Свободата днес и тук 24 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Френски уроци за САЩ по политическа драма

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доминик Моизи*, в. “Файненшъл таймс”, 22 януари 2012 г.

В навечерието на президентските избори, три месеца преди първия тур, Франция отново доказва, че несигурността е отличителен белег на демокрацията.

Никой не знае кой ще стигне до втори тур. На този етап при предишните президентски избори преди пет години се знаеше, че най-вероятни съперници на финала ще са Никола Саркози и Сеголен Роаял. През 2012 г. все още имаме четирима сериозни кандидати - президентът Саркози, Франсоа Оланд, Марин Льо Пен и Франсоа Байру.

Саркози вече се държи като кандидат, макар че още не го е обявил официално. Не може да се изключи възможността в последния момент да реши да не се кандидатира за преизбиране, но това ще е  изненадата на века. Невъзможно е и да се каже как ще се класират четиримата кандидати след първия тур.

Кандидатът на Социалистическата партия Оланд излиза начело във всички проучвания на избирателните нагласи и преднината му пред Саркози се увеличава. Левицата не е печелила президентски избори, откакто Франсоа Митеран спечели втори мандат през 1988 г., 23 години след създаването на Петата република.

Условията са назрели за завръщане на левицата. Заради влошаващата се социална и икономическа ситуация в цяла Европа управляващите благоразположението на избирателите. В Испания неотдавна имаше смяна на властта. В Гърция и Италия встъпиха в длъжност експертни правителства. Саркози изглежда идеална жертва за една зажадняла за власт левица, прекарала дълги години в опозиция. Френският президент е отхвърлян не толкова заради управлението си, колкото заради същността си.

Дали страда от това, което френските коментатори наричат “синдрома Жискар”, който би го превърнал във втория лидер на Петата република след Валери Жискар д’Естен, който е президент само един мандат?

Той изглежда е загубил подкрепата на твърде много гласоподаватели. Тези от крайната десница, които привлече през 2007 г., вероятно ще се върнат при политическото си семейство - Националния фронт. Мнозина християндемократи центристи, които избраха Саркози поради липсата на алтернатива през 2007 г. - не можеха да приемат сериозно кандидатката на социалистите Сеголен Роаял (и кой би могъл да ги упрекне?) - го изоставят от етични съображения. Не са му простили речта в Гренобъл от 2010 г., в която той заклейми ромите в явен опит да ухажва крайнодесния електорат. Никой не поставя под съмнение невероятната му енергия, но енергичността не може да компенсира провалената политика и липсата на смислена визия.

Може да е дошло времето на левицата. Обаче след труса от миналогодишния скандал с бившия изпълнителен директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, намерили ли са социалистите подходящия кандидат? Оланд се опитва да се представи като “нормален” кандидат, за разлика от работещия на много високи обороти Саркози. Французите обаче може да не са готови за алтернатива, за човек, който като лични качества и стил, прилича повече на церемониалните президенти от Третата и Четвъртата република. Саркози, както и да го оценяваме като президент, проведе невероятно ефикасна предизборна кампания през 2007 г. Оланд ще е късметлия, ако удържи пред такъв опонент в предизборните телевизионни дебати.

Колебаещите се търсят алтернатива, а “третият човек” от изборите през 2007 г. Франсоа Байру отново е тук. Всъщност, по-видим отвсякога. Умерените, които по морални причини няма да подкрепят Саркози или изпитват тежки съмнения за компетентността на Оланд, може да намерят подходяща алтернатива в лицето на Байру.

Четвъртият кандидат, Марин Льо Пен, е дъщеря на човека, който въплъщаваше крайната десница през последните няколко десетилетия. Тя смекчи антисемитизма на баща си и го замени с антимюсюлмански и антиимигрантски дневен ред. Изглежда, че дори ухажва някои еврейски избиратели, наблягайки на опасностите от “ислямофашизма”. Тя преди всичко се стреми да привлече избирателите с ниски доходи, които преди десетилетия щяха да гласуват за комунистите, както и “страдащата средна класа”, която е най-засегната от икономическата криза. Дали ще повтори постижението на баща си от 2002 г., когато той изуми цяла Франция, отивайки на втори тур? Подобен сценарий не бива да се изключва.

За разлика от Германия, Франция изгуби рейтинга си “ААА”.

Париж изгуби и тазгодишните Олимпийски игри, дадени на Лондон.  Но когато става дума за политика, отстъпи, Америка - Франция е непобедима. Президентските избори през 2012 г. имат всички елементи на драматичен телевизионен сериал - персонажи, съспенс и абсолютна несигурност. Поне в това отношение останалия свят продължава да е засенчен от Франция.

*Авторът е експерт от Френския институт за международни отношения.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional