БТАБританският вестник “Индипендънт” коментира ветото, наложено от Русия и Китай, на резолюцията за Сирия в Съвета за сигурност на ООН, като подчертава, че това е било очаквано. Авторитарните режими са предсказуеми и ясни. Знаят какво искат и всички знаят на какво се дължи позицията им. Русия отдавна печели много от търговски сделки със Сирия и е главният й доставчик на оръжие с договори, възлизащи на 3 милиарда долара, включително противокорабни ракети, изтребители и зенитни системи с малък обсег. Последната пратка бе доставена само преди седмица, когато в Тартус пристигнаха три руски бойни кораби. Появата им в Сирия бе демонстрация на сила от страна на Москва, която иска да предотврати намеса на НАТО в Сирия.
Утре руският външен министър Сергей Лавров ще бъде в Дамаск, за да покаже, че има алтернатива на западната “войнственост”. Възможно е Русия да се опита да прокара за Сирия сделка за предаване на властта като тази в Йемен, довела до отстраняването на президента Али Салех, коментира “Индипендънт”. Според вестника другата причина за поведението на Русия по сирийския въпрос е Либия. Русия тогава се въздържа и не наложи вето и след това се почувства изиграна, тъй като това, което се предполагаше, че ще бъде забранена за полети зона, се превърна в пълномащабна военна атака. Русия сметна, че това е поредното заблуждение, в което тя е била въведена от Запада, тъй като когато след атентатите от 11 септември Путин позволи на американците да използват бази в Узбекистан и другаде в Централна Азия за войната си в Афганистан, той се надяваше да получи нещо в замяна. Вместо това получи цветните революции в Грузия и Украйна, пише “Индипендънт. Освен това според вестника становището на Русия за Сирия се обяснява и с вътрешнополитически съображения, защото идния месец в Русия предстоят президентски избори и Путин не може да си позволи да отстъпи пред Запада и с това да изгуби твърдолинейните избиратели, на които разчита.
Според автора на статията Западът няма възможност да направи кой знае какво в Сирия. Президентът Асад е окуражен от ветото на Русия и на Китай. Той знае, че чужда военна намеса е почти невъзможна и че единственият му шанс да оцелее е употребата на сила. Един от вариантите е Западът да подкрепя сирийската опозиция и тази подкрепа ще се засили, но проблемът е, че след Асад в Сирия със сигурност ще се засилят позициите на ислямистите. За да се стигне до демокрация в Сирия, ще е необходима не само една “Арабска пролет”. Режимът на Асад ще рухне, когато собственият му народ събере повече сили да му се противопостави, заключава “Индипендънт”.