Свободата днес и тук 02 Декември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Шоколад и пари - Ал Каида се установява в Африка

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Мартин Фогл, Асошиейтед прес


Соколо, Мали, 12 декември 

Първия път, когато членовете на Ал Каида се появили откъм гората, поздравили учтиво. След това въоръжените с автомати мъже  попитали уплашените селяни дали могат да си налеят вода от
кладенеца.
   Преди да си тръгнат, те свалили прозорците на пикапа им и повикали при тях децата, за да им дадат шоколад.
   Това се е случило преди 18 месеца и оттогава мъжете с бради,  облечени в дрехи като тези на Осама бин Ладен, идват за вода всяка седмица. Всеки път те поздравяват, молят за позволение и се държат като добри съседи, казват местни жители. Това е първата възможност да се запознаем отблизо с начина, по който Ал  Каида се опитва да спечели дадено село на своя страна.
   Освен шоколада мъжете раздават и пари. Ако се роди дете, те носят бебешки дрешки. Ако някой е болен, те предписват лекарство. Ако някое момче постъпи в болница, те му носят храна и после плащат сметката.
   Тъй като не среща почти никаква съпротива, Ал Каида се е укрепила на най-уязвимото място в Африка, избирайки за своя оперативна база една от най-бедните страни в света. Терористичната групировка си е осигурила убежище по тези изостанали места чрез стратегия за спечелване на умовете и сърцата. Седем местни жители, които често имат досег с клетката,  разкриват уникални подробности за тези тактики на Ал Каида. Това е първият път, в който селяните се съгласяват да говорят, правейки го пред екип на Асошиейтед прес в "червената зона" - район, който е определян от множество посолства като твърде опасен за чужденци.
   Въпреки че от ликвидирането на Бин Ладен през май в централното командване Ал Каида да цари хаос, а лидерите й се укриват, експерти казват, че съществуващият от пет години африкански клон на групировката, е в истински подем. От бази като тази в гората, намираща се на север от градчето Соколо "Ал Каида в ислямския Магреб" /АКИМ/ прониква в местните общности, набира бойци, ръководи тренировъчни лагери и планира самоубийствени атентати, твърдят дипломати и правителствени
представители.
   Предполага се, че макар организацията-майка страда от недостиг на финансови средства, африканското й разклонение е набрало 130 милиона долара, след като за едно десетилетие отвлече най-малко 50 западни граждани в съседни страни и после ги държеше в Мали, докато не получат откуп. Броят на бойците на тази клетка се е утроил от 100 през 2006 до поне 300 в наши дни,  казват експерти по сигурността. Влиянието на този клон на Ал Каида, което някога се ограничаваше само в Алжир, сега се разпростира от единия край на пустинята Сахара до другия - от Мавритания на запад до Мали на изток.
   Заявената от групировката цел е да стане играч в световния джихад, а предполагаеми нейни сътрудници бяха арестувани на различни места в Европа, включително в Холандия, Испания, Италия, Англия и Франция. През септември отговарящият за американските военни операции в Африка генерал Картър Хам заяви,  че сега АКИМ представлява "сериозна заплаха" и за Съединените щати. Отговорът на въпроса на какво се дължи успехът на тази групировка може да се намери в това малко градче, където къщите са построени от кал, примесена със слама, а семействата там едва  свързват двата края или в оризовите полета на юг, или в необятната гора от ниски, вековни дървета на север.
   Тук пастирите от Соколо пасат своя добитък в район, който по  площ е три пъти по-голям от Ню Йорк. Те не прекаляват с пашата,  като се организират на групи от по осем души, и всяка една от тях е свързана с един от осемте кладенеца, обозначени с номера от едно до осем, по протежение на 80-километровата граница на гората Уагаду. Те плащат по 5 долара всяка година за глава добитък и 3 долара на овца, за да имат право да поят с вода животните си.
   Когато бойците на Ал Каида се появили преди година и половина с четири или пет бидона и помолили за вода, те дали да се разбере, че няма да разграбват ресурси. Те стоели, облечени в  своите туники, стигащи до малко под коленетe, носели малки тюрбани и всички били с бради - чужд за тези земи начин на обличане, който се свързва със страните от Персийския залив и Бин Ладен.
   "Щом ги погледнеш, веднага разбираш, че не са от Мали", каза  45-годишният пастир Амаду Майга.
   Те започнали да идват на всеки четири-пет дена с "Ленд Крузъри"  и въоръжени с автомати "Калашников". Отначало не оставали за повече от 15-20 минути, казват селяните, сред които има пастири, ловец и служители на малийското министерство на земеделието. Последните идват в този район, за да ваксинират животните и да поправят развалени помпи на кладенци. Ако в понеделник са налели вода от един кладенец, в сряда ще налеят от  друг - винаги следвайки различен маршрут.
   Фусейни Диаките, 51-годишен техник на помпи на кладенци, който пътува два пъти в месеца до гората, за да проверява генераторите на съоръженията за вода, се натъкнал за първи път на клетката през май 2010 г. Тогава той видял четирима мъже с арабско облекло в пикап "Тойота Хилукс", като всички държали в краката си автомати "АК-47".
   Той каза, че мъжете носели лекарства със себе си и опитали да разберат дали има болни.
   "Има един, който е висок и едър - той е арабин, вероятно от Алжир. Той е известен с това, че има амбулаторна аптека. Ходи от  място на място, осигурявайки безплатно лечение", каза Диаките.
    Когато се мръкне бойците се осмеляват да дойдат в лагерите,  където пастирите спят, и дават пари в брой на селяните, които се присъединят към тях за молитва, каза той - банкноти от по 10 000 африкански франка /около 20 долара/, което се равнява на почти половината от средната месечна заплата в Мали.
   Повечето от пастирите спят под навеси в лагери в периферията  на гората. Тъй като това са временни селища, там няма джамии, за разлика от повечето села в тази два пъти по-голяма по площ от  Франция страна, в която 90 процента от населението са мюсюлмани.
   В Булкер, селце близо до гората, бойците оставили 100 000 африкански франка /около 200 долара/, давайки указания на местните да купят с тях припаси и да построят джамия от кирпич, каза Диаките.
   "Те казаха, че във всяко населено място, в което живеят поне  десет души, трябва да има джамия", каза той.
   Освен от бедността Мали страда и от неблагоприятните си географски особености и слабата централна власт - точно както в Афганистан, където Бин Ладен първо се опита да се хареса на местните, за да спечели верността им, каза Наоман Бенотман, бивш  джихадист с връзки с Ал Каида, а сега анализатор в лондонската фондация  "Куилям".
   "Ние учехме нашите хора на това. Това е част от военния план  - как да се отнасяш с местните. Все пак тази среда ще ги поддържа живи", каза Бенотман, който срещнал Бин Ладен за първи път в Судан и се сражавал години наред в Афганистан. Той каза, че Бин Ладен дал на бойците следните специални инструкции как да  се държат: Никога не спори за цената, просто зарадвай местните.  Стани "като въздуха, който дишат" за тях.
   Бойците от АКИМ взимат урока присърце. Скоро, след като започват да наливат вода, един от тях се приближил към овчар, който седял до кладенец, за да купи от него овен. Бойците си търсели някакво животно, което да заколят, за да се нахранят. Овчарят му го предложил без пари - бил твърде уплашен, за да иска пари, каза Майга, приятел на мъжа.
   Но непознатият отказал да вземе овена, без да плати за него,  и веднага му дал щедра сума.
   "Те сякаш предварително знаят всички цени. Посочват някой овен и после казват: "Ще купя онзи за 30 000 африкански франка /60 долара/", каза Майга, позовавайки се на най-голямата сума, която пастирите могат да вземат за овен по тези земи. "Те никога  не се пазарят".
   АКИМ произлиза от групировките, които през 90-те години се сражаваха срещу алжирското правителство, след като военните в тази страна отмениха изборите, за да предотвратят победа на
ислямистка партия. През следващото десетилетие те оставиха доста  разрушения след себе си в Алжир. Около 2003 г. те изпратили пратеник в Ирак, за да се срещне с посредник на Ал Каида, казва
Бенотман. Три години по-късно бунтовниците се присъединяват към терористичната организация, създавайки съюз, който вторият тогава в командването на Ал Каида, Айман аз Зауахири, определя
като "благословен".
   Оттогава нападенията им носят почерка на Ал Каида. През август след няколко експлозии в столовата на Алжирската военна академия загинаха 18 души, а по план втора бомба е трябвало да
порази службите за спешна помощ.
   Ал Каида от своя страна изглежда се учи от своите клетки, които извършват отвличания с цел откуп в Алжир, Йемен, Пакистан,  Ирак и Афганистан. След смъртта на Бин Ладен през май, разследващите намериха файлове в неговия компютър, които показват планове за използването на отвличания като източник за компенсиране на намаляващите дарения за организацията.
   АКИМ в частност е развила до съвършенство това, което анализаторите наричат "икономика на отвличанията", възползвайки се от своето убежище в Мали, казват дипломати и специалисти по
преговори за освобождаване на заложници. През 2003 г. групировката отвлече и отведе от Южен Алжир в Мали група от 32-ма, предимно германски туристи. Според депутат от малийския парламент бойците са сключили сделка с местните власти, която е в сила и до днес.
   "Споразумението е било: Вие няма да ни правите нищо и ние няма да ви направим нищо", каза депутатът, участвал в миналото в  преговори по освобождаване на заложници.
   Правителството на Мали отрича тези обвинения, но негови представители, цитирани от сайта Уикилийкс, потвърждават тези твърдения. Президентът на съседна Мавритания, Мохамед Улд Абдул
Азис, през 2009 заяви пред свои американски колеги, че Мали "живее в мир с АКИМ, за да избегне нападения на своя територия".  Тази клетка е отвлякла повече от 50 чужденци в Алжир, Нигер и
Мавритания, но в Мали не е имало почти никакво насилие.
   Според експерт по сигурността клетката успяла да набере бойци и от местните, включително между 60 и 80 туареги - номади с маслинен цвят на кожата, живеещи в пустинята Сахара. А селяните казват, че са виждали в пикапите бойци от Субсахарска Африка, които говорели на езиците на Мали, Гвинея и Нигерия.
   "Положението в Мали е такова, че те са станали местни - вече  не са чужденци", каза Бенотман. "Това е доста, доста трудно да се промени и поради тази причина няма да се отървем лесно от тях."
   Все още обаче има едно нещо, което стои на пътя на Ал Каида:  нейната крайна идеология е трудно съвместима с умерения ислям, който изповядват номадите в Мали. Повечето от тях казват, че ги е било страх. Те са били притиснати между нуждата от парите, които Ал Каида им предлага, и предпазливостта към техните екстремистки вярвания.
   Когато Бин Ладен умира, членовете на местната клетка ходили от кладенец на кладенец и  приканвали хората да се молят за душата му, казва Амайе аг Али Сисе, служител в министерството на
 земеделието, който два пъти в месеца пътува до кладенците, за да инспектира ваксинацията на животните.
   "На всички им е неудобно", каза той. "Това не е нашата религия".
   Пастирите казват, че бойците не са се опитвали да налагат идеологията си със сила. Вместо това членовете на АКИМ изчаквали, докато срещнат даден пастир поне няколко пъти, преди да засегнат темата.
   "Те започнаха да проповядват вярванията си пред мен, когато ги видях за трети път", каза Майга. "Те казаха, че всичко, което  правели, било за да открият Бог".
   Двадесет и девет годишният пастир Баба Улд Момо твърди, че винаги опитва да си намери оправдание, за да си тръгне, когато пикапите пристигнат при кладенците, защото го е страх, че
терористичната клетка ще го привлече насила. Той мисли, че те се  отдръпнали, когато забелязали, че не е заинтересован.
   "Първото нещо, което опитват, е да поканят хората, да се присъединят към тях в гората. Ако видят, че човекът се колебае, започват с проповедите - и казват, че всичко е преходно", каза Момо, който както повечето пастири носи пластмасови гумени джапанки и роба от набръчкан вълнен плат. "Но ако човекът категорично откаже, те го оставят на мира".
   През юни Мавритания и Мали извършиха рядко срещана обща операция срещу клетката на Ал Каида в гората Уагаду. Пастирите обаче казват, че седмица по-рано бойците им казали, че е неизбежно да бъдат атакувани, и затова били заложили мини в гората. Мавритания обвинява малийски представили, че са предупредили АКИМ.
   Пастирите казаха, че не били виждали брадатите бойци поне две седмици след операцията. После те се завърнали с още пикапи "Тойота Хилукс" и с още хора. Оттогава следите на бойците са из цялата гора и те са постоянно в движение, казва 60-годишният ловец Чейкана Сисе. Те вече никога не спят на едно и също място.
   Една вечер наскоро, точно когато Сисе пиел вода на помпа номер 7, се появили два пикапа със зенитни картечници, натоварени с бойци. Мъжете в тях били препасани по тялото с ленти с патрони за картечници, а на кръста си имали пълнители.
   Те положили своите автомати АК-47 в кръг на земята, за да си  направят място за молитва - като символична джамия. Един от тях  попитал Сисе дали е чувал за Бин Ладен.
   "Той каза: "Ние сме ето така с Бин Ладен", обясни Сисе, вплитайки показалците на двете си ръце като брънки във верига. "Той каза: "Ние сме Ал Каида".
   Възрастният ловец тъкмо се опитвал да се измъкне, когато един от бойците отправил призив за молитва.
   "И те казаха: "А ти? Няма ли да се молиш? Казаха ми да вляза  в кръга. Усещах ги как ме гледат", каза той.
   Мъжете коленичили в кръга от автомати. Други четирима ги пазели, като имало и един, който се качил върху пикапа. Сисе пристъпил в кръга и започнал да се моли. "Не спирах да ги поглеждам, за да видя дали и те правят същите движения като мен", каза той. "Знам думите, но бях уплашен".
   Когато приключили с молитвата, четиримата, които ги пазели влезли в кръга, за да се молят и те. Сисе тихомълком си тръгнал.
   Никой не се опитал да го спре.

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional