Хърватите ще подкрепят членството в ЕС въпреки тревогите за националния суверенитет

Загреб, 21 януари 

Хърватия се очаква да гласува за членството си в Европейския съюз на референдум в неделя, превъзмогвайки тревогите за предаване на своя суверенитет, с надежда да укрепи икономиката си въпреки кризата с дълга в блока. Войната и твърдолинейният национализъм през деветдесетте години държаха малката адриатическа страна настрана в продължение на толкова дълго време, че сега тя иска да се присъедини към Европа, макар че нейната привлекателност намаля.
     Премиерът Зоран Миланович обобщи въпроса в парламентарен дебат в четвъртък - Ситуацията не е много добра, но Хърватия няма по-добър вариант от ЕС в момента.
     Външният министър на Хърватия Весна Пусич нарече въпроса "въпрос на  живот и смърт". Отхвърляне на членството в ЕС на референдума ще има негативни последици, намаляване на кредитния рейтинг, изтегляне на инвестиции, загуба на работни места, каза тя.
     Най-ново проучване на общественото мнение определя подкпрепата за ЕС  между 55 и 60 процента, малко под нивото, на което тя бе през последните  няколко години. Анализатори казват, че спадът се дължи не толкова на кризата в еврозоната, колкото на опасенията от загубата на суверенитет и слабата информираност за промените, които ще включи членството. Голяма част от противопоставянето идва от неразбиране, липса на информация или вродена ксенофобия и погрешното схващане, че директно ще бъдем изложени на кризата, макар че Хърватия може да не приеме еврото в близките 10 години, заяви Анте Бабич от неправителствената организация Център за международно развитие.
        Хърватия приключи продължилите седем години трудни преговори за присъединяване през юни. Ако референдумът премине, всички членки на ЕС трябва да ратифицират присъединяването й, преди тя да влезе в ЕС на 1 юли 2013 г. като втората бивша югославска република, която ще направи това след Словения през 2004 г.
        Хърватия ще бъде задължена да се присъедини някога към еврозоната, макар и не скоро, а нейната икономика е вече открита и изложена на всичко, което се случва в ЕС, затова е по-добре
да бъдеш вътре и да участваш във вземането на решения, заяви Бабич.
        Вярно е, че предимствата за нашата икономика, инвестициите и износа, ще бъдат по-малки от тези в предишните вълни на разширяването, но дългосрочните  предимства са неоспорими, заяви Здеслав Сантич, анализатор в Сплитска банка,  част от Сосиете женерал. 
        Хърватия преживя две години на дълбока рецесия и очаква още едно свиване тази година. Сегашният й БВП на човек е 61 процента от средния в ЕС,  но страната очаква около 450 милиона
евро или 1 процент от БВП за развойни проекти от фондовете на ЕС само през първата година. Мнозина обаче от жителите на страната с население 4,3 милиона, особено в селските райони, са скептично настроени към какъвто и да било нов съюз, цитирайки лошия опит от Югославия, където голяма част от приходите на Хърватия се разпределяха за по-бедните републики. След независимостта през 1991-95 г. войната съсипа нейната икономика и инфраструктура, западни инвеститори купиха местни банки и
телекоми, а туризмът по адриатическото крайбрежие се съживи. Някои се опасяват, че чужденци ще изкупят останалите компании и ресурси и искат Хърватия да остане като независима като Швейцария или Норвегия.
        Хърватия трябва да запази суверенитета си и да се грижи за себе си. Ние не се нуждаем от чуждестранни сили, ние имаме море, земеделска земя, туризъм, водни източници, заяви Дарио Вуич, 30-годишен техник, който скоро ще трябва да се пенсионира зарази проблеми с гърба.
        Ако Хърватия сега отхвърли членството в ЕС, тя вероятно ще трябва да изчака останалата част от Западните Балкани, може би до следващото десетилетие, а "това е нещо, на което винаги сме се противопоставяли", заяви Дамир Грубиша, политически анализатор и експерт по ЕС.
        Хърватия може само да има полза от ЕС, да оправи законовата и  икономическата си система, да осъществи реформи, които сама не би извършила. Едно "не" би означавало завръщане към старомодния начин на живот и национализма, заяви Бояна Иванишевич, 45-годишен адвокат от  Загреб.
        Силна подкрепа за лагера на привържениците на ЕС дойде от могъщата  Римокатолическа църква тази седмица, която посъветва вярващите да гласуват за  ЕС, но не всички бяха убедени. 
        Ружа Томашич, лидер на дясна партия и представителка на малкото евроскептици в националния парламент, смята, че Хърватия трябва да се присъедини по-късно.
        Ние не сме готови. Износът е лош, икономиката е в хаос, нямаме достатъчно информация какво ни очаква, заяви тя пред Ройтерс. 
        Първите резултати от референдума се очакват към 19 часа по Гринуич (21 часа българско време) в неделя.

(БТА)