Свободата днес и тук 27 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Промяната (2) Технология на социалната промяна. КАК ?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Димитров, https://bitly.com/bundles/milenraytchev/1

"Идеите и културата са продукт на малцинството, което избере това да го засяга.” Айн Ранд
След като очертахме в общи линии какво трябва да се направи, следващият въпрос на който трябва да намерим отговор е: Как това може да стане. И то възможно максимално конкретно. С отчитане, както на всички неблагоприятни фактори, дефиниращи социалната среда днес, така и давайки си сметка, че няма автоматични обществени процеси и тенденции. Колкото и една тенденция да е доминираща по принцип, тя може да се осъществи единствено, ако част от обществото застане активно и еднозначно решително зад нея. Същевременно не бива да се пренебрегва и това, че тя неминуемо ще срещне реална, добре организирана и структурирана съпротива, разполагаща с огромни ресурси.
КРИТИЧНИТЕ 10% !
Елитите на страната отказват да артикулират ясно необходимостта от системна промяна, въпреки че това започва все повече да се осъзнава (особено в интернет и социалните мрежи). Потенциалът е налице. Но липсва реалистичен модел, очертаващ рамките на възможните действия за успешна реализация на промяната, както и ясно отграничени групи систематично и убедено работещи за това. Съвременната социология твърди, че в условията на информационното общество има всички шансове за материализиране на промените. Моделът на микро промените се състои в това, че малка група хора с изразено позитивна визия, твърдо вярващи в необходимостта и полезността от нейното ставане, започват постепенно да работят и увличат и други хора, които имат подобни нагласи/1/ . Визията се оформя в идея и с постепенното включване на повече хора тя се прецизира и медиатизира. Днешната визия на промяната, колкото и тя да се усеща като необходимост, остава неразбрана от голяма част от обществото. Но индивидите, съзнаващи това, в хода на ежедневната си дейност, на ежедневните микро промени, постепенно увличат все по-големи части от обществото. Отначало ги заинтригуват, обясняват, обучават. Важно е и хората да привикват с езика на новата визия за обществото. Постепенно това става достояние на по-широк кръг активни, граждански ангажирани личности. Базов за този модел момент е агентите на промяната да бъдат изключително активни в различните мрежови и социални структури. Така започва постепенната промяна на нагласите. Постигането на ключовите 10% дава старта на експоненциален процес за промяна на обществените нагласи и мнения. След което обществото поема скокообразно в новата посока. Идеите на малцинството са станали доминиращи.
Тези микро промени не целят – веднага! – критична маса от поддръжници. Те се разпространяват на принципа на снежната топка и лавината. И за да имат шанс се тръгва от няколко микро ядра , иницииращи множество микро ядра и т.н.
Първо се формулират и визията и целта. Дори когато обществото латентно е узряло за новите идеи, те са достояние единствено на едно твърде ограничено малцинство, а съпротивителните сили на статуквото са най-силни. В този смисъл колкото по-многобройни в разнообразието си са различните ядра на концентрация на промяната, толкова по-слабо уязвими са те, а и толкова по-бързо стигат до по-широки социални групи. Освен това те инициират саморазвиващ се процес.
Първият етап е типично граждански и допартиен, защото става въпрос за основна конкуренция от типа „статукво- промяна”. Едва когато процесът набере социална сила той ще се превърне и във въпрос за властта, като необходим инструмент за конкретна реализация на идеите/2/ .
Поради технологично необходимата множественост/3/ на микро ядрата на микро промените е необходима една достатъчно обща и същевременно – достатъчно конкретна обединяваща идея, около която, на базата на няколко основни принципа, да се реализира процеса.
В този смисъл първото технологично изискване е „множественост” и мрежовост . Това двойно изискване произтича и от теорията на системите, съобразно която система с висока степен на сложност може да се овладее или чрез увеличаване множество елементи, или чрез относително малък брой елементни с много висока степен на разнообразна свързаност.
За разлика от интуитивните модели, които водят до нормалната идея: „ставаме много – обединяваме се в една група/структура – вземаме властта (надделяваме)” (които отново интуитивно предполагат форма на пирамидална структура), при този модел на микро промени важното е ядрата и агентите на промяната да търсят постепенно нарастващо присъствие (като идеи) в най-широк кръг от мрежови форми, а проблемът за властта ще е резултат на промени в общественото мислене и нагласи. Така че „търкалящата се на улицата власт”/4/ да не бъде обсебена от стари идеологически и/или поведенчески модели , които и сега доминират в общественото съзнание.
Ключовата цел на микро промените е промяна в обществените нагласи, мисленето и митологичните стереотипи. Защото единствено така може да се очаква устойчивост на промените, въпреки съпротивата на статуквото. Без това всяка, дори най-добрата идея, става жертва на популизъм и манипулация.
Двете стъпки : Обединяваща позитивна цел, осъществяването на която би отговорило на интересите на повечето от социалните групи в страната, и втората – постепенното й конкретизиране в хода на демократичен диалог и сътрудничество. Трябва да се отбележи, че и самият процес на формиране на алтернативата е цел на промяната, защото чрез него се изграждат алтернативните граждански визии и автентичните граждански лидери и елити на промяната. Напълно независимо от съществуващата система, но и като нейна устойчива алтернатива. Тези лидери и елити не подлежат на назначение и/или съгласуване. Всеки има правото сам да се открои и утвърди (независимо от сегашната си позиция), съобразно постигнатите резултати.
Структуриране на процеса.
Процесът на микропромени предполага три типа относително обединени, не йерархични групи, действащи на принципа на доброволно сътрудничество и взаимна подкрепа: девелопъри, медиатори и конектори.
Девелопърите са индивиди/групи, които концентрират и специализират усилията си в посока на:
- разработване, тестване и разпространение на реални социални модели, които обобщават социални практики, свързани с целта и на тази основа предлагат систематизирани успешни практики в публичното пространство;
-разбиване на социалните митологии и свързаните с тях архаични модели на мислене;
-подготвяне основите за въвеждане на експертната база, без която няма реално ГО.
Вътрешното противоречие за девелопърите е, че те неминуемо - като експерти и специалисти - ще влязат в противоречие с естаблишмънта и рискуват определена професионална маргинализация в страната.
Медиаторите са истинските посредници на промяната/5/ . Те правят по-разбираеми тезите на девелопърите, правят ги обществено по-достъпни, подлагат ги на критика и анализ (т.е. обезпечават множествената свързаност). Тук се проявява и следващото вътрешно противоречие. Задача на девелопърите е да предложат нова семантика на дебата и да осмислят по нов начин символната среда, а следователно и бъдещето. И тъй като това влиза задължително в противоречие с установените обществени модели, то на първия етап техните тези няма как да срещнат адекватен обществен отклик. А за медиаторите е важна читаемостта. Същевременно именно те поемат и основната тежест по изграждането на независима медийна среда.
Конекторите са „биткаджиите”, естествените лидери. Хората, които правят (напр.) ФБ групи по строго определени интереси, хората които изнасят непрестанно тежестта на разпространение на идеите по форумите, които привличат допълнително съмишленици на своя страна, хората които по силата на лични качества постепенно ще превърнат виртуалната мрежа от единомишленици в реални групи и структури.
Особено важно е около тези ядра (сайтове, медии, блогове и т.н.) да се оформят групи от хора, споделящи идеите на промяната, но които не се затварят в тези рамки, а започват активно да споделят и на други места в мрежата тезите, статиите, определен начин на дискусия и т.н.
Ролята на тези групи е както да са двигатели на съответните процеси, така и да бъдат E-fluentals или лидери на мнение, създаващи т. нар. "вирусни вълни", на база положителна мълва за бранда.
Тези три групи са не йерахични, а взаимодопълващи и взаимно необходими. Най-големите недостатъци до сега са свързани с това, че те са разделени и всеки опитва да прави всичко. Което на този етап е логично, но остава – въпреки частните успехи – неефективно като цяло.
Технологическият проблем при случай с толкова разнородни и автономни групи (които и сега съществуват видимо във ФБ) е в това, да се осигури един минимум от целенасочено говорене. Само за пример и без претенция за изчерпателност:
-обединяване около принципа за конкретност. Т.е. когато една или друга политическа сила, кандидат и т.н. обещава нещо, да попитаме „как точно”, с какви ресурси и в какъв срок. И първата стъпка към гражданска зрялост би била в хода на открит дебат да прецизираме тези въпроси. Конкретиката няма цвят. Въпросите „точно как?” са технологични въпроси. Те не се насочват априорно срещу личности и/или организации. Но по същество те са спирачки за популизъм и манипулации;
- принципът за отговорността на елитите . След като благата се консумират индивидуално, то същото важи и за отговорността. Няма такова нещо като колективна вина/6/. Защото всяка колективна структура се прави от идентифицируеми хора и работи по правила, създадени също от реални хора. Т.е. право и задължение на ГО е да знае качествата на елитите си, грешките и отговорностите им. И да идентифицира персоналните носители на един или друг успех/провал;
- принципът на интересите. Във всеки обществен дебат следва ясно да бъдат идентифицирани интересите. Кого облагодетелства дадено действие, обяснение, визия, прогноза. Чии интереси стоят зад тях.
Първоначално разграничението между цитираните групи вероятно ще е слабо поради малкия човешки ресурс при тази огромна задача. Но още на този етап изключително важно е да се избягва всякаква пирамидална структура. Омрежаване на хората, работещи за промяната (за да познават работата си и се учат един от друг), взаимопомощ, дебати за прецизиране на проблемите и пътищата, както чисто психологическата взаимопомощ/8/ , ще е повече от достатъчно. Това е етапът, при който започват да се оформят конкретно алтернативите в различните сфери и съответно – оформянето на гражданските лидери и гражданските ядра на концентрация. Това е и етапът, на който започват експериментите за практическото усвояване на възможностите на интернет и социалните мрежи, за предизвикване на гражданска вълна.
Т.е. първият етап е подготвянето на новото качество, на ядрата на промяната. При него целите не са количествени, а качествени – във всички насоки. Независимо, че чисто психологическите очаквания обикновено са за максимизиране на хората, споделящи възгледите, на този етап това е и главната опасност. Защото разбиването на митовете и наслоените в обществото траектории, колкото и да изглеждат очевидни и необходими, са и фрустриращи (особено, когато официалните елити твърдят друго). Т.е. важна е промяната на говорене, отношения, конкретика и т.н. Това е етап на подготовка на почвата за новите семена. И колкото по-добра е подготовката, толкова повече шансът за краен успех нараства, независимо, че в самото начало не изглежда така.
Тук се откроява ролята на социалното образование на обществото - изчистването от архаични митологеми и идеологеми, постепенното осъзнаване на реалността, подготвяне за възприемане на новия дебат и като тематика, и като начин на провеждането му, формулиране на нови модели на социално поведение и принципи.
Това предполага работа в следните насоки:
-социално образование в собствения смисъл на понятието: запознаване с основните принципи на съвременната социология, принципите на критичен анализ на обществени процеси и т.н.;
-разбиване на архаичната митологична структура/9/. Т.е. декомпозирането й, открояване на реалните факти, както и модели на преформулиране на събитията: защо, кой е имал интерес от това и т.н. Това е колкото неблагодарна, толкова и задължителна работа, за да се подготви почвата за нови нравствени нагласи. Накратко – от лузърство – към пионерски дух;
-преосмисляне на образователните програми и начин на преподаване. От образователните програми на всички нива практически липсва социалната тематика в съвременния аспект, а самият модел на образователен процес фактически блокира реалното изграждане на социални умения.
Един от съществените плюсове на този подход е, че постепенно самите носители на промяната ще експериментират и установят практики като доброволност на активността, взаимно уважение, демократичност,прозрачност, толерантност, съчатаване на цел/интерес и лична инициатива и т.н. И същевременно – вътрешна имунизация срещу манипулации.
Едва тогава движението ще е относително готово за следващия етап – предизвикване на социалната вълна.
Но за да се търси вълна и да се отиде към момента на необратимо нарастващата обществена подкрепа, първият етап трябва да е „бетониран”, иначе рискуваме последващо разпиляване на гражданска енергия/10/, каквото наблюдаваме от 22 години .
София, 30.11.2011г.

1 http://www.extremece...%25b2%25d0%25be
За специалисти : http://pre.aps.org/a.../v84/i1/e011130
2 Типичните политически действия с техните изразители – партиите – при условията на пълна доминация на сегашната система и липсата на реални модели за формиране на алтернативни визии и еманципирани от стаутквото лидери, са обречени на неуспех.
3 Тази множественост в общества търсещи имплицитно промяна е резултат на това, че идеите „витаят във въздуха”. Тук различията са не толкова „какво” да се промени, а как и в какво точно (напр.идеите за промяна на Царска Русия). Този пример изяснява важността на първият етап и на самата технология на търсената промяна.
4 Историята на българския „преход”.Опасявам се, че и „арабската пролет”, ще бъде сполетяна от тази участ.
5 При разбиването на митологеми, колкото по-аргументирано и успешно е, толкова в първият етап, по-малко хора ще подкрепят видимо това.
6 Независимите медии които набират скорост и влияние са неразделна част от този процес.
7 Забележете, че елитите в публичният си дискурс се изваждат пред обществото, което им позволява, тогава когато техните собствени прогнози, визии, обясненият се сгромолясат в сблъсък с реалността, да вменят някаква колективна обществена вина.
8 Не бива да забравяме, че особено в първият етап, всеки се чувства „сам” и почти „смазан” от огромността на задачата. А в момента, в който, девелопър/медиатор/конектор дръпне малко повече и стане обществено „видим” (и то неудобен), той неминуемо попада под „обстрел” на статуквото.
9 Необходимостта от тази промяна може да се провери в това, доколко обществото е конкурентоспособно – сега и в бъдеще, вижда ли ясни перспективи и т.н.
10 Това наблюдаваме напр. в процесът на създаване/подкрепа на различни ФБ групи. Експоненциален растеж на подкрепа и поради липса на интелектуална готовност на създадетелите на вълната да развиват пробива, достигане на максимум и неминуем спад на кривата и отлив.
 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional