Крисча Фрийланд от Ройтерс
Москва, 20 януари
Отдавнашните познавачи на Русия са на мнение, че Михаил Прохоров, милиардерът, който се кандидатира за президент, е марионетка на Кремъл. Твърди се, че той не е истински опозиционен политик, а просто вътрешен човек, който звучи като либерал, получил благословията на министър-председателя Владимир Путин да се включи в надпреварата, та тя да изглежда по-легитимна и да разцепи либералния вот.
Всичко това е вярно. Но когато преди няколко дни интервюирах Прохоров в Москва, осъзнах, че се пропуска най-важният момент - какво ни казва кандидатурата на Прохоров и самият човек за битката, която бушува сега в руския управляващ елит.
Когато хората излязат на улицата, за да отправят предизвикателство към своите правителства, особено в общества, смятани за апатични, най-вълнуващата тема са протестиращите. Много от тях са нови лица и външният човек може да ги види в идеализирана светлина.
Опозицията със сигурност е важна и обикновено тя е права. Но съдбата на протестното движение много често се решава не на шумните улици, където протестира опозицията, а в мрачните кабинети, където управляващата върхушка решава как да отговори и как може да задържи плячката, която е придобила, докато е била на власт.
Такъв беше случаят в Съветския съюз преди 20 години, когато трима редови служители на комунистическата партия се събраха в ловна хижа в Беларус, за да подпишат смъртната присъда на
режима, който ги бе създал. Същото важеше и за Оранжевата революция в Украйна, предвождана от човек, бил министър-председател и управител на централната банка при президента, на когото се противопоставяше. Оказа се решаващо и миналата година в Египет, където Хосни Мубарак загуби подкрепата на армията.
По думите на самия Прохоров решението му да се кандидатира на президентските избори през март е знак, че руският елит също е сериозно разединен.
Прохоров не се притесни от това, че е новак в политиката и кандидат на елита. "Не е лесно да преодолееш всички препятствия. Малко или много нужна ти е зелена светлина, за да стигнеш до
участие в избори, каза той, имайки предвид умишлено високите критерии, които трябва да покрие един кандидат, за да се състезава за президентския пост.
Когато попитах дали има предвид зелена светлина от Кремъл, Прохоров настоя, че политиката на върха е по-сложна. "По-трудно е. Нужна ти е зелена светлина от мнозинство от руския елит", каза той.
Според Прохоров обаче този елит не е монолитен. "Кремъл не е един човек или двама души - има различни крила, либерални и консервативни. Между тях се води постоянна борба. Това е положението в Русия точно сега - дори в партиите, в правителството, в Кремъл имаме различни крила. Така че става
дума за борба между либералното и консервативното крило: какво да е бъдещето на Русия", заяви той.
Прохоров каза, че консервативното крило е "много цинично". "Те имат нужда от стабилност на всяка цена. И са готови да платят всякаква цена, дори това да е бъдещото развитие. Те се страхуват от конкуренцията, страхуват се от развитието", заяви той.
Но либералите са във възход. "Мисля, че либералната част на елита се увеличава с всеки изминал ден, защото получавам много обаждания от хора на различни нива и те наистина изразяват подкрепа за моята кандидатура", каза той.
Тези либерали от върхушката, към които Прохоров до голяма степен принадлежи, смятат, че "епохата на направляваната демокрация е свършила". Както каза Прохоров: "Сега у нас има всички предпоставки, за да се превърнем много бързо в наистина демократична страна."
Но Прохоров иска тази промяна да стане с консенсус в елита. Когато го попитах дали в Русия е възможна Оранжева революция, той беше искрено учуден.
"Аз съм против всяка революция, защото познавам историята на Русия. Всеки път, когато у нас е имало революция, това е бил много кървав период. Затова искам много бърза еволюция", каза
той.
Според него еволюцията би трябвало да бъде постигната със споразумение сред управляващия елит. "Трябва да седнем на масата - либералното крило и консервативното крило. Да седнем заедно,
да говорим доста открито и да вземем решение - какво да е бъдещето на Русия", заяви той.
За водачите на руското протестно движение това виждане за удобна, движена от елита еволюция е в най-добрия случай пожелателно мислене. Руският писател Григорий Чхартишвили, който пише под псевдонима Борис Акунин, и чиито романи са бестселъри, предсказа тази седмица, че през март Путин ще бъде изтикан от властта.
Но дори в крайна сметка улицата да триумфира, както стана в Кайро миналата година или в Киев през 2004 г., борбата сред елита, пример за която е и Прохоров, остават от изключително значение.
Шампионът по шахмат и опозиционен лидер Гари Каспаров ми каза, че имайки предвид вътрешното разделение, може да се смята, че Кремъл няма да има смелостта да предприеме сурови репресии.
"Тази възможност се разглежда много сериозно в Кремъл. Но нещата опират най-вече до съотношението на силите в управляващия елит, защото сега всички те разбират, че ако Путин продължи, може би 10, 15 или 20 процента от хората от обкръжението му, които изграждат ядрото на елита, ще бъдат заплашени от съд; те могат да загубят пари. Но повечето от тях - поне 80 процента,
може и повече - ще сключат сделки с новото правителство. Може да дадат известни суми, но ще запазят богатствата си. Ако възприемат репресивен подход, тогава съотношението ще се промени
и ще бъдат пометени от евентуален революционен взрив", каза Каспаров.
Каспаров се обзалага, че ако се стигне до това да избират дали да се вкопчат в политическата власт или да се вкопчат в поне някои от сметките си в швейцарски банки, 80 процента от елита ще бъдат готови да сключат сделка. Политическият дебют на Прохоров може да е много важен знак за това, че Каспаров е прав.
(БТА)