Андрей Федяшин от РИА НовостиОтношенията между Турция и Франция, които са съюзници в НАТО, никога не са падали до толкова ниско ниво - и то на базата на различно възприемане на историята, въпреки че и преди е имало подобни случаи. Сега обаче президентът Никола Саркози е по-добре да не стъпва в Турция. Впрочем за турците, както и за всички останали, които отричат арменския геноцид от почти един век в Османската империя, скоро също ще бъде опасно да се появяват във Франция.
След като Националното събрание - долната камара на френския парламент, одобри законопроекта, квалифициращ отричането на арменския геноцид като престъпление, и Сенатът го одобри на 23 януари. Законът предвижда глоба от 45 000 евро и наказание от една година затвор. Инициативата за прокарването на закона бе на управляващата партия на Саркози Съюз за народно движение.
В изявление пред турския парламент на 24 януари турският премиер Реджеп Тайип Ердоган нарече проектозакона “дискриминационен” и “расистки” и обяви, че Анкара ще му “отвърне” с нови санкции в най-различни области.
Буквално ден преди гласуването на проектозакона Ердоган, който се превръща в лидер на мюсюлманския свят, обяви, че ако проектът бъде подписан от Саркози (формалност, която той трябва да спази в рамките на 15 дни), то кракът му повече няма да стъпи във Франция. И няма да има никакво сътрудничество във военната сфера, както и по съвместни икономически, енергийни, екологични и други проекти. По думите на Ердоган цялата тази “туркофобия и ислямофобия” са измислени, за да бъдат събрани повече гласове на изборите.
Ако у някого е имало съмнения по въпроса чия политика критикува Ердоган, то след споменаването на изборите, те са се разсеяли. Във Франция освен президентските избори през април и май не се предвиждат други важни избори.
Резонът за инициативата за проектозакона за арменския геноцид е много сериозен - арменска диаспора от 500 хиляди души, една от най-големите в света. Това са толкова гласове, които Саркози, чиято популярност в момента е доста ниска, не може да си позволи да изпусне.
Предсказуема бе реакцията на Турция, която винаги е възприемала изключително болезнено и смята всяко споменаване на “арменски геноцид” за национално оскърбление. Всъщност турската реакция бе известна още преди гласуването в Сената, тъй като законопроектът бе одобрен през декември от долната камара на парламента. Турците още тогава казаха на французите всичко, което мислят.
А все пак нали в проектозакона става въпрос за “наказание за отричането на геноциди, признати от законодателството”. Наказанието за отричането на Холокоста над евреите бе предвидено от френските закони още преди - през 1990 година. Парламентът призна арменския геноцид през 2001 година. Така че на всички бе ясно за какво става въпрос. Затова проектът неофициално бе наречен от медиите и от обществеността “закон за арменския геноцид”.
Очаква се, когато Саркози подпише закона и той влезе в сила, реакцията на Анкара към одобрението на проектозакона през декември да изглежда като израз на умерено недоволство.
Законопроектът все още не влязъл в сила. Но ако се съди по нормите за наказание за отрицанието на Холокоста, то във Франция е по-добре да не се отрича арменският геноцид.
По принцип за нарушаването на тази норма може да бъде арестуван всеки желаещ да изпита сериозността на френската правосъдна система. Има само една забележка - отричането трябва да е направено публично и разбира се на френска територия.
Франция далеч не е първата страна, признала арменския геноцид и смятаща отричането му за престъпление. Страните признали арменския геноцид са 21, включително и Русия, направила това през 1994 година.
САЩ все още не са направили това на законодателно нивосамо в резолюции на Конгреса, които обаче не са станали федерални закони. Опасенията в случая са, че турците може да затворят въздушното си пространство за военновъздушните сили на САЩ и тогава би било изключително трудно да се извършват военни операции в Афганистан и Ирак.
Президентът Барак Обама неведнъж е казвал, че признава трагедията и избиването на арменско население, но отказва да го нарече геноцид. Въпреки че и на Обама му предстоят избори тази година, а в Калифорния също има голяма арменска диаспора, макар и не така силна както във Франция.
Що се касае до Франция Париж веднъж вече опита да направи аналогичен ход - през 2006 година, когато сходен проектозакон за криминализиране на отричането на арменския геноцид бе одобрен от долната камара, но не бе одобрен от Сената.
Наказания за отричането на престъпления срещу човечеството досега се отнасяха основно за Холокоста. Такива наредби се съдържат в законодателствата на Австрия, Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Полша, Словения, Франция, Швейцария, Канада и разбира се Израел. За “арменския геноцид” имаше наказания само в Аржентина, Уругвай и Швейцария.
Досега в Европа явно има само един случай на наказание за отричане на арменския геноцид.
Прецедент имаше в страната с най-напреднала демокрация Швейцария. Въпреки че алпийската република призна арменския геноцид едва през 2003 година, от 1994 година в страната действа антирасистко законодателство, определящо отричането на геноцидите като престъпление (в началото е ставало въпрос само за Холокоста).
През пролетта на 2007 година швейцарски съд осъди на глоба от 2,5 хиляди долара лидера на турската Работническа партия Догу Перинчек заради изказване в един от кантоните в страната през 2005 година, когато той обявил, че не е имало никакъв геноцид и всичко това е чиста фалшификация. Перинчек в момента обаче е в турски затвор по обвинение в подготовка на антиправителствен заговор.
Споровете по въпроса дали е имало геноцид или не датират от самите трагични събития, започнали през 1915 година, а свършили... По този въпрос също се спори. Според някои тези събития са приключили през 1918 година, други сочат 1923 година, а някои твърдят, че геноцидът е продължил до 30-те години. Арменците твърдят, че са били избити от 1,5 до 1,8 милиона души.
Всъщност в момента турците не отричат самата трагедия на арменците, както и големия брой жертви. Но според тях жертвите са били не повече от 300-500 хиляди, както и че това са жертви при гражданска война, междунационални сблъсъци, както и че не е имало никакво целенасочено избиване на арменците като етнос, а също така е имало и убити турци.
И така продължават споровете относно това дали е препоръчително в националните законодателства да се въвеждат наказания за отричането и оспорването на едно или друго събитие и последиците от това.
Много историци, сред които има и такива, които не отричат арменския геноцид, са убедени, че превръщането на парламентите в трибуни “на паметта” и съдилища по въпросите на световната история няма да доведе до нищо добро. Дори напротив -това ще започне да затруднява самото търсене на историческата истина, както и свободата на историческите дискусии. Това обаче вече е съвсем друга тема.