Петролното ембарго срещу Иран ще бъде благодат за Русия

 
От месеци Русия се противопоставя на идеята за налагане от Запада на петролни санкции на Иран. От новите заплахи за износа на ирански петрол обаче може да има поне един печеливш и това е Русия.

Руската петролна промишленост вече извличаше изгода от по-високите световни цени на петрола заради напрежението около Иран още преди Техеран да повиши залозите в сряда (15 февруари),
като заплаши да спре доставките на петрол за шест европейски държави*.
Сега, независимо дали Иран ще изпълни своята закана незабавно или Европа ще наложи планираното от по-рано ембарго на иранския петрол това лято, Русия може да се възползва по-пряко. Нейните
петролопроводи са в готовност да снабдят потребителите, склонни да платят по-висока цена, със сорт петрол, който прилича много на иранския.
Русия е най-големият производител на петрол в момента, като добива около 10 милиона барела на ден - малко повече от Саудитска Арабия. Тя изнася 7 милиона барела на ден. По-голямата част отиват за потребители в Европа и Азия.

За руските петролни компании като Роснефт и Лукойл, и руско-британското смесено дружество TNK-BP международното напрежение, което започна да се покачва през есента на миналата година заради развитието на иранската ядрена програма, бе манна небесна. Анализатори изчисляват, че опасенията около Иран са добавили между 5 и 15 долара за барел към световните цени на петрола, което се равнява на 35 милиона до 105 милиона долара допълнително на ден за руската петролна промишленост. А данъците, които руското правителство е събрало от тези продажби, пък са неочаквана политическа благодат за премиера Владимир Путин в момент, когато той води предизборна кампания за своето завръщане на президентския пост. Допълнителните пари помагат за още по-голямо субсидиране на вътрешното потребление на електроенергия, като по този начин смъква инфлацията.

"Това е добре за Путин", обобщава Джеси Мърсър, анализатор на петролния сектор в Хюстън, който работи за PFC Energy. "В Съединените щати, когато цената на петрола отива нагоре, рейтингът на президента отива надолу. В Русия е обратното."

Повишаващите се цени на петрола, разбира се, са благодат за всеки производител. Русия обаче има особено предимство: петролопроводна система, която може да снабдява традиционните клиенти на Иран както в Европа, така и в Азия. В зависимост от това накъде духат геополитическите ветрове, тя е в състояние да коригира количеството петрол, което насочва в източна и западна посока. 

Нещо повече, основният сорт петрол, изнасян от Русия - уралският смесен суров петрол - е подобен на иранския и търсенето му вече нараства като алтернатива за европейските рафинерии.
По тази причина цената на уралския смесен суров петрол нараства още по-бързо, отколкото световните цени като цяло. През декември той струваше с два долара по-малко за барел в сравнение с Брент от Северно море. Сега и двата сорта се търгуват за по около 119,50 долара за барел, казват енергийни анализатори.

Шестте държави, чиито доставки Иран заплаши в сряда да спре, са следните в низходящ ред според обема на купуваните количества: Италия, Испания, Франция, Холандия, Гърция и Португалия. Техеран не обясни защо е избрал тези страни, а е пренебрегнал по-големи потребители като Германия.
Всички тези шест държави обаче така или иначе вече планираха да спрат да купуват ирански петрол през лятото, в съответствие с ембаргото, което Европейският съюз реши през януари да наложи на
Иран от юли. При регистрирания неотдавна пик на доставките ЕС е купувал между 500 000 и 660 000 барела ирански петрол на ден, по данни на PFC Energy.
Ако европейските санкции влязат в сила, цените на петрола могат да се повишат още повече - с между 7 и 13 долара за барел над сегашното си равнище - според прогнози на компанията за консултации в петролния сектор Wood Mackenzie от в Единбург.

И дори цените на петрола да спаднат по-късно, Газпром ще продължи да печели. Цените на руския газ в Европа - най-големия чуждестранен клиент на руския държавен газов гигант - са
свързани с котировките на петрола в съответствие с дългосрочни договори, които са коригирани два пъти годишно въз основа на средните цени на "черното злато" през последните 6 месеца. Така че дори петролът да поевтинее, газът на Газпром ще остане скъп през втората половина на годината.

Въпреки че са водещ критик на ядрените амбиции на Иран, Съединените щати до известна степен са по-мълчаливи от Европа по въпроса как да бъде наказана иранската петролна промишленост, тъй като американските политици са разделени по въпроса дали да бъде разстроена световната търговия с петрол с очаквана вреда за техни стратегически съюзници. 

През декември Конгресът на САЩ одобри санкции, които, наред с другите мерки, налагат наказания на чуждестранните банки, обслужващи плащания за ирански петрол. Поддръжниците на
санкциите в законодателния орган и правителството на президента Барак Обама казват, че отражението върху цените на петрола е оправдано, като се има предвид фактът колко високи са залозите в Иран.

Белият дом обаче също така предупреди, че строгите наказания за банките могат да възпрепятстват сделки на съюзници на САЩ. Така че когато президентът Обама подписа закона, той обяви, че някои клаузи няма да имат задължителна сила. Така той разгневи "ястребите", подкрепящи санкциите, които е предвидено да влязат в сила заедно с европейските през юли.

Както се оказва, най-малко едно от обсъжданите изключения е замислено конкретно, за да бъдат ограничени стратегическите печалби за Русия, която е отявлен критик на американските и
европейските наказателни мерки срещу Иран.

Съединените щати и Европейският съюз договарят изключение за бившата съветска република Грузия - държава, която сега е съюзник на Запада и трябва да може да получава алтернатива на
руския природен газ. Работният вариант разрешава плащания на иранска компания - Naftiran Intertrade - която притежава дял от находището Шах Дениз в Каспийско море.
Тези залежи, разработвани от западния петролен гигант BP, се осигуряват доставките за Грузия. Шах Дениз също така е потенциален източник за бъдещия петролопровод "Набуко", който ще бъде управляван от консорциум, чиято централа е във Виена и се подкрепя от някои западни правителства като европейски конкурент на Газпром. Петролопроводът, определят като опит да се намали тежестта на Русия в европейската енергийна политика, обаче е блокиран във фаза планиране от години.
Очаква се, междувременно, Китай да заобиколи санкциите срещу Иран с мълчаливото одобрение на Съединените щати, като договори с Иран доставки на петрол през банки, които нямат бизнес в САЩ.
Индия пък се договори с Ислямската република за бартерна размяна на пшеница за петрол или да му плаща директно в рупии.

Със сигурност има и други ограничения пред Русия, за да може тя да се възползва напълно от иранските петролни трусове. Най-голямото е, че руската петролна промишленост вече добива петрол от находища при пълно натоварване на мощностите си. По тази причина тя не е в състояние да увеличи рязко своя износен капацитет над сегашните 7 милиона барела на ден. 

Обширната петролопроводна мрежа  на Русия обаче й дава завидната гъвкавост да насочва своя петрол там, откъдето идва търсенето, а цените са на най-високи равнища. Възможно е това да се окаже голям плюс за доставките й за Азия.

Както вървят нещата след едно десетилетие на инвестиции, които прави Москва, през третото тримесечие на тази година е предвидено да бъде завършен транссибирски петролопровод. Това ще
открие възможности пред Русия да изнася петрол по-евтино в сравнение със сегашните доставки с влак до тихоокеанско пристанище, където суровината се прехвърля в танкери за Япония и Южна Корея - две държави, които, като стратегически съюзници на САЩ, ще търсят заместители на иранския петрол.
Новият петролопровод, наречен Източносибирски-тихоокеански, се разклонява в Сибир, така че петролът да може да бъде изпращан или за Китай, или до брега на Тихия океан за износ за други
азиатски потребители. Съоръжението ще позволи на руските износители да се възползват лесно от ценовите разлики между Китай, ако той, както се очаква, продължи да купува ирански петрол, и Япония и Южна Корея, които вероятно няма да го направят.
"Те (руснаците - бел. ред.) могат да бъдат арбитри между двата (лагера)", обобщава Мърсър, коментирайки гъвкавостта на Русия, "и това може да бъде тяхно предимство."
/Превод от английски: Николай Станоев/

*б. пр.: в неделя, 19 февруари, Иран обяви, че спира доставките
на петрол за френски и британски компании.