Президентът Путин ще започне мандата си с твърди мерки

    Президентът

    Основно събитие на 2012 г. за Русия ще бъдат изборите за президент. Резултатът им сякаш е предопределен: безспорен фаворит в надпреварата, Владимир Путин няма реални съперници.
    При все това спадналият рейтинг на партията на властта и многохилядните електорални протести срещу резултата от изборите за Държавна дума промениха нещата - победата на Путин вече не
изглежда тъй очевидна. Ако има втори тур, той  ще е достатъчен, за да пренареди радикално силите през следващите шест години путинско управление: президентът ще изгуби статута си на безспорен лидер, чието право на власт, досущ като "божественото право" на монарсите, е окончателно, необратимо и не подлежи на обсъждане. 
    Засега кандидат-президентът маневрира в опити да прецени доколко са сериозни намеренията на протестиращите и какви са допустимите отстъпки от страна на властта. Руската общественост вече получи обещание за политическа реформа - наистина от името на сегашния президент, което съществено намалява гаранциите да я види осъществена. Победата на основния кандидат без съмнение ще  бъде осигурена с всички достъпни средства. Най-вероятно недостигът на обществена подкрепа - също като на изборите за Дума, ще бъде компенсиран с административен ресурс.
    Проблемът е, че новоизбраният президент ще бъде принуден да компенсира и очевидния недостиг на легитимност, белязал собственото му управление. Механизмът е ясен: стремежът поне да имитира търсене на компромис ще трябва да бъде сменен с политика  за "затягане на гайките". Вероятно под знака на борба с екстремизма: както се разбра през парламентарната кампания, на практика всяка критика срещу властта може да се окачестви като разпалване на социална вражда - с всички съответни последици.
       Кремъл подготвя точно такъв сценарий, както потвърди косвено смяната на Сергей Наришкин, оглавявал президентската администрация, със Сергей Иванов и прехвърлянето на Вячеслав Володин на поста на Владислав Сурков *. И двамата нови назначенци нямат склонност към заобиколни маневри и сложни комбинации - ценят по-скоро силовите методи за справяне с проблемите.
   
    Правителството

    Очаква се начело на правителството да застане Дмитрий Медведев - такава е според участниците в управляващия тандем взаимната им договорка. Явно това е цената за доброволния отказ на действащия президент от участие в изборната надпревара. От електорална гледна точка обаче Медведев - като безплатно приложение към бъдещия президент - по-скоро е баласт.
    По време на парламентарната кампания сегашният държавен глава изпозагуби остатъците от своя имидж на либерал и реформатор, донесъл му симпатиите на копнеещите за реформи, без да спечели междувременно нов политически капитал. Инициативата на Медведев за формиране на "голямо правителство" не бе приета сериозно. Както показа уволнението на финансовия министър Алексей Кудрин, Медведев получи известна възможност за намеса в състава на бъдещия кабинет; обхватът на пълномощията му ще стане ясен в най-скоро време. Обещал е кардинални промени в състава
на правителството - още през септември, пред конгреса на "Единна  Русия".
    Една сериозна кадрова чистка би могла да насърчи обновяване на имиджа на действащата власт, олицетворявана в очите на избирателя от Владимир Путин. Засега се смята за най-вероятно в
оставка да бъдат пратени непопулярни членове на кабинета като Татяна Голикова - здравен и социален министър, и Андрей Фурсенко, оглавяващ просветното ведомство.
    В кулоарите обаче се говори, че "пренареждането" на правителството може да бъде съчетано с реформа на държавното управление, премахваща въведената през 2004 г. тристепенна система от ведомства (службите да бъдат върнати в състава на министерствата, а пък агенциите да станат самостоятелни). А министерствата, слети по време на административната реформа - на здравеопазването и социалното развитие, на образованието и науката, на съобщенията и комуникациите - да бъдат разделени отново.
    Въпросът колко време ще остане Медведев начело на кабинета все още е отворен. Повечето наблюдатели смятат, че няма да е дълго - има опасност той да стане жертва на непопулярните
политически реформи, неминуеми за кабинета след изборите.

    Опозицията
   
    Бурно нарасналото недоволство и масовото вече протестно движение отварят нови перспективи пред опозицията. Въпросът е дали тя ще успее да се възползва от своя шанс.
    Както сочат събитията от декември, системната опозиция е напълно доволна от получените гласове:  протестната вълна й осигури по-голям резултат, отколкото би могла да разчита при инерционен изборен сценарий. Парламентарната опозиция пък отказа  да се раздели с депутатските си мандати и няма интерес от предсрочно разпускане на Думата.
    Освен това, под въпрос остава активното участие на партиите в мащабен мониторинг на президентските избори. Тъкмо такова наблюдение, а съвсем не уеб камерите, предложени от Путин, може да осигури сравнително честни изборни процеси: според закона, в секциите могат да присъстват само наблюдатели на кандидатите и медийни представители. Участието на лидери на системната
опозиция в президентските избори обаче е по-скоро номинално - точно това поставя под въпрос евентуалния широк обществен контрол над хода на гласуването, какъвто имаше на парламентарните избори.
    Извънсистемната опозиция пък засега си остава, по израза на Путин, "брауново движение". Тя е разнородна и отделните й членове са свързани единствено с нежеланието Путин да бъде президент през идните 12 години. При това опозицията няма единен кандидат, за когото биха пожелали да гласуват повечето жители на страната. Ситуацията обаче бързо се мени: средната класа демонстрира способност за самоорганизация, а натрупаният опит ражда нови лидери. По-рано се събираха средства за антикорупционния проект на (известния блогър, б. р.) Навални "РосПил"; сега по същата схема се мобилизират участници в бъдещи митинги. 
    Самият борец срещу корупцията Алексей Навални напредва към статута на народен политически лидер, без изобщо да се погрижи за собствена политическа структура. Със своя слоган за "партията
на крадци и мошеници" Навални превърна парламентарните избори в референдум за недоверие към "Единна Русия" и цялата властова вертикала. А 15-те денонощия в следствения изолатор заедно с
други участници в митинга на Чистие пруди (московска паркова зона, б. р.) превърнаха опозиционера в герой - митингаджиите на булевард "Сахаров" го посрещнаха с бурна овация на 24 декември.
    Засега Навални предвидливо избягва да заеме ясна политическа позиция - така успява да се хареса на мнозина. Той не изключва възможността да създаде собствена партия и да участва в президентски избори, но чак след като  Министерството на правосъдието започне да регистрира всички партии, а ЦИК - всички  кандидати.

    Политическата реформа

    Активно формиране на нови политически партии може да започне  още догодина - ако заработят поправките в законите за политическата система, предложени от Медведев след декемврийските събития. Тогава за създаване на партия ще са необходими вече не 45 хиляди членове, а само 500. Но това не означава, че в Русия веднага ще се появят нови влиятелни партии - ако вождовете им не успеят да надмогнат собствените си амбиции, нищо чудно свободата за създаване на политически
обединения в крайна сметка да ги раздроби на атоми.

--------------------
* Бивш първи заместник-ръководител на кремълската администрация,  Сурков стана вицепремиер, а мястото му бе заето от бившия вицепремиер Вячеслав Володин - б. р.

(БТА)