БТА
Скопие, 11 януари /агенция МИА/
Парламентарните или президентските избори, които през тази година ще бъдат произведени в няколко балкански държави, ще бъдат обременени от икономическата и дълговата криза, която
повлия силно на региона.
През новата година, която започна току-що, ще бъдат произведени парламентарни или президентски избори в Гърция, Албания, Румъния и Сърбия.
Гърците ще излязат да гласуват вероятно през април, въпреки че датата все още не е договорена. Това бе условието на управляващата опозиционна консервативна Нова демокрация да влезе във временното коалиционно правителство на Лукас Пападимос, което в момента се мъчи да спаси страната от банкрут.
Изборите в Гърция привличат сериозно вниманието преди всичко, защото те са тест за Европейския съюз, който се мъчи да спаси еврото, и по-малко за местните политици, подчертават
анализаторите в Атина.
Дълговата криза в Гърция вече взе първата си политическа жертва. В ПАСОК съобщиха, че Георгиос Папандреу ще се оттегли от позицията председател на партията и че няма намерение да се
кандидатира за премиер.
Лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас, който през последните три години беше в опозиция, най-вероятно ще бъде победител на изборите. Според последните анкети това ще бъде
"Пирова победа". 22 процента от гражданите биха гласували за неговата партия, а за ПАСОК - едва 13 процента.
В Атина има страх от задълбочаването на политическата криза в страната или от "партийната търговия", тъй като след изборите нито една партия няма да може да формира сама правителство.
През тази година в Албания трябва да бъдат произведени президентски избори, защото изтича мандатът на сегашния държавен глава Бамир Топи.
Тези избори привличат вниманието и в страната, и в чужбина, защото трябва да покажат дали правителството и опозицията са в състояние да се договорят около общ кандидат. Управляващата Демократическа партия на премиера Сали Бериша и социалистите на Еди Рама заявиха неотдавна, че след двегодишното прекъсване ще установят окончателно диалог по ключовите въпроси за развитието на страната, особено когато става въпрос за евроинтеграцията.
Кой ще бъде новият президент на Албания, който иначе се избира в парламента, все още не се знае. Според някои сведения досегашният държавен глава Топи планира да създаде своя политическа партия.
Според публикациите на местните медии за тази позиция може да се кандидатира бившият премиер Фатос Нано, бивш лидер на Социалистическата партия.
По предложение на правителството румънският парламент в края на миналата година взе решение местните и парламентарните избори да бъдат произведени на една и съща дата през втората половина на 2012 г. По този начин държавата ще спести 20 милиона евро, което представлява сериозна сума в момент, когато страната е изправена пред тежка икономическа криза, обясни премиерът Емил Бок.
От опозицията обаче твърдят, че това е "антидемократично действие", което ще предизвика объркване и ще създаде възможости за много нередности на изборите.
"Това е трик на правителството в опита им да спечелят повече гласове", казват от най-голямата опозиционна Социалдемократическа партия, цитирани от информационните агенции.
Популярността на управляващата коалиция на Демократично-либералната партия на премиера Бок регистрира драматичен спад на рейтинга откакто правителството беше принудено да предприеме сериозни мерки за икономии, като за нея сега биха гласували по-малко от 20 процента от анкетираните.
Тази година ще има избори и в Сърбия. До май трябва да бъдат произведени парламентарни избори, а както напомни президентът Борис Тадич, до края на годината гражданите ще избират и държавен глава, защото неговият мандат изтича.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
