Свободата днес и тук 24 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Три идеи за излизане от кризата Мари Визо, Сирил Лашевр и Ан Шевиал

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
в. "Фигаро", 1 декември 2011 година, Франция

Повече власт и правомощия за Европейския съд, да се създадат син  и червен дълг и интегрираната европейска банкова система - това  са три идеи за преодоляване на кризата, в която е затънала еврозоната.

   Повече власт за Европейския съд

   Кризата в еврозоната излезе от контрол, защото не беше решен  въпросът за моралната отговорност. Кризата не може да се разреши, ако Франция не приеме идеята за сезиране на Европейския  съд, както и идеята за санкциите, които той може да наложи на безотговорни страни от еврозоната. По-голям взаимен надзор на бюджетите пък няма да бъде достатъчен, за да убеди Германия и Европейската централна банка в "бюджетната добронамереност" на страните от еврозоната.
   "Стратегията за предотвратяване на разпространението на заразата се състоеше в отпускане на заеми за най-уязвимите страни. Проблемът е, че Франция и Германия не успяха да постигнат съгласие за условията, било то на двустранните заеми или на заемите, отпускани чрез Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС)", посочва Матилд Льоман, директор на отдела за  икономически проучвания на френския клон на банката HSBC.
   "Отвъд Рейн хората искат автоматични санкции, когато съответните страни не спазват ангажиментите си", припомня тя.
   И след като Берлин и Париж не успяха да се споразумеят, инвеститорите започнаха да се чувстват като на кораб без капитан, защото днес никой не изисква от провинилите се страни да приложат разпоредби, които да възвърнат стабилността на техните финансови основи. И точно това блокира действията на ЕЦБ  сега. Тя не е убедена, че помощите ще доведат задължително до реформи. ЕЦБ се опасява дори, че помощите ще позволят на страните да избегнат реформите. Следователно трябва да се даде силен сигнал, че растеж може да се постига не само чрез задлъжняване. Европейската комисия ще проучва по-подробно националните бюджети, но трябва да се стигне още по-далеч. Да се  приеме намесата на Европейския съд.
   "Дори и този вариант да не е най-демократичният, той ще покаже, че ние сме преминали отвъд етапа на политическите пазарлъци", посочва Матилд Льоман.

   Син и червен евродълг

   Вторият вариант за излизане от кризата в еврозоната се корени в идеята за син и червен дълг, развита през 2010 г. от Жак Делпа, консултант и член на Съвета за икономически анализи, съвместно с германския икономист Якоб фон Вайзакер.
   В основата на тази идея е създаването на голям общ суверенен  дълг, като същевременно се въведат мерки и инициативи, насърчаващи доброто бюджетно управление. Идеята за синия и червения дълг предвижда разделяне на държавните дългове на всяка  страна от еврозоната на две. Синият дълг ще бъде по-важен и винаги ще се погасява на първо място. Той ще бъде най-много 60 %  от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна, което отговаря на ограниченията, определени в европейските договори. Изключителното преимущество на този син дълг ще бъде, че той винаги ще се погасява. Всички тези сини дългове на страните членки ще се слеят в голям единен син дълг на еврозоната. Гаранциите по него ще бъдат още по-големи, защото ще бъдат взаимни. Така синият дълг на еврозоната ще се превърне в конкурент на американския пазар на държавни дългови книжа.
    Червеният дълг пък ще бъде превишаващият 60-те % от БВП. Той ще бъде второстепенен (по него може да бъде обявен дефолт) и  за него ще бъдат емитирани облигации от всяка една страна членка на еврозоната, които няма да се ползват от общи гаранции.

    Лихвите по облигациите на синия дълг ще бъдат изключително ниски и ще позволят еврозоната да бъде спасена, като улеснят рефинансирането на ниски цени на страните, които сега са в криза. За да има достъп до този син дълг, всяка страна трябва да  поеме ангажименти за бюджетна дисциплина, които да вдъхват доверие и чието спазване да може да се проверява.
   Според този вариант слабите страни, изпаднали в криза като сегашната, ще могат, след като се обърнат към Международния валутен фонд, да преструктурират червения си дълг без да изложат
 на риск нито общия син дълг, нито еврозоната.
   "Нашата идея е едновременно средство за създаването на общ дълг, който да бъде изключително солиден, както и възможност да създадем благоприятни условия за преструктурирането на една част
 от дълговете (червените), без да се излага на риск еврото", казва Жак Делпа.

   Интегрирана европейска банкова система

   Третият вариант е пътят към единна банкова европейска система. Различните компоненти на кризата  - финансовия, суверенния и институционалния -  не могат да бъдат разделени. Като цяло финансовата система на еврозоната е отслабена, изниква  проблемът за платежоспособността, а междубанковият пазар не работи добре.
   "Страните от еврозоната трябва бързо да решат дали искат интегрирана банкова система в еврозоната", посочва Никола Вернон, икономист от Института Брюгел.
   Има много голяма интеграция на капиталовите пазари, но банковото посредничество разчита на националните системи.
    Необходимо е да има средства за федерален контрол. Трябва да се даде право на надзор на Европейския банков регулатор (European Banking Authority - EBA), да му се предоставят повече
средства за тази цел. Еврозоната, било то чрез ЕФФС или чрез друга институция, трябва да даде гаранция на националните системи за гарантиране на депозитите.
   "Сега сме далеч от тази идея, като се има предвид, че депозитите са гарантирани единствено от правителствата. А някои страни не разполагат вече с висок капитал на доверие. Вижте какво става в Гърция, където вложителите са склонни да изтеглят спестяванията си", посочва Вернон.
   "Приоритет трябва да бъде защитата срещу риска от банкова паника. Ако се намери средство за възвръщане на доверието у вложителите, то не трябва да се прилага само за най-крехките страни от еврозоната, а за всички, за да се избегне заразата", допълва той.
   Важно е освен това да се върне доверието в качеството на тестовете за издръжливост, въз основа на които към банките се отправят искания за рекапитализиране.

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional