Гърците се връщат на село

      Никос Гавалас и Александра Триха са на по 31 години. Учили  са за аграрни инженери и досега работеха в столицата Атина срещу ниски заплати и на краткосрочен договор. В гръцката столица свободните работни места са оскъдни, а цената на живота висока. Когато на Никос и Александра им писна, те решиха да започнат нов проект - да отглеждат ядливи охлюви за износ.
      И докато съсипаната гръцка икономика пропада още повече в бездната, Никос и Александра се присъединиха към гърците, които масово бягат в провинцията и търсят в богатото гръцко селскостопанско минало наръчник за оцеляване за бъдещето. Двамата признават, че са се захванали с непривично за тях начинание, изискващо много повече физически труд, отколкото те някога са си представяли, че ще вършат. Но в една страна, принудена да затяга коланите заради строгите бюджетни икономии и  която се люшка на ръба на неплатежоспособността, странната авантюра на Никос и Александра е рискована като хазартна игра, но е по-добре, отколкото нищо.
        Никос и Александра избраха да се върнат в неговия роден край, остров Хиос в Егейско море, който е по-близо до Турция, отколкото до Атина. Двамата създадоха тяхната ферма за отглеждане и продажба на охлюви със семейните си спестявания, възлизащи на 50 000 евро. Инвестицията все още не е дала резултат. Първата "реколта" от охлюви ще дойде по-късно тази година. Но младата гръцка двойка е уверена, че е взела правилното решение.
        "Когато се обаждам на приятелите и роднините ми в Атина,  те ми казват, че там няма надежда, че нещата се влошават с всеки ден", казва Александра, докато се разхожда из парниците във фермата, в който хиляди охлюви пълзят по влажни дървени плоскости. "Така че мисля, че направих добър избор", допълва тя.
        Безработицата в Гърция вече е 18 процента. Тя достига 35  процента при младите между 15 и 29 години. За сравнение, през втората половина на 2010 г. безработицата като цяло беше 12 процента, а сред младите - 24 процента. Но селскостопанският сектор остана един от малкото, който постига печалби и бележи растеж от началото на кризата. В периода 2008-2010 г. в селскостопанския отрасъл бяха открити 32 000 нови работни места.  Повечето от тях бяха заети от гърци, а не от мигранти от
чужбина, показва изследване на Гръцката конфедерация на селскостопанските асоциации.
       "Най-много нови работни места в селското стопанство се заемат от хора между 45 и 65 години, които в миналото са работели нещо напълно различно", казва Янис Цифорос, директор на
конфедерацията.
    В Гърция, подобно на другите страни от средиземноморския регион, повечето семейства по традиция инвестират много в недвижими имоти и в земи. Тези инвестиции са смятани за доста по-стабилни, отколкото финансовите инвестиции. Така че е традиция всеки грък с ниски доходи да е наследил от семейството си някакъв имот. Ето защо, докато тежките времена засягат все повече хора, много гърци решиха или бяха принудени да отстъпят зад тази последна защитна линия.
        Гърция отчита и увеличение на учениците в аграрните училища. Панос Канелис, президент на Американското фермерско училище в Солун, основано през 1904 г. и предлагащо обучение от
детската градина до гимназията, както и следгимназиално аграрно образование, казва, че молбите за кандидатстване са се утроили през последните две години и че нарастват учениците в паралелките, в които се учи технологията на производство на сирене и на вино.
        "Често пъти млади хора идват при мен и ми казват: Имам два акра земя от дядо ми. Мога ли да направя нещо с нея?", казва  Канелис. 
        И наистина все повече гърци си задават този въпрос и някои решават, че наистина могат да направят нещо със земята, оставена им в наследство.
        "Мисля, че много хора ще се върнат към земеделието. В големите градове няма бъдеще за тях. За младите хора единственият избор е да отидат на село или да емигрират в чужбина", признава Александра Триха.
        Но ако бегълците от големите градове очакват да водят идиличен и лесен живот на село, те много се лъжат. През 2006 г. Василис Балас и неговата съпруга Рула Бура, и двамата на 36 години, напуснаха работата си в Атина, където той беше администратор на интернет сайт, а тя рекламен агент, за да се
преместят на остров Хиос, откъдето произхожда родът на Василис. Това беше преди финансовата криза. Но те искаха промяна и решиха  да опитат късмета си, като започнат да отглеждат мастикови
дръвчета. Те растат само в южната част на Хиос. От тях се добива  подобна на анасон смола, която се събира, кристализира и после от нея се произвеждат мастика, храни, свещи и сапуни.
        "Това беше лично решение. Мислехме да се изнесем от Атина и един приятел ми каза: Баба ми произвежда 100 кила мастика, като се грижи за своите мастикови дървета сама с магарето си. При такава реколта човек може да спечели около 40 долара на килограм", спомня си Василис.
        Но той и съпругата му бързо откриха, че добивът на мастикова смола не е толкова лесна работа, колкото те предполагаха. Сега те имат 400 мастикови дръвчета, но освен това  са се захванали и с екотуризъм и така успяват да свързват двата  края.
        В тези авантюристични начинания се вписва и винарският кооператив на остров Хиос Ариусиос, който се опитва да възкреси древен сорт вино  - хиотико красеро. Всички тези начинания, колкото и рисковани да са, показват обаче едно нещо  - в Гърция пари могат да се правят от земеделието и от туризма.
        Някои млади гърци днес се връщат не към земята, а към морето, ставайки част от другата дълбоко почитана гръцка промишленост. От 2008 г. досега броят на кандидатите в морските училища из Гърция нарасна четворно до близо 7000 студенти, посочва министерството на търговския флот.
        Янис Менис, който е на 27 години и е роден на остров Хиос, разказва, че е мечтаел за кариера на ядрен физик. Но не е могъл да си позволи следдипломна квалификация и затова е решил да тръгне по стъпките на баща си, корабен инженер, отговарящ за поддръжката на корабите. Така Янис постъпил във военното училище  в Хиос през септември.
    "Семейството ми беше против желанието ми да се запиша във военното училище. Роднините ми повтаряха: Защо учи през всичките  тези години? За едното нищо ли? Когато влязох в морското
училище, не казах на никого за научното ми минало. Сега в Гърция  ако човек е прекалено квалифициран, това е в негова вреда",  споделя Янис.
        В този смутен период, в който дълговата криза изяде може би необратимо икономическите печалби на Гърция от близкото минало, в страната се водят оживени дебати дали завръщането към
земята и към морето е стъпка напред или назад. Поне Александра Триха знае как стоят нещата за нея.
        "Родителите ми бяха от село. Като млади те бяха фермери.  Учих, за да не стана като тях. После те станаха учители. А тяхната изучила се дъщеря сега е фермер", казва Александра. "Но въпреки това за мен връщането към селското стопанство е напредък, защото мисля, че през тези години ние пренебрегнахме земята", допълва тя.
    Четиридесетгодишният писател Янис Макридакис е от друга категория бежанци от големите градове - онези, които са водени от политически мотиви. Той разказва, че се е преместил от Атина на остров Хиос през 2010 г. в знак на протест срещу глобалната финансова система, която намирал за неустойчива. На острова Янис купил имот с кладенец и сега отглежда там зеленчуци и плодове.
        "Стигнах до извода, че искам да водя този безличен живот, да бъда един измежду другите", казва писателят, докато гледа от терасата на дома си към покривите на селото си Волисос и синьото море в далечината. "Харесва ми да живея по стария начин, когато хората са работели, за да задоволяват най-основните си нужди", допълва Янис.
        Други намират тенденцията към връщането на село за обезкуражаваща. В датиращото от средновековието село Места 73-годишната Георгия Пумпура е застанала на приказки с приятелки
под асмата пред малката си каменна къща. Тя разказва, че животът й е разделен между Атина, където е отгледала децата си, и Места, където сега живее все по-бедно, а месечната й пенсия, орязана от плана за бюджетни икономии,  се свива все повече и повече.
        "Имам трима синове. Единият е строителен инженер. Вторият е електроинженер. Третият е машинен инженер. И тримата са без работа. Трудно преживяват в Атина. Тук поне успяваме да свържем двата края. Харчим по-малко", казва Георгия за себе си и  съпруга си, който също е пенсионер. Но тя признава, че ще е разочарована, ако синовете й се върнат в Хиос.
        "Работих толкова много, за да изуча децата си и внуците си. Не искам те да се връщат обратно тук. Ако това се случи, все  едно, че съм хвърлила всички усилия на вятъра", казва възрастната жена.
        Отвъд статистическите данни, стремежът на гърците да се завърнат към селските им корени е отражение на една красноречива  нова тенденция, налагаща се откакто се разрази кризата -
тенденцията на затварянето в себе си. Това е нещо като тиха проява на националната гордост в отговор на мрачното настояще. Димитрис Калупис, който е напуснал работата си на строителен
работник още преди 20 години по времето на годините на икономическия растеж и който сега е фермер във Волисос, сам отглежда животните и зеленчуците си и управлява местна таверна. Той е уверен, че Гърция ще преживее кризата, както е преживяла много други кризи в миналото.
        "Ние измислихме цивилизацията. И ще се съвземем", уверява Димитрис, докато похапва агнешка яхния, приготвена от месо от фермата му. "Но ако все пак гръцката икономика рухне, то  тогава аз ще взема един камък в ръцете си, ще го стисна и с водата, която ще изцедя от него, ще направя пилаф, за да нахраня  дъщеря си. Ще се справя", зарича се Димитрис.
 

(БТА)