Мишел Менвил от Франс прес/Марсилия е европейската столица на културата, но и на автоматите Калашников. Пристанищният град в Южна Франция иска до 2013 г. да се наложи като център на изкуствата въпреки репутацията си на бастион на престъпността, подсилена от неотдавнашна вълна от убийства.
Градът се подготвя да стане през 2013 г. европейска столица на културата. Поредица от изложби и спектакли, посветени на Средиземноморския регион и струващи 91 милиона евро, трябва да представят Марсилия в най-добрата светлина - тази на един космополитен, изпълнен с живот и с динамика град.
“Чух да се говори за столица на културата, разбрах, че ще има концерти и изложби. Но кой има нужда от това? Онова, което ни е нужно, е по-голяма сигурност и по-голяма чистота, за да спрат хората да се страхуват”, казва Мохамед, бакалин в работническия квартал Ноай.
Магазинът му е далеч от марсилското пристанище, където хората обичат да пийват пастис, докато гледат Средиземно море и докато рибарите продават рибата си. Всичко това има вид на пощенска картичка, която се харесва на туристите.
Целта на инициативата Марсилия-Прованс 2013 г. градът да бъде обявен за европейска столица на културата догодина е да покаже, че вторият по големина град във Франция е съвкупност на различните култури - европейска, северноафриканска, еврейска и арменска. Точно това прави от Марсилия уникален град.
Но първите презентации на този голям проект съвпаднаха с вълна от убийства и престрелки, които напомниха, че Марсилия е и сцена на организираната престъпност. Това породи скептицизъм у мнозина дали градът ще може да подобри имижда си.
През декември крадци застреляха с “Калашников” 37-годишен полицай . Младеж на 17 години също младеж също загина от куршуми, изстреляни от подобно оръжие. Телата на трима мъже пък бяха открити овъглени след уреждане на сметки.
Давид Оливие Реверди, представител на полицейския синдикат
Алианс, е притеснен от използването на оръжие и от проявите на
крайно насилие между престъпните банди и наркотрафикантите в
Марсилия
“Те са готови на всичко, за да защитават бизнеса си. Преди нещата се уреждаха с юмруци, а днес за едното нищо или само заради поглед накриво всеки вади Калашников и започва да стреля по другите”, твърди синдикалният представител.
Според полицията миналата година в Марсилия е имало 20 убийства, свързани с трафика на наркотици. Въоръжените грабежи са нараснали с 28 процента, а грабежите, съпътствани с насилие - с 8 процента. Обирите са се увеличили с 6 процента.
Разпространението на автоматично огнестрелно оръжие, предимно автомати Калашников, идващи от Източна Европа и озоваващи се в ръцете на неориентирани млади наркотрафиканти има катастрофални последици, смята марсилски полицай.
За представителите на Социалистическата партия, която е в опозиция в общинския съвет, културата и европейската година са последните грижи на марсилците.
“Мисля, че имиджът на града не е толкова важен. Онова, което е важно, е марсилската действителност. Важното е Марсилия да промени действителността, в която живеят нейните жители. Но инициативата Марсилия-Прованс 2013 г. няма да помогне за това”, казва Патрик Менучи, социалистически общински съветник.
“Вижда се, че градът отдавна има проблеми. Марсилия не остава хората безразлични. Всеки път, когато се случва нещо с Марсилия, отзвукът е по-голям отколкото другаде. Но въпреки това в Марсилия има много положителни неща”, казва Рено Мюзлие, депутат от десницата и специален пратеник за Марсилия-Прованс 2013 г. в марсилското кметство.
Други общински съветници смятат, че единственият отговор трябва да бъде борбата с бедността в един град с население от 860 000 души и с безработица от 13 процента. Градът има проблеми, свързани и с жилищната политика и качеството на жилищата.
Строителните предприемачи разчитат на Марсилия-Прованс 2013 г., за да привлекат туристи и инвеститори. В офисите си в центъра на града Мишел Куланж, архитект, който ръководи асоциация на марсилските жители, одобрява принципно инициативата, но смята, че тя няма да е достатъчна.
“Марсилците са горди със своя град, горди, че са жители на Марсилия. Но те са и до известна степен отчаяни, защото не виждат положително развитие на нещата. Те чуват много приказки, но не виждат промени”, казва той.