Разни неща

В края на годината си давам сметка за разни неща. Ето някои от тях.

            Дарителството е благородно дело. Но то не може да замести отказа на държавата да провежда адекватна политика - трайна и систематична, а не кампанийна. Такава политика не могат да са SMS-инициативите. Пошло е от помощта за нуждаещите се да избуява печалба за организаторите.

            Тук да налеем, там да налеем

            Доколко е редно участието на политици и каква е допустимата рамка за участието им в подобни кампании? Този въпрос си задава Красимира Величкова - директор на Български дарителски форум, която вижда това участие именно като правене на политики, а не като набиране на средства за запълване на дупки.

            Тя привежда като пример, че миналата година Българската Коледа е събрала много по-малко пари от предишни години, въпреки че е продължила по-дълго. Според нея причините са - освен в кризата, и в засилващата се липса на доверие. Тя намира за по-уместно да се инвестира не в кампании, а в „работещи механизми”. Механизми, които да са прозрачни и ако иска – дарителят да проследи как се използват парите му и каква конкретна цел постигат. Обяснимо е, че така ще се събират повече средства.

            Освен това по-естествено е не държавата да стартира свои благотворителни инициативи и да призовава всеки да си развърже кесията, а да подкрепя смислени каузи или да не им пречи. Ще го направи, ако е наистина безкористна и целта й не е да прави помен с чужда пита – като се ползва от властовия си авторитет.

            Един приятел казваше: „Държавата да си отмести дебелия задник.” Имаше предвид, че тя не трябва да обсебва и контролира всичко. Че трябва да остави хората свободно да осъществяват инициативите си – без да им тръсва милион бюрократични бариери. Без да се опива от „величието”  си и без да е на всяко гърне мерудия. Без егиди, без патронажи и без ръководни роли. Защото примерно една нормална държава създава конкурентна среда и насърчава личната инициатива, защитава гражданите от монополите, а не монополите – от гражданите.

            Друг акцент. През 2007 г. ВАС постанови, че липсата на морал не е пречка да си магистрат (случая Делян Пеевски). Четири години по-късно се оказа, че не е пречка съдия, заради чието решение Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България, да бъде назначена за заместник-министър на правосъдието.

            Показателно е, че случаят с осъдената от нея през 2003 г. журналистка Катя Касабова бил използван от преподаватели в Оксфордския университет като пример за неработеща съдебна система. Днес новият заместник-министър на правосъдието казва, че осъдила Касабова по действащия закон. Министър Ковачева гарантира за професионализма на новия си заместник.

            Неведоми са пътищата държавни. Понякога те намират своето почти яростно оправдание – докогато е възможно. Така беше с Бриго Аспарухов, така беше и с Румяна Желева.

            Как ще бъде сега и занапред

            „И дивото зове”, и старите навици влекат като мътен поток и обезсмислят закона, като го правят врата в полето или в новите писти, които ще се появят на Витоша за сметка на горите. Защото правителството прие проект на Закон за изменение на Закона за горите. Така се изпълнява желанието на „Витоша ски”, които в началото на декември спряха лифтовете и затвориха пистите, тъй като текстове в закона не позволявали разчистване на просеките.

            Подробност е, че при прокарването на нови писти и строеж на лифтове и влекове няма да се сменя статутът на земята. Тя ще продължи да се води гора, а не строителна площадка – дори да е гола като яйце. В „гората” ще се учредява право на строеж, за което инвеститорът ще плати такса. След това получава право за ползване на съоръженията за десетки години.

            Сега – след като правителството се превърна в писта за концесионера, се очаква същото да стори и Народното събрание.

            Писта-а-а

            Коко Тайлър пее: „Don`t mess with Mother Nature, `cause you`ll be sorry if you do”.

            Предстоящото обезлесяване на Витоша ще отгледа тепърва горчивите си плодове. Но пред печалбата, която се задава, концесионерът не го е грижа. Това е късогледа печалба, която ще отмъсти на всички ни – рано или късно.

            По Коледа из Южния парк беше почти пусто. Снегът все още не беше станал мръсен. Когато го преместят встрани от алеите - той си остава там и неизбежно става мръсен. Прясно навалелият сняг е красив с чистотата си. У нас снегът не се почиства – той се премества, за да отпуши пътища и алеи. С течение на времето той се превръща в мръсна сива купчина, към която добавят своя „принос” уличните кучета. Разчита се на пролетта като на естествен чистач. Защото преместването на снега у нас се нарича „почистване”.

            Сега държавата допусна да „прочистват” просеките из Витоша – т.е. – да изсичат здрави дървета и да унищожават гори. Защото отсечени - ще влязат в употреба. Докато ланският сняг може да почака до пролетта. Защото от него не се печели.