсолютно изгубен за ЕР. И не само реално, но и на хартия, защото партиите донякъде могат да се погрижат гласовете им да не отидат при ЕР. Прочее, “вариантът Навални” е единственият достъпен за избирателя начин да намали резултата на управляващата партия.

Основният проблем на тази стратегия е обратната страна на предимството, давано от “НаХ-НаХ”: ако гласуваш против ЕР, трябва да подкрепиш някой друг, а не ти се ще да го подкрепяш.  Този проблем не е политически. Съвсем необоснован е аргументът, който чуваме понякога от наивни хора: изведнъж може да спечелят комунистите или пък либералдемократите, значи след вота ще има да се каем. Руската избирателна система е такава, че тези партии не може да спечелят. Победител ще стане ЕР - въпросът е само дали ще може пак да твърди, че преднината й е колосална и неоспорима.

Моралният проблем обаче си остава. Той може да бъде решен, ако правилно схванем ситуацията.  

“Вариантът Навални” означава да гласуваш против ЕР, а не за някой друг. Всъщност няма значение за кого. Действията според тази стратегия допускат случаен избор. Човек може например да хвърли зарче и всяка от шестте страни на кубчето да означава някоя партия. Или да избере две минимално приемливи партии, а после да хвърли ези-тура.

В своята версия, допускаща избор, тази стратегия съдържа и трудност - как да определиш за кои партии не си струва да даваш глас. Очевидно е, че ако една партия не прескача бариерата и няма организационни ресурси, за да наблюдава изборите, гласуването за нея е равнозначно на стратегията “НаХ-НаХ”.  “Вариантът Навални” обаче е стратегия, която не пренебрегва и колебаещите се - дали да гласуват за ЕР, за друга партия или да бойкотират вота. Ако имат причини (идеологически например) да сметнат за приемлива само партия, която няма шансове да влезе в парламента, по-добре да гласуват за нея.

 

          Известен руски сатирик и журналист - б. р.

** Алексей Навални, руски общественик, борец срещу корупцията и

популярен блогър - б. р. /БТА/ /Андрей Шарков/

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional