Свободата днес и тук 27 Октомври 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ГРАНИЧНАТА ДАТА 9 СЕПТЕМВРИ - ДИСКУСИЯ ЗА ВИНАТА, СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО - част четвърта и последна

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доц. Д-р Момчил Баджаков

POST SCRIPTUM:

„Политически-коректната” дискусия за датата 9 септември и нейните последствия сигурно ще продължи. Но тя няма да бъде ефективна, ако продължава да бъде политически мотивирана. Не може българската наука да се подчинява на политически или направо партизански внушения и дори директиви. Както става в днешна Русия, където Дмитрий Медведев (изпълняващ към момента длъжността президент на Руската федерация) заповяда на руските историци да се премахнат всички следи в руската и съветска история, които очернят великия и светъл лик на Русия и нейния достоен наследник – СССР. Оказва се, че Русия (имперска, комунистическа и посткомунистическа) никого и никога не е била завоевател, а е само и единствено освободител, при това  освободител не на един или друг народ, а на цялото прогресивно човечество ... от неговата свобода, независимост и съвест.

Така де, както казваше незабравимия вожд на любимата ни Партия  -другарят Тодор Живков – верен защитник на интересите на СССР и борец срещу независимвостта на собствената си страна:

„Народът разбира независимостта да има какво да яде!” (цит. По Христо Христов, Тодор Живков. Биография..., с.248)

Наистина – за какво са ни независимостта, свободата, достойнството и съвестта като „няма хляб”???

Девети септември е символ на тоталитарния социализъм. Той ще е оспорван, докато има привърженици на социалистическите идеи, които не си задават въпроса до какво е довел опитът да се осъществи тяхната идеология, които не разбират собствената си  вина и отговорност за случилото се, които виждат само „хубавото”, но забравят „лошото”. Обратно –тези, които изповядват ценностите на демокрацията са много по-задължени да бъдат обективни – т.е. не само и не толкова да разобличават фалшификациите на историята през социалистическия период, колкото да ги обяснят. Престъпленията на социализма се дължат не само на неговата насилническа идеология, на господството на агресивната, алчна и паразитна комунистическата номенклатура, но и на мълчанието на безправната партийна членска маса, на мълчанието и на останалия безправен народ, особено след разгрома на горянското движение, на липсата на активна интелектуална съпротива на режима по времето на „живковизма”.  

Това мълчание отчасти се дължи на факта, че въпреки огромните трудности, които социалистическата система създаваше, българският народ започна да живее в огромното си мнозинство по-добре в сравнение с предходната военновременна епоха някъде след 20-25 години „строителство на социализма”. Той постигна, макар и с огромно напрежение и на непосилно висока цена индустриализацията, урбанизацията и изобщо модернизацията на българското общество. Тези резултати биха били много по-съществени и качествени, ако не бяха постигани с насилие и за сметка на разрушаването на българското общество, унищожаването на българския стопански, политически и културен елит, на българското частното земеделие и промишленост, изобщо на частното предприемачество, на забраната на политическия и идейния плурализъм, на потъпкването на гражданските права и свободи – все събития, свързани със „светлата дата” 9 септември. Това доведе не само до три поредни икономически фалита на социализма, последният от които с много фатални последици, но и до страшна демографска катастрофа и най-вече до морална криза –много по-страшна от икономическата катастрофа, от която не можем да излезем вече 22 години.

В същото време всички тези проблеми се дължат и на човешките грешки, на слабостта на хората, на безсилието на всички нас, които сме живели социализма, виждали сме глупостите, наглостта, престъпленията, банкрутите, насилията, но не сме посмели да рискуваме живота си, за да им се противопоставим. В крайна сметка всички сме едновременно и жертви, и виновни за своето повече или по-малко мълчание и съгласие с диктатурата, установена на 09.09.1944 г. Затова преди да осъдим – нека разберем и ако ни поискат прошка – да простим...

Граничните дати, също като държавните граници досега разделяха обществата и хората. Но в съвременния свят, в епохата на глобализиращите се общества, когато границите падат, или губят своя разделящ смисъл и започват да обединяват е крайно време и граничните дати да са повод за обединение, а не за разделение и противопоставяне в общество, което се смята вече за свободно и демократично.     

 

           Литература:

 

  1. Баджаков, Момчил Дойчев, В какво общество живеем. С. 1993.
  2. Баев, Йордан, Проблеми на българо-съветските военно-политически отношения. – В: България и Русия през ХХ век. С. Гутенберг 2000. с. 309-319
  3. Баева, Искра, Евгения Калинова, Българските преходи 1939-2005 г., С., Парадигма 2006.
  4. Баева, Искра, Евгения Калинова, Социализмът в огледалото на прехода, С., Парадигма 2011
  5. Баева, Искра, Евгения Калинова, Историческите рефлексии на българския преход. В: Историческата наука в България. Състояние и перспективи. С. Институт по история на БАН, 2006, 265-276
  6. Бунджулов, Андрей, Битката за миналото. – В: Лица на времето.т.1С.1996, 157-168
  7. България в секретния архив на Сталин, С.2005
  8. Даскалов, Румен, От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история. С. Гутенберг, 2009.
  9. Димитров, Георги, Дневник, С., Университетско издателство „Св.Климент Охридски”. 1997
  10. Димитров, Илчо, Девети септември в българската история. – В: Между Мюнхен и Потсдам. Българската политика през Втората световна война. С. Университетско издателство 1998.
  11. Дойчев (Баджаков), Момчил, Политическата коректност срещу либералната толерантност. С. Фабер 2010.
  12. Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. С. 2008,
  13. Знеполски, Ивайло (ред.) История на Народна Република България. С., Сиела.2009.
  14. Исусов, Мито, Георги Димитров на границата на два социални експеримента. – В : Георги Димитров –между възхвалата и отрицанието.С. 2003, с.95-106
  15.  Проданов, Васил, Насилието в модерната епоха. С., Изд. З.Стоянов, 2003.
  16. Семов, Минчо, Теория на политиката, София, Софи-Р, 2000
  17. Тодоров, Антоний, Блог за политика и критическо мислене http://antoniytodorov.wordpress.com/
  18. Троански, Христо, Щурмът на 9 септември е мит.Седем, 10-16.09.2008, с.8-9.
  19. Филов, Богдан, Дневник, С. 1998
  20. Христов, Христо, Тайните фалити на комунизма. С. Сиела 2007
  21.  Христов, Христо, Тодор Живков. Биография. С. Сиела 2009
  22. Шарланов, Диню, Тиранията. Жертви и палачи. С. Стрелец. 1997
  23. Шарланов, Диню, Любомир Огнянов, Пламен Цветков, България под комунистическо робство. Предстъпления, съпротива и репресии – В: Черната книга на комунизма. Ред. Стефан Куртоа. Част 2. История и памет за комунизма в Европа.С. Прозорец 2004.

 

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional