Пресата във Великобритания и САЩ коментира темата за Иран

Великобритания, САЩ и Франция дадоха ясен сигнал на Иран, като изпратиха шест свои бойни кораба, водени от 100-хиляди тонен самолетоносач, в ключовия Ормузки проток, пише днес “Дейли телеграф”. Тази демонстрация на военноморска сила е в отговор на заплахите на Техеран да затвори за корабоплаване протока и последица от задълбочаването на конфронтацията заради иранските ядрени програми, посочва британският вестник.

Разбира се трите страни поддържат постоянно военно присъствие в района,  но едновременното навлизане на техни кораби в Персийския залив е доста необичайно, смята “Дейли телеграф”, като подчертава, че флотилията е преминала вчера безпрепятствено на няколко мили от иранския бряг. Според неназован представител на западна държава този ход не е провокация към Иран с цел оказване на натиск, а просто илюстрация на “международната решителност” да се гарантира придвижването на кораби през важния за световната икономика Ормузки проток, който свързва Персийския залив с Индийския океан. 

“Дейли телеграф” посочва още, че според други западни представители балансът на силите, изправени срещу Иран, е такъв, че има много малка вероятност иранците да осъществят заплахата си да спрат с военна сила корабоплаването през протока. Иран има интерес да говори за тази заплаха, защото тя може да повиши цените на петрола и вследствие на това да повиши приходите за своята икономика, която в момента изпитва остри затруднения, пише “Дейли телеграф”. Вестникът цитира друг официален източник, който подчертава, че нито едно правителство не подценява възможността Иран наистина да затвори достъпа до протока - чрез свои бойни кораби и ракети “земя-море” или чрез неговото миниране.

По същата тема “Ню Йорк таймс” припомня, че администрацията на САЩ и европейските правителства с помощта на Саудитска Арабия се опитват да убедят големите купувачи на ирански петрол като Япония и Южна Корея да се прехвърлят към друг доставчик.  Иранците възприемат извънредно сериозно тази заплаха срещу жизнените им икономически интереси, така ченаблюдателите вече не пренебрегват шанса за военно противопоставяне в Ормузкия проток. “Не е невъзможно да влезем във война с Иран, без да бомбардираме неговите ядрени инсталации”, заключава вестникът.

Според него смисълът на засилването на санкциите срещу Иран е в това той да бъде принуден да седне да преговаря и да бъде постигнато споразумение, което да отстрани варианта  за Иран като ядрена сила. Но недоверието е толкова дълбоко, че е трудно да си представим, че в година на президентски избори администрацията във Вашингтон би приела евентуално предложение на Техеран за преговори. Защото всичко, което не прилича на унизително едностранно иранско отстъпление, би било възприето от конкурентите на Обама като негово поражение, констатира “Ню Йорк таймс”.  Също така, ако Израел реши да нападне на своя глава, смята вестникът, то премиерът Нетаняху знае, че кандидатът за преизбиране Обама ще бъде подложен на огромен натиск да го последва.

Този краткосрочен парадокс преминава в дългосрочен: атака срещу Иран почти сигурно ще сплоти иранския народ около моллите и ще накара върховния ирански лидер да удвои усилията в ядрената сфера, при което наоколо няма да има чуждестранни оръжейни инспектори заключава вестникът. Коментарът на “Ню Йорк таймс” завършва с думите: “Бомбардирането на Иран е най-добрия начин да осигурим точно това, което се опитваме да предотвратим”.