Цунами, наводнения и бури поставиха логистиката в центъра на вниманието

Поредица от природни бедствия по света поставиха на дневен ред въпроса за снабдителните вериги и аутсорсинга.

Когато вълна цунами, предизвикана от голямо земетресение, се стовари върху защитните стени по източното крайбрежие на Япония на 11 март миналата година, някои по-второстепенни последици голямата трагедия бяха усетени чак в графство Уест Мидландс, в Англия. Прекъсването на работата на японските производители на електроника заради цунами доведе до недостиг на ключови електронни компоненти в автомобилните заводи във Великобритания, включително на Jaguar Land Rover’s Castle Bromwich в Бирмингам.  Още едно доказателство за уязвимостта на глобалните снабдителни вериги дойде през ноември, когато наводнения в Тайланд заляха райони, на които се падат 45% от световния капацитет за производство на хард дискове. Между тези две природни бедствия разрушителни бури в американския щат Тенеси през април нарушиха силно някои домашни снабдителни вериги в САЩ.

Множество природни бедствия повдигат сериозни въпроси за това как търговците на дребно и промишлените предприятия ще съумеят да продължат аутсорсинга в Азия, който преобрази световната икономика през последното десетилетие. Все повече компании, според изпълнителни директори, които отговарят за логистиката, анализират  рисковете, когато се разчита на един-единствен доставчик на хиляди километри от техните основни предприятия.

Тези проблеми засилиха тревогите за снабдителните вериги, която много фирми изпитват, откакто установиха след икономическата криза от 2008 година, че имат прекалено големи запаси. Лишените от гъвкавост снабдителни вериги продължиха да доставят стоки, след като в резултат на рецесията стана невъзможно поръчаните обеми да бъдат продавани на печалба.

Въпросът е колко бързо новите тревоги ще доведат до очакваното прехвърляне на част от производствената дейност от Азия към Турция, Мексико или други страни с евтина работна ръка, които ще позволят на промишлените компании и веригите за търговия на дребно да скъсят своите снабдителни вериги.

Марк Парсънс, високопоставен представител на логистичния оператор DHL за Великобритания и Ирландия, отговарящ за снабдителните вериги, казва, че рискът на снабдителните вериги, който никога не е будил безпокойство у бизнес елита, сега е редовна тема на разговорите с мениджърите на най-високо равнище.  Единственият въпрос е колко бързо тази загриженост ще доведе до реални промени в снабдителните модели.

“Ще мине малко време преди купувачите да се замислят върху онова, което може да е тема на равнище бордове”, прогнозира Парсънс.

Стивън Голд, служител с опит в областта на снабдителните вериги, който сега работи за консултантската фирма Alvarez & Marsal, казва, че индивидуалните решения ще зависят от спецификата на търсенето на съответните продукти.

Голд, чийто централен офис е в  Съединените щати,  посочва, че компаниите от сферата на текстилната промишленост и електрониката, чиито стоки търпят внезапни, предизвиквани от модата резки колебания в търсенето, са най-предразположени към преместване на своите производствени дейности в Мексико, което е много по-близо от Азия.

“Потребителят се движи много, много бързо”, отбелязва той.

“Необходимостта да се отговори много бързо става императив.”

Бруно Сидлер, главен оперативен служител логистична компания Ceva Logistics в Холандия, казва, че стремежът към скъсяване на снабдителните вериги се вписва в наблюдаваната от рецесията през 2008 г. тенденция компаниите да се опитват да намаляват количеството стоки, което държат в наличност. За много фирми, които все още осъществяват по-голямата част от своите производствени дейности в Азия, това означава да се опитат да приложат към дългите снабдителни вериги по вода и въздух техниките “точно навреме”, замислени първоначално да позволят на заводите, разположени близо един до друг, да имат на склад само възможния минимум.

“Мисля, че ставаме свидетели на еволюция от производство, основано на прогнозата, към производство, основано на търсенето”, отбелязва Сидлер. “Хората се опитват много, много усърдно да държат колкото се може по-малки запаси от стоки.”

Предизвикателството обаче е да бъде намерен за всеки вид продукти оптималният баланс между силните и слабите страни на различните подходи.

Желанието на компаниите да държат в наличност минимални количества, например, може да постави сериозни предизвикателства пред морските и въздушните превозвачи на стоки. И най-слабата промяна в потребителското търсене има незабавен ефект върху търсенето при снабдителните вериги, при условие че запасите са на толкова ниско равнище.

“Това има незабавен ефект върху превозвачите. Авиокомпаниите и морските компании, тъй като разполагат със запаси, които трябва да запълват, наистина страдат от това непостоянство.”

Аутсорсингът в по-близки страни също увеличава потенциално цената на транспортирането на стоките, въпреки че те са превозвани на по-къси разстояния. Огромните контейнеровози, които доставят повечето продукти от Азия до Европа и Съединените щати, предлагат много евтин транспорт дори при обичайни условия и прекомерният свръхкапацитет изпрати цените на превоза на контейнери в посока надолу до пренебрежими равнища.

“Цената на транспорта на материали от Далечния изток все още ще бъде сравнителни ниска в по-общ план”, прогнозира Парсънс.

Сидлер изтъква, че е малко вероятно тенденцията на прехвърляне на производството в Азия да се обърне бързо.

“Ако вземете някои видове технологии, аутсорсингът е осъществен до такава степен, че днес снабдителният бизнес, било то с компоненти, кабели или полупроводници, е изцяло в Азия”, отбелязва той. “Това не е нещо, при което можете да кажете утре:

“Искам да го правя в Източна Европа.”

Голд се съгласява, като набляга на това, че промените в стратегията за снабдителните вериги са нещо скъпо.

“Те не се правят за един миг”, подчертава той.

Налице е обаче и промяна в настроенията. След едно десетилетие,през което главното съображение бе намаляването на цената чрез аутсорсинг в Азия, има явна промяна във факторите, които компаниите взимат предвид.

“Това е годината на снабдителните вериги”, казва Голд. “Много компании ще се опитат да преосмислят и преразгледат тези въпроси. Компаниите започват да възприемат тези идеи.”