Сп. “Икономист”: Визовата политика на Европа поражда гнева на някои нейни съседи

В началото на декември руското посолство в Лондон беше домакин на “безвизово” барбекю, за да привлече вниманието върху визовия режим в Европейския съюз. Според Русия тази система противоречи на духа на Хелзинкската декларация от 1975 г., целяща да направи влизането и излизането от Европа по-лесно, пише сп. “Икономист”.

На срещата на върха ЕС-Русия седмица по-късно темата отново беше обект на дискусии. Либерализирането на визовия режим е също и приоритет за Турция, която облекчи правилата за издаване на визи за много от източните си съседи.

Предвид икономическите й проблеми от Европа се очаква да привлича посетители. Но Великобритания и страните от безграничната Шенгенска зона правят трудно получаването на визи за външни лица. Процедурите са бавни и сложни, цената е висока, а разглеждането на молбите може да отнеме месеци.

Граждани на страните от Западните Балкани /с изключение на косоварите/ мога да получат краткосрочни визови привилегии за влизане в Шенген. Румъния и България, и двете еврочленки, се надяват да влязат в зоната през 2012 г. Но руснаците трябва да имат печат в паспортите си и трябва да плащат такса за издаване на шенгенски визи. Само жителите на анклава Калининград си уредиха специален режим на влизане в Полша. Турците пък трябва да плащат по 60 евро и да чакат на дълги опашки пред консулските служби. Бизнес визите могат да бъдат издадени по-бързо, но те рядко са валидни за повече от няколко дни.

Кандидатите за влизане в Шенгенската зона трябва да предоставят набор от документи, в това число доказателства, че имат здравна вноска, билети за пътуване и хотелска резервация.  Ако искат да посетят Франция, те трябва да представят и последното си банково извлечение. За Швейцария им е нужно извлечение за последните три месеца, в това число и за изплатените заплати. За Испания се изискват доказателства, че кандидатите за виза имат по 64 евро за всеки ден от визитата си, въпреки че в скъпарската Финландия и по 30 евро на ден са достатъчни.

Всеки 17 кандидат за виза за Шенген е отхвърлен. Но този процент не е един и същ за всички шенгенски дестинации. През 2010 г. Белгия върна почти една пета от кандидатите за транзитна и за краткосрочна виза. Финландия отхвърли за този период само 1,3 процента от кандидатите.

Визите за пребиваване за по-дълъг период са валидни за една страна, докато визите за по-кратко пребиваване са валидни за всички страни от Шенген. През 2010 г. Полша издаде 7 процента от всички шенгенски визи, но от тях само една пета бяха за дълъг  престой. Франция издаде 2,2 милиона визи, най-много от всички страни от Шенгенската зона, но повечето от имаха ограничена териториална валидност.

С Великобритания нещата са дори още по-трудни.  Краткосрочните визи струват на руснаците 88 евро, а на турците 92 евро. За дългосрочните визи цената варира от 390 евро до изумяващите 875 евро. Молбите може да се обработват цели два месеца.

Но защо стените на Европейската крепост са толкова високи? Официалните власти твърдят, че това е от съображения за сигурност. Но малко мигранти, които представляват заплаха за сигурността на Европа, ще се опитат да се сдобият със законни визи. По този начин Европа само затваря пътя на туристите и на бизнесмените, а точно такъв род посетители тя трябва да привлича.