Мирослав Пенков: Писането дава свободата да живееш през очите на друг човек

Мирослав Пенков е автор на излязлата съвсем наскоро книга - сборник с разкази "На Изток от Запада" (Сиела), който ще бъде издаден на десет езика в десет различни държави. Единадесетата е България. Авторът е роден през 1982 в Габрово и завършва I АЕГ в София. След 2001 г. следва в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. Салман Рушди включва разказа му "Как купихме Ленин" в антологията Най-добрите американски разкази 2008, а разказът му "На Изток от Запада" ще бъде отличен в антологията ПЕН/О. Хенри 2012. В момента преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас. "Дневник" се срещна с него по време на представянето на книгата му в София, на която авторът прочете един много личен биографичен разказ, свързан със заминаването му за САЩ, стигането до писането и съответно до издаването на книгата.

В разказа "Как купихме Ленин" има една част, в която дядото казва на своя внук, че английският език е като бясно куче. Какво отхапа това бясно куче от вас?
- При мен беше по-различно. Английският език по-скоро ме обогати, т.е. аз не съм съгласен, че английският е бясно куче, но в случая самият разказ изискваше такава нагласа от страна на точно този герой. Идеятана разказа беше да покажа двете страни на монетата - един човек, посветил изцяло живота си на руските идеали, и на един човек, който напълно ги отрича и не вярва в тях. Така че, не съм съгласен с това мнение, но ми се стори смешно и забавно и интересно да го напиша. На мен напротив, английският много ми обогати мирогледа и начина на изразяване. Това че мога да се изразявам достатъчно свободно и сравнително еднакво и на двата езика, естествено обогатява.

В същия този разказ дядото нарича внука си с думите "прогнила капиталистическа свиньо". Това някакво ваше определение за хората, които бягат на Запад ли е или така е наложено?
- Не, мисля, че е по-скоро някакво мое определение. Не знам, стори ми се някак смешно. Не съм вложил толкова много отвъд това, че се постига емоционален ефект, тъй като той в това изречение го нарича "прогнила капиталистическа свиньо", а в следващия момент му пише "С обич. Дядо." Така че, това беше паралелът.

Човек не може да не се сети за Стайнбек и "На Изток от рая", когато чуе заглавието "На Изток от Запада". Съществува ли друга прилика между вас и Стайнбек и нарочно ли е търсена асоциация с неговото заглавие?
- Не, със сигурност не. Дотолкова, доколкото и той самият се интересува от някакви социални проблеми, може би да, но иначе не. А приликата със заглавието не може да не се забележи, но моята идея за заглавието дойде от другаде. Като човек, идващ от България, всеки път при въпроса къде е България, хората казваха не просто Европа, а Източна Европа. Така че аз в един момент наистина осъзнах, че се намирам на Запада. Навремето, като бях по-малък, всички така викаха: "На бягаме на Запад, да ходим на Запад", така че се замислих "Добре де, къде сме ние?" - ами ние сме на Изток от Запада. Така че не е заигравка със Стайнбек, но действително няма как да не се забележи приликата.

Преподавате творческо писане на студенти в САЩ. На представянето на книгата стана въпрос и за началото на творческия процес и на писането. Преподават ли се първите стъпки в писането?
- Най-важното за младите студенти, особено в началото, е младият писател да се научи да чете като писател и изобщо да чете и да има този навик. Тъй като един  писател не чете, той не може да постигне нищо. Това е основното, което тези програми по творческо писане правят - учат хората как да четат и им предоставят време и финансова независимост да работят над писането.

Говорихте и за носталгията, която сте изпитвали след заминаването си за САЩ, както и че тя се е превърнала в някакъв вид вдъхновение за предмета на писането си. Минава ли носталгията?
- Да, минава. Минава с времето. Аз осъзнах, че, ако така продължават нещата, съвсем ще отмине носталгията и ще се прекъсне връзката ми с България. Затова използвах и разказите като едно огниво, което да разпалва тази носталгия и да държи България в мен.

Значи все още пазите тази носталгия?
- Да. И за добро, и за лошо. За лошо, защото винаги ти е по-трудно като заминаваш, да се адаптираш наново, но за добро, защото не загубваш връзка с хората си, с рода и с корена си. 

А ще продължите ли да пишете за България?
- Да, в момента работя по роман и той е изцяло за България. Америка дори не знам дали изобщо се споменава. Още го пиша и изглежда доста време ще ми отнеме. Не знам кога може да е готов - Божа работа, но ще мине време. Има още доста работа по него.

В разказите от "На Изток от България" има ли доза автобиография?
- Не. Много малко е автобиографичното, но често читателят приема, че е автобиографично. Моята цел беше да създам истински герои, които да звучат истински. Аз обикновено прилагам друга техника - пиша обратното на това, което на мен ми се случва. Тоест, има един момент, в който се опитвам да си представя какво е да си друг човек и да живееш живота през очите на съвсем различен човек. Писането ти дава тази свобода, а на мен тази свобода ми е най-интересна.

"Лос Анджелис Таймс" коментира книгата ви с това, че в нея една фраза може да бъде по-силна от цели абзаци. Хората в последно време сякаш обичат повече по-кратките неща - кратки разкази, кратък изказ, нещата да са по-бързи, по-кратки като цяло. Мислите ли, че има някаква тенденция за изместване вниманието на читателя от романи към разкази?
- Не, защото чисто комерсиално романите се продават по-добре и се четат повече от сборниците с разкази. На пръв поглед намалява способността да отделяме внимание на околния свят - риалити, телеивизонни програми, цялото това MTV поколение - всичко е накратко и това идва от телевизора. На пръв поглед късият разказ трябва да е най-популярен, защото отваряш, четеш, заминаваш - пет минути днес, пет - утре. Номерът обаче е там, че хората четат романи, за да се потопят в тях и често да избягат от истинския си живот. На тях им е необходима една по-дълга форма. Свикват с даден герой и не изкат разказа да свърши, заради което и романите са по-успешни.

Писали сте повечето разкази оригинално на английски, но в тях става въпрос за съвсем български неща. Имало ли думи, ситуации и въобще неща, които са ви затруднявали да обясните на американския читател, докато пишете?
- Някои думи ги оставихме напълно на български, някои думи дори са написани на кирилица в оригиналното американско издание. Идва един момент, в който непознаването на американския читател на дадена дума не само не вреди на разказа, а напротив - създава една дълбочина, усещане за екзотика, за мистериозност.

А коя е книгата събитие на 2011 според вас?
- За мен лично, това е вторият роман на Георги Господинов, защото идва след 10-годишна пауза.

А кои книги бихте препоръчали?
- Бих препоръчал романа Stoner на Джон Уилямс. Разказва се за един преподавател в американски университет и целия му живот в общи линии и за мен е невероятен.

Коя книга препрочетохте тази година?
- Най-много пъти - "Алексис Зорбас".

Коя книга бихте подарили за Коледа и на кого?
- Бих подарил на майка ми на Захари Карабашлиев новата "Симетрии", защото тя много го обича.