Отбраната на Европа е изправена пред предизвикателство заради преориентирането на САЩ към Азия

Лондон, 12 януари     

Европейският съюз поне на хартия може и да изглежда като суперсила. Той има по-многочислени въоръжени сили от САЩ и общите му разходи за отбрана надвишават тези на Русия или на Китай.
    Но след като САЩ решиха да изтеглят войници от континента две десетилетия след края на Студената война и да съсредоточи вниманието си върху Азия, изпитващите финансови затруднения
европейски страни се изправят пред неприятните истини за това колко незначителен в действителност е станал военният им потенциал.
    Войната на НАТО в Либия миналата година беше възхвалявана като началото на поемане на отговорност от страна на Европа за собствения й заден двор, като Веиликобритания и Франция даваха
заповеди, а Вашинготн "командваше прикрито''. В действителност обаче кампанията беше изключително зависима от американската военна, техническа, разузнавателна и логистична подкрепа - европейците дори не можеха и да си доставят достатъчно  свои муниции.
    Според източник от сферата на сигурността, от повече от 100 крилати ракети , изстреляни в първите дни на кампанията, само две бяха европейски, като дори и те бяха произведени в САЩ - ракети "Томахоук", изстреляни от британски ядрени подводници.
    За стратезите във Вашингтон, които са съсредоточените върху задачата да намалят бюджета за отбрана с половин трилион долара,  Европа почти не крие заплахи, а още по-малко  възможности. Това
стана ясно след обявената миналата седмица промяна в стратегията.
   
    "УГОЛЕМЕН ВАРИАНТ НА ШВЕЙЦАРИЯ"
    Макар че няколко европейски страни осигуриха поне някакво военно присъствие в подкрепа на войната на САЩ в Афганистан, те няма да могат да предложат повече, ако възникне каквато и да е
безизходица с Китай, Иран или Северна Корея.
    С оглед на това, което някои определят като "века на Азия", дори "специалните отношения" между САЩ и трансатлантическия им съюзник от миналия век Великобритания изглеждат доста по-маловажни.
    "Новата американска стратегия изтъква голямото несъответствие между европейските и американските стратегически интереси", каза бившият ръководител на Европейската агенция по
отбрана Ник Уитни, който сега работи в Европейския съвет за международни отношения.
    "Европа ще трябва да порасне и да се научи да поема отговорност за своята сигурност, без да разчита на Чичо Сам - или което е по-вероятно, ще изпадне в стратегически застой ... нещо като уголемен вариант на Швейцария".
    Разбира се американското изтегляне от Европа не е нещо ново.  По време на Студената война САЩ поддържаха в Европа 400 000  изправени срещу Съветския съюз войници. Днес остават само 80 000
и според някои анализатори техният брой ще бъде намален двойно през следващите години.
    Американските бази в Европа, които вероятно няма да бъдат закрити - като огромното съоръжение на ВВС в Рамщайн, югозападна Германия или разузнавателната станция в Менуит Хил, северна
Англия - ще са най-полезните на Вашингтон за операциите по целия свят, особено в Близкия изток.
    "Не че няма да има никакво американско присъствие в Европа",  каза Чарлс Къпчън, директор по европейските въпроси в Съвета за  национална сигурност по времето на Бил Клинтън, а сега работи в
Съвета за международни отношения.
    Но той допълни: "Цялостното послание е, че Европа ще трябва да започне да полага повече грижи за собствената си отбрана, че няма да може да разчита на САЩ както преди".
    Но за мнозина перспективата Европа да запълни тази празнина изглежда далечна.

    ПАРИТЕ НЕ СА ПРОБЛЕМ
    Според данните на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира общите разходи за отбрана в цяла Европа са намалели с 2,8 процента през 2010 г., когато финансовата криза започна да си казва думата. Подобен спад се очаква да бъде отбелязан и за 2011 г.
    Но слабостта в отбраната на Европа очевидно не е само въпрос на пари и дори на личен състав.
    Франция, Великобритания, Германия и Италия остават сред десетте страни с най-големи разходи за отбрана в световен мащаб.  Според изчисленията цялостните разходи на Европейския съюз за отбрана варират между 200 и 300 милиарда долара в зависимост от това какво се включва в тях. Тази сума може и да е само наполовина на разходите на САЩ, но според някои оценки по този показател и Русия, и Китай остават далеч назад.
    Официалният военен бюджет на Китай за 2011 г. беше 91 милиарда долара, въпреки че доста анализатори подозират, че сумата е била значително по-голяма. Бюджетът на Русия за същата година пък беше 53 милиарда долара.
    Според Европейската агенция по отбрана и Международния институт за стратегически изследвания през 2010 г. Европа има постоянен личен състав на въоръжените сили от 1,6 милиона души, както и поне 5 милиона други, в които се включват запасняци и полувоенен персонал - повече отколкото има глобалната военна суперсила САЩ.
    Критиците казват, че проблемът се състои в това, че Европа харчи тези пари и използва този личен състав по един почти уникално неефективен начин.
    "Винаги е било ясно какво трябва да се направи - трябва да се възприеме по-колективен подход по отношение на европейската сигурност", каза Къпчън. "Но европейските страни правеха точно
обратното".
    Експертите по сигурността казват, че много от отделните страни в Европа продължават да използват сектора просто като начин да подпомогат националната промишленост и заетостта, вместо да изградят истински военен капацитет, който да се използва на международно ниво.
    Опитите за сътрудничество между европейските правителства често буксуват, като критиците обвиняват за това лошото управление и политическата намеса. Проекти като британско-германско-италианско-испанския многоцелеви изтребител "Юрофайтър" или военно транспортният самолет Еърбъс" A400M погълнаха милиарди като бюджет и след това години наред търпяха забавяния.
    Имаше опити проблемът да се реши. През 2004 г. Европейският съюз учреди Европейската агенция по отбрана до голяма степен, за да осигури координация и да избегне подобни проблеми. Критиците
й казват, че в най-добрия случай успехите й са половинчати, въпреки че поддръжниците й се надяват, че изтеглянето на САЩ ще даде на агенцията нужния тласък, за да започне да работи по-добре.
    "Това, което ни казват да направим сега, е да си свършим работата", каза за Ройтерс шефът на Европейската аегнция по отбрана Клод-Франс Арну. "Трябва да продължим с пълна сила да действаме заедно и да си поделяме разходите".
    Но разрешаването на тези технически въпроси по координирането на политиките биха били само началото. Доста от анализаторите казват, че по-голямата част от личния състав на армиите на континента е практически неразгръщаема.
    На хартия, след като премахна наборната военна служба, Германия все още поддържа 250-хилядна армия, като този брой се удвоява, ако се включат и запасняците. Но Берлин едва осигури няколко хиляди войници, за да подкрепи мисията на НАТО в Афганистан.
    Освен това стои и въпросът дали избирателите в Европа са склонни да подкрепят международни авантюри на правителствата им.

    "Предоставянето на войници за тези конфликти се оказа финансово и политически  доста скъпо за европейските страни", казва анализаторът Томаш Валашек.
    "Ще има и някои, които ще се зарадват на фактически заявеното от САЩ намерение да водят по-малко "войни за изграждане на държави".
    Тези, които искат да видят по-активен европейски военен подход, трябва да се доверят на засилващия се, но все още труден  съюз между Великобритания и Франция, чието проявление се видя в  Либия.
    Но според добре осведомени източници тандемът между традиционните западноевропейски сили вече започва да показва много от проблемите, от които страдат и други европейски опити за сътрудничество в сферата на отбраната.
    "Много се говори за "умна отбрана, споделяне на тежестта и така нататък, но не е направено много повече от това", каза високопоставен британски офицер, пожелал анонимност. "После всичко си остава на начален етап".
    Някои анализаторите смятат, че новият френско-британски съюз  вече изпитва проблеми заради очевидно нарастващото разделение между двете държави по вътрешни въпроси, засягащи Европейския съюз - като например финансовите регулации и еврото.
    Великобритания е изправена пред собствени предизвикателства. След като през последното десетилетие тя се бе съсредоточила върху подкрепата си за Вашингтон именно във войните, които САЩ за в бъдеще искат да избегнат, сега изглежда отново се бори да намери новата си геополитическа роля.

(БТА)