Появата на руски опозиционери по официалната телевизия - свобода на словото или тактически ход?

След години на цензура руски опозиционери най-сетне се появиха по официалните телевизионни канали. Дали обаче това е реална свобода на словото или само нова тактика на Кремъл да придаде по-демократичен вид на бъдещите президентски избори, питат се експерти.

“От пет години не съм говорил по телевизията - нещо започва да се случва в Русия!”, възкликна Борис Немцов (един от организаторите на протестите срещу победата на партията на Владимир Путин на парламентарните избори) в предаване по прокремълската Ен Те Ве (НТВ) в неделя вечерта.

Каналът, който в последните месеци излъчваше репортажи, очернящи руските опозиционери, показа Борис Немцов да критикува открито властта и изборните измами при вота на 4 декември.

Същевременно Първи канал - един от стълбовете на официозната информация, допусна либерала Владимир Рижков да критикува, пак в най-гледаното време, “партията на крадците и мошениците” на Путин.

“В неделя вечерта в официалната телевизия стана чудо: за пръв път от години Ен Те Ве и Първи канал дадоха думата на опозицията”, писа в уебсайта на независимото радио “Ехото на Москва” бившият руски министър на икономиката Андрей Нечаев.

Миналата седмица зрителите на държавните телевизии бяха изненадани от появяването на малкия екран на други “черни овци” в очите на Кремъл: бившия световен шампион по шахмат Гари Каспаров, бившия икономически съветник на Путин, преминал в опозиция, Андрей Иларионов, бившия премиер Михаил Касянов и критичната журналистка Олга Романова.

“Дали не се е пробудила професионалната съвест у журналистите в официалните телевизии?”, пита се Нечаев.

Според независимия медиен специалист Ирина Петровская обаче “телевизиите изпълняват нареждане на властта, която възнамерява да покаже, че в Русия няма цензура”.

“Това е отговорът на Владимир Путин на десетките хиляди демонстранти, които с пълно право протестират срещу цензурата и оспорват резултатите от парламентарните избори”, твърди тя.

Оспорваните избори от декември са в основата на най-голямото протестно движение, откакто през 2000 г. Владимир Путин застана начело на страната.

Първите протести от 10 декември, на които в Москва се стекоха няколко десетки хиляди души, бяха напълно пренебрегнати от държавните телевизии.

За Анна Качкаева, медиен специалист в Радио “Свобода”, появата на опозиционни фигури на руския малък екран е резултат от натиска, упражнен от една страна от протестите, а от друга - от пороя от видеозаписи на изборни измами, качени в интернет от потребители на мрежата.

Ръководствата на телевизиите са подложени също на вътрешен натиск от страна на екипите си, чиито репортажи за протестите бяха цензурирани, смята тя.

Предоставянето на трибуна на опозиционерите може да позволи да се придаде по-демократичен вид на насрочените за 4 март президентски избори, отбелязват специалистите.

След последните протести “Кремъл реши да повдигне похлупака на тенджерата, за да задържи властта - много ефикасна техника”, обобщава медийният експерт Даниил Дандурей.

“Тази свобода на словото обаче остава стриктно контролирана от властта”, казва Качкаева.

Според Немцов част от неговото изказване, насочено лично срещу Владимир Путин (когато говори за корумпираността на приближените му), е било цензурирано при излъчването му в неделя вечерта.

Гари Каспаров и Владимир Рижков, чиито изявления продължиха по не повече от 20 секунди, също заявиха пред в. “Новая газета”, че думите им са били цензурирани, най-вече, когато говорили за изборните измами.

“В неделя вечерта телевизиите излъчиха дискусионни предавания с опозиционери, но пренебрегнаха хилядите московчани, които същия ден участваха с колите си в демонстрация” в подкрепа на свободните избори и против Путин, изтъкна Анна Качкаева.