Свободата днес и тук 27 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Промяната. Какво да се прави.

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Димитров, https://bitly.com/bundles/milenraytchev/1

"Ако решим да правим всичко, на което сме способни, ще бъдем смаяни от самите себе си" Томас Джеферсън
Предлагам на вниманието Ви относително цялостен модел за промяна. С оглед създаване възможност за структурирана дискусия, той е представен в 3 относително обособени, но взаимосвързани части : „Какво да се прави”, „Как да се прави -технология”, „ Как да се прави – техники и оценка за реализируемост”.
Но първият въпрос, който следва да си зададем, е „Защо”?
Има си политици, има си елитни специалисти, на които това им работата... Защо ние? И кои сме тези ние?
Отговорът „защо ние” е на повърхността. Просто защото няма кой друг. Няма да се впускам в подробни обяснения, а просто на свой ред ще задам няколко елементарни въпроса:
-има ли политици/партии разполагащи с реални програми за постигане в обозримо бъдеще -10-12 години – на качество на живот поне на средноевропейските страни?
-има ли елити (научни) в страната, които усилено да дискутират този проблем ?
-осъзнава ли се докрай, че само след 12-14 години страната ще е в състояние на икономически и пълен социален разпад?
Не само че няма, но и реалният дебат „как да ги стигнем”, изчезна. А успоредно с това разликата в качеството на живот, сравнено с Централноевропейските страни, с които стартирахме от съпоставими позиции, все повече нараства. Като тенденцията е трайна. В съвременни условия единственият реален двигател на развитието е обществото на знанието. Знанието е производителност/доходи и огромен неизчерпаем ресурс. У нас, трето поредно изследване на PISA констатира почти 50% неграмотност (от пълна до „само” функционална) сред 15 годишните. 10% от тях, които са на средно европейско ниво, заминават да учат в чужбина и не се връщат. Страната видимо се обезмозъчава и постепенно лумпенизира. Господстващата чалга е само върхът на айсберга.
Същевременно последните 22 години доказаха, че по-голямата част от значимите партии не отразяват собствено интересите на определени социални слоеве, а само използват приемливи за развитите демокрации идеологически клишета за разединяване на обществото. Така се формира политически картел на национално ниво, а изборите служат за преразпределяне на властта между няколкото кланово-клиентелистки олигархични кръга, които реално държат властта.
Т.е. целият елит не може, не желае и/или е некадърен да извърши системните промени, необходими за да се измъкне страната от блатото, в което потъва.
Ако искаме да живеем в прилични условия поне на средно европейско ниво след 10-15 години, то без гражданска инициатива това няма да стане! Просто няма кой друг, освен нас.
Кои сме „ние” ? Тези, които са осъзнали, че не бива да продължава така, които искаме да живеем като европейци, а и да има България не само като географско понятие. Осъзналите, че няма да дойде спасител на бял кон, а и да дойде, то той така ще бъде очернен от средствата за масова манипулация (СММ), че няма да можем да го разпознаем. И дори да му дадем властта, то той реално няма да знае какво конкретно трябва да направи, ако предварително няма интелектуалният бекграунд за това. Дори да го има, то ще трябват хора, готови да работят и постигат резултати. Накратко „ние” сме хората, осъзнали, че проблемите ни не се коренят в една или друга партия, лидер, идеология. Осъзналите, че същинският проблем е в системата на тоталната олигархична власт и липсата на гражданско общество (ГО). Естествено, „ние” сме хората, готови да отделят време и знание, и работа за една кауза. И осъзнаващи индивидуалната си отговорност.
Каузата е проста: Да живеем добре!
Но за да живеем добре, трябва да знаем как да го постигнем! Как можем да реализираме това „добре”? Конкретни идеи, модели, решения, които реално би могло да бъдат осъществени, при реалните условия в които сме. С хората които сме.
Социалното недоволство расте и самото общество чака промяна. Същевременно, истината е, че обществото ни умишлено се държи в състоянието на социална неграмотност (i). Защото социално неграмотното общество е идеален обект за контрол чрез манипулация. Тази неграмотност не е някаква изначална даденост, а цялостна, устойчива държавна политика (образователна и културна), чиято цел е именно това: Мнозинството хора искрено да вярват: „такива сме си”, с „робска психика”, „за нищо не ни бива”. По този начин всички беди, които ни стоварва импотентността на елита, са за наша сметка. Техните провали ни се вменяват като едва ли не наказание от боговете, че сме това, което сме.
Това битуващо и доминиращо убеждение не е резултат на някаква свръхспецифична национална социо-генетична обремененост, а добре обмислена система за промиване на мозъците. И ако можем да говорим за нещо уникално в България, то уникалността е в това, че целият образователен и културен контекст в последните 60 години е впрегнат на пълни обороти именно да култивира лузъри и психика на жертва в обществото.
Какво да се прави?
Успешността на елитите се определя от качеството на живот на хората и от конкурентноспособността на страната. А това са ясни и измерими показатели. И именно затова те отсъстват от публичния дебат. А иначе е просто – визия-действие-резултат. Махнете ги от дебата и ще видите България днес. Надприказване и заклинания. И в хода на този модел винаги – еднозначно и безусловно – печели онзи, който държи емоциите на масите и времето в СММ. Поради което непрекъснато се повтаря една и съща политическа ситуация: натрупване на критично социално напрежение, партия (нова или позабравена стара) присвояваща си език на промяна, власт и поради същото нищоправене – масово разочарование от това.
Т.е. за да разчитаме на сериозна промяна, трябва да се започне от „невидимите” неща:
Алтернативата предполага наличието на два взаимосвързани компонента – автентично гражаднско общество (ГО)/ лидерство и жизнеспособни алтернативни визии за обществено развитие.
Реализацията на тази алтернатива предполага работа в три направления:
-социална грамотност. Целенасочена работа за подобряване социалната грамотност, изясняване същността, ролята и функциите на ГО чрез цикли от лекции и статии, свързани с разбирането и ориентирането в социалните процеси и социалната икономика. По самата си същност социалната грамотност е необходимото условие обществото да налага такива условия на дебат, че да може да прави действително информиран избор, а впоследствие да може да прави оценки по конкретни резултати.
-демитологизиране на социалните науки. В модерните общества водеща роля играе експертизата и рационалността. Т.е. обществената енергия се концентрира в решаване на конкретни задачи, свързани с баланса на интересите на различните социални групи. И оценката е също толкова рационална – по резултат. Ние все още сме в сферата на митологията - в митологичните общества отделните митологеми са свързани в една цялост. И тя бива разказвана емоционално-патетично. Тук фигурират априорно лошите и априорно добрите. Те имат някакви намерения, но поведение, конкретни действия, резултати, са въпрос на патетичната интерпретация на разказвача. Следователно промяната преминава задължително и през нов модел на обществен дебат, основан на конкретика и експертиза, през нов начин на осмисляне на символната среда и др.п.
-постепенно обединяване около обществено значими позитивни цели, касаещи рязкото подобряване качеството на живот за максимална част от обществото. Тези цели могат да бъдат търсени както в чисто икономически проявления (напр. след 12 г. среден доход на глава от населението, съпоставим с този в средноевропейските страни), така и в много по-сложните, но основополагащи елементи на доминиращ морал. Защото моралът, в чисто управленски аспект, е онази социална основа, която гарантира успешно оцеляване и развитие в дългосрочен план на цялата общност. Системата, която дава плът и дългосрочен смисъл на законите, регулиращи обществото. Което предполага и новия модел на дебат в най-различни аспекти – етически, исторически, психологически и т.н. Моралът дава плът и смисъл на законите в едно общество. И колкото и абстрактно да изглежда, той има и чисто икономическо изражение. Елементарен пример е цената за спазването на един закон (ако се спазва изобщо). Законът, колкото и добър да е сам по себе си, има и своя цена на приложението. И ако обществото негласно толерира ,напр., корупционните практики на елита си, то и самият закон или ще има много висока цена за приложението или просто ще си съществува на книга. Както е сега.
Именно работата в тези три насоки може да спомогне за открояване и на автентични елити и на автентични визии за развитие. Защото това става на база гражданска самоинициатива и дебати така че открояващите се визии в крайна сметка няма да са продукт на кабинетна абстракция, а на гражданска дискусия. Същевременно, лидерите в този процес по същността си ще са „извънсистемни”, алтернативни, тъй като няма да дойдат като външно наложени и благодарение на приписани им от някого си лейбъли (титли, обществени позиции, време на експониране в СММ), а благодарение на това, че хипотезите, които лансират, намират потвърждението на реалността. Т.е. възстановяване на най-важното за успешното развитие на едно общество – автономни и автентични алтернативи, налагащи се по силата на своите резултати в конкурентна гражданска среда!
Всъщност този модел до голяма степен черпи идеи както от начина на ставането на българската нация, така и от най-модерните социални теории(ii).
Не става въпрос за някакви йерархизирани структури правени „някъде”, а до центрове на концентрация, където се извършва реална гражданска работа от реални хора, които именно по силата на гражданската си позиция и действия започват да обединяват около себе си все повече единомишленици .
Един от ключовите моменти е, че алтернативата е процес! Промяната е адаптивна, итеративна, отворена. Тя е в процес на непрекъсната конкуренция с елитите на статуквото. Критерий е резултатът! Това, което е най-големият минус на този модел – че наглед не е достатъчно атрактивен, а и изисква време - е и най-големият му плюс. Това, че всичко става публично в мрежата в течение на времето, позволява хората да започнат да се опознават. Което изключва „купуване” на алтернативи. Защото в мрежата всеки постепенно става прозрачен: каква позиция е имал по един или друг повод, какви тези е отстоявал, какво е направил, с какъв резултат... И доколкото всичко е все още в мрежата, всеки позволил си да премине към позициите на статуквото, просто изчезва от полезрението на алтернативата.
Първоначални изводи:
1. Алтеренативата може и трябва да се инициира отдолу! В до мрежовата ера това би отнело десетилетия. При средствата на мрежовото общество този процес може да се компресира в рамките на няколко години.
2. Алтернативата може да се изгради на три фундамента:
-образование и самообразование на обществото;
-възстановяване на индивидуалното самосъзнание като възможности/отговорности;
-налагане в мисленето на естествените за съвременното общество принципи на конкретност/интереси/резултати.
3. Алтернативата ще започне да съществува едва когато се осъзнае необходимостта от алтернативна/дисидентска култура. А тази култура почива на реалността, че в социалната сфера може и да има доминиращи тенденции, но те не се реализират автоматично. Реализирането им изисква целенасочени усилия от определени ъндърграунд групи, които активно доказват своето право на съществуване в непрекъснат дебат с елитите на статуквото. Това включва няколко аспекта:
- осъзнаване, че всички визии на алтернативата трябва да минат през адекватна конфронтация с визиите и тезите на доминиращите елити;
- осъзнаване, че устойчиви резултати от днес за утре са невъзможни, защото трябва да се променят семантиката и семиотиката на обществото (трансформиране на абстракцията ГО в реален модел, осъзнаване на символите като власт, доминиране на експертизата над митологемите и т.н.);
- осъзнаване, че работата по създаване на модерно гражданско общество в страната е част от работата по нов обществен модел в най-развитите страни, свързан с рязко „намаляване на държавата” за сметка на гражданските структури и по този начин преразпределяне центровете и тежестите на властта и „свалянето” й непосредствено до хората (идеята на Д. Камърън за голямото общество).
Отговорът на Въпроса „какво да се прави” витае във въздуха – гражданска промяна! Проблемът е КАК?
София, 30.11.2011г.

i- Моят сайт
ii- Вж. част 2 – Технологията...
 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional