Свободата днес и тук 27 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ГРАНИЧНАТА ДАТА 9 СЕПТЕМВРИ - ДИСКУСИЯ ЗА ВИНАТА, СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО - част трета

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доц. Д-р Момчил Баджаков

ЗА ВИНАТА И ОТГОВОРНОСТТА

„Онова, което несъмнено учудва в обясненията за причините, довели до 9 септември 1944 г. е внушаваното чувство на невинност – България без вина е окупирана от Съветската армия, която й е наложила впоследствие съветския комунизъм”.

Пише Антоний Тодоров и продължава:

„Но нека припомним, че на 3 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и става съюзничка на нацистка Германия в налагането на „новия световен ред”, а на 13 декември 1941 г. обявява война на Великобритания и САЩ, макар и не на СССР. Е, от 1942 г. Великобритания, САЩ и Съветския съюз са съюзници, които са приели да не сключват сепаративен мир с противниковия блок. България предоставя на Третия райх територията си за атака срещу Гърция и Югославия, след което поема администрацията на Македония и Беломорска Тракия, като  изпраща там окупационни корпуси. Не сме невинни! Войната, която на 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява е логично продължение на ситуацията, това ще стане по-късно и с Япония, която също по това време не е във война със Съветите.

Припомням банални истини, но то е за да осъзнаем, че след 5 септември 1944 г. сме в положение, при което армията на всеки от Съюзниците може да ни окупира, просто най-близо са се оказали Съветите. Можем да благодарим на съдбата, че истинска война на наша територия (освен бомбардировките на София през 1943-1944) ни се е разминала. Бихме могли да станем истинско бойно поле между настъпващата от североизток Съветска армия и оттеглящите се от Гърция части на Вермахта. Разминало ни се е, донякъде защото на 9 септември идва на власт правителство, приемливо за съюзниците.

Аргумент на нашата версия за невинност е и, че на 2 септември 1944 г. идва на власт ново правителство, съставено от тогавашната парламентарна опозиция. Точно така, само че назначено от регенти, които противно на Конституцията не са избрани от Велико народно събрания и при липсата на каквото и да било парламентарно мнозинство в един парламент, избран безпартийно по Коледа на 1939 г. Да не говорим, че сред регентите е и Богдан Филов, несъмнено блестящ археолог и изкуствовед, но като политик очевидно отговорен за съюза с Хитлер. Така че, отново не сме невинни.

Съветската армия окупира България. Същото се случва с Румъния, Унгария, част от Германия и Австрия. Американската и британската армия окупират Италия, части от Германия и Австрия. Не сме невинни, заслужили сме си го. Имаме право да се оплакваме, но не и да се оправдаваме...”

Този дълъг цитат приведох, защото е особено показателен за начина на мислене дори сред „демократично мислещите” леви изследователи. Някак си подсъзнателно те усещат, че трябва по някакъв начин да се защити „делото на 9 септември” и да се обясни по приемлив начин случилото се по време на „реалния социализъм”. По никакъв начин очевидно това не може да стане като се сравни „великото дело на 9.09.” с последвалите събития. Не само свързани с политическите репресии, но най-вече с икономическите провали на социализма през целия период на „социалистическо строителство”. (разкрити прекрасно в изследването на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма”).

При това проблемът за виновността, респ. невинността, още повече политическата, не е и не може да бъде проблем на обективен политически анализ. Невинността или по-точно невиновността е проблем най-вече на юридическия анализ. Съществува както е известно презумпция за невинност до доказване на противното. Нищо че при социализма съществуваше обратната презумпция - за виновност и необходимост да доказваш невинността си пред "най-справедливия и демократичен" строй...

 

Та какво значи, че не сме били "невинни" на 5.09.1944 г. когато СССР ни обявява война и нахлува на българската територия, а група професионални превратаджии, зад които се крият комунистите – и едните и другите чужди (съветски) агенти, извършват държавен преврат? Обяснението на Антоний Тодоров ми изглежда като оправдание и за окупаторите, и за превратаджиите, които от гледна точка на вътрешното законодателство са национални предатели.

Не оневинявам и тогавашните ни държавни ръководители от 1941 до 01.09.1944 г., които "доброволно-принудително" сключват съюз с Германия и по-късно безразсъдно обявяват война на САЩ и Великобритания. Но за разлика от извършилите преврата на 9 септември, те са се ръководели от своята съвест, от това как са разбирали националния интерес, а не от интереса на чужда държава! Не смятам, че правителството на Константин Муравиев (т.е. на парламентарната опозиция) е щяло да бъде свалено от американци и англичани, ако те биха били по-близо до България от съветската армия. Много често удобно се забравя, че това правителство решава да обяви война на Германия още на третия ден на своето сформиране (на 04.09.) При това архивите разкриват, че поради предателството на военния министър генерал Маринов, който вероятно също е бил съветски шпионин, заповедта за обявяване на война на Германия е забавена с 36 съдбоносни часа, за да може „невинния” СССР да ни обяви война на 5.09.! В противен случай той нямаше да има морално право да воюва със съвоюваща страна.

 

Да се сравним с малка Финландия! Когато през ноември 1939 г. СССР и скалъпва провокация на границата, обвинява в агресия и нахлува на нейна територия с почти едномилионна армия, малката скандинавска държавица сигурно не е била невинна! Как може под носа на "Големия брат" да доказваш, че може да се живее човешки без социализъм, при това съветски!!! Това е достачен casus belli! Малката финландската армия геройски отблъсва сталинските орди, обгражда и унищожава две съветски армии, по численост горе долу почти колкото цялата финландска армия! Но силите на Финландия не стигат, тя капитулира, но все пак сключва достоен мир, запазвайки своята независимост от Москва, макар да предава на съветските окупатори, пардон "освободители", една трета от най-южните си територии. По-късно в съюз с Германия, Финландската армия през 1941-1944 г. яко пердаши своите неканени "освободители"! Финландия си връща изгубените територии през войната и ги губи след своята повторна капитулация през 1945 г. Тогава губи и излаза си на Баренцово море (подарен и великодушно от Сталин след зимната война през 1939-1940!). Но финландците, за разлика от нас не обявяват война на Англия и САЩ, на западните демокрации! И затова запазват (макар и в голяма степен формално) независимостта си от СССР и след войната, за разлика дори от Полша и Чехословакия, съвоюващи с нацистка Германия страни, които стават част от съветския „социалистически лагер”!

 

САЩ, Великобритания и СССР се договарят за нейната бъдеща роля и поради нейната достойна позиция и справедлива кауза през войната! В онзи момент е било много по-изгодно за Сталин след войната формално Финландия да остане неутрална, но под силно съветско политическо влияние.

Но за това причина може да е и фактът, че всички финландски комунисти се записват доброволци да воюват със съветските нашественици през време на войната от 1939-1940г.!!! Никой във Финландия не става Куислинг, както в Норвегия по време на нацистката окупация, никой не се съгласява да приеме „народно-демократичното правителство” на съветския шпионин, предателя на финландския народ комуниста Куусинен!

Как да не сравним тяхното поведение с поведението на нашите  Куинслиговци, пардон „национално-отговорни” комунисти като Димитров, Коларов, Костов, Червенков, Драгойчева, Живков... Как сега да не сравним тяхното поведение с поведението на днешните ни „социалисти”! Как сега да не сравним техните изказвания, с изказването на левия кандидат за президент Ивайло Калфин, че не можело да си български патриот, без да обичаш Русия! В коя друга страна да си патриот означава да обичаш друга държава?

 

Та има над какво да се замислим - не за виновността си , а за липсата на национално достойноство,  за нашата вътрешна несвобода, за прекланянето пред по-силния, за разбирането, че правото е винаги на страната на по-силния...

 

 

ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО

„Днес едни посещават Братската могила в София, други – Паметника на жертвите на комунизма до НДК в София. Всеки оплаква мъртвите си, бунтува се срещу палачите. Историята ни разделя. Наистина ли? Нима вината на едните оневинява другите? Или беше обратното? През 1941-1944 г. сме съюзници на Хитлер и във война с Обединените нации – затова е по-добре да сведем глави като германците, за да поумнеем като тях.”

С това завършва анализът на Антоний Тодоров за датата 9 септември в неговия блог.

Аз не зная дали ако сведем глава, ще поумнеем като германците. От 9 септември 1944 г. сме свели глави, но така и не поумняхме. Затова след 10.11.1989 г. на демократичните митинги пеехме „Вдигни очи!” Но очи вдигнаха малцина от българите... Повечето останаха свели глави и очакващи някой да ги „оправи”, след като „бившата” комунистическа партия се отказа от тази работа (или по-скоро остави други да я свършат, а тя да обере „дивидентите”, политически и най-вече финансово-икономически!).

 

Историческата истина изисква да признаем сложното положение, в което се намира българският политически елит от навечерието на Втората световна война до 09.09.1944 г. Какъв е бил неговият рационален политически избор и какви са били историческите възможности и алтернативи?

Сложността на ситуацията произтича от много вътрешни и външни фактори.  Изборът безусловно е бил стеснен – или с хитлеристка Германия, или със сталинистка Русия. Никакъв неутралитет не е бил възможен по онова време. Никаква помощ не е могла да се очаква от Англия и западните демокрации, ако бяхме се опълчили на Хитлер. Нищо добро не ни очаква и ако приемем сталинската „оферта” да ни окупира без да променя обществено-политическия ни строй. Вероятно щухме да загубим и формално, а не само фактически суверинитета си, щяхме да изчезнем от политическата карта на Европа, да сме 16-та съветска рупублика. Щяхме да бъдем ликвидирани напълно като достоен народ – както бяха  ликвидирани народите в бившия Съветски съюз, включително и руският народ.  

 

Положението в навечерието на 9.9.1944 е още по-сложно. Така например на 28 август 1944 германският пълномощен министър Бекерле казва на регента Б. Филов, че българската съпротива срещу Червената армия с нищо не би могла да помогне на Германия, а при нейното отстъпление „ние все едно не бихме могли да избегнем руското нашествие, а знаело се какво щяло да последва от това...”

 

„Ако може да се вярва на Михаил Топалов, принц Кирил казва, че в нощта срещу 9 септември 1944 регентите и правителството са били наясно с намеренията и движенията на комунистите. Имало е натиск от страна на офицери „да се действа” и е можело да бъде наредено на армията и полицията да смажат опита за преврат, но на Дунава е стояла Червената армия и са щели да загинат десетки хиляди българи. Така че можела е да бъда дадена заповед на българската армия за съпротива, но това с крайна сметка не е щяло да предотврати съветската окупация. Регентите са били на висотата на ситуацията и са търсели и използвали и най-малките възможности, за да предотвратят съветизацията на България.” (благодаря на мой анонимен критик в блога на Антоний Тодоров, който цитира тези факти (макар странно защо, по социалистически,  ме обвинява, че „клеветя” българския народ и елит по това време?!)

 

Например обявения по-късно от комунистите за „военно-престъпник” голям български учен и държавник Богдан Филов пише в дневника си от 28 август 1944: „...ние знаем, че не можем да спрем русите и че имаме ясна представа за последствията от тяхното навлизане в България, обаче българскитя народ, към който ние имаме преди всичко задължания, не би ни простил, ако не направим опит да спасим страна по друг начин от съветска окупация, колкото и малка да е вероятността за това.” (Богдан Филов, Дневник...с. 356)

 

Такава е „предателската” позиция на българския политик и не само голям учен, но и патриот Богдан Филов! Но какво да се прави, и той е грешник, избрал е „победената страна”, а не победителите! Макар и да е спорно дали е „военопрестъпник”. Но нали „невинният” Чърчил, цинично бе казал (когато неговите съветници са го предупредили, че ще бъде военопрестъпник, ако унищожи Германия с химическо оръжие в самия край на войната):

 

„Военопрестъпници имат само победените нации!”

Сложните дипломатически стъпки, предприети от българските политици в навечерието на тези съдбоносни събития са доказателство за това - опитите да се сключи сепаративен мир от предходното правителство, обречени на неуспех, поради вече разделената в Ялта на сфери на влияния Европа.

 

Сложността на ситуацията за последното българско демократично правителство на Константин Муравиев в навечерието на тези съдбоносни събития е още по-голяма.

 

Следователно трудно могат да се обвинят в малодушие и страхливост българските политици до съветската окупация и идването на комунистите на власт! Но за една огромна политическа грешка те могат да бъдат сериозно обвинени - Не е трябвало да обявим война на СССР, но не е трябвало да обявяваме война и на САЩ и Великобритания!

Разбира се в онази ситуация (през декември 1941 г. след японското нападение над Пърл Харбър) това е изглеждало невъзможно. Дори Хитлер прави огромна грешка като обявява по този повод война на САЩ, без да ангажира с реципрочно действие японците – да обявят война на СССР. Това би имало друг ефект върху развоя на войната! Сигурно е имало и натиск от страна на Хитлер да обявим война на САЩ и Великобритания. Но такъв натиск е имало и за включването ни във войната срещу СССР. Защо в единия случай устояваме, а в другия не?

Не смятам, че ако не бяхме обявили война на САЩ и Великобритания след войната щяхме да бъдем защитени от тях и спасени от съветска окупация, както бяха спасени финландците, но не бяха спасени поляците и чехите – съюзници на западните демокрации и жертви на национал-социалистическата агресия! Но това все пак са догадки!

Не е несравнимо положението на България и Финландия през 1939-1945! Напротив - много е сравнимо даже, защото Сталин прилага към нас същия трик като към балтийските държави и Финландия - предлага ни Западна и Източна Тракия и даже част от Македония, за да сключим „пакт за ненападение” и да получи бази във Варна и Бургас. Но тогавашният ни политически елит не е толкова политически неграмотен и лишен от национално достойнство (като доминиращата част от днешния ни политически „елит”, приел путинската оферта за фактическа енергийна окупация на България!) та да приеме тази "оферта" през 1940 г.! С други думи днес за нас е много по-лесно да се държим по-достойно, поне като финландците през 1939-1945 г., а не да допускаме да ни управлява политически елит, лишен от национално достойнство и обслужващ чужди имперски и олигархични интереси!

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional