Мери Ридъл, "Дейли телеграф", 21 февруари 2012 г.
Цирк "Сарко" отново потегля. Под радостните възгласи на своите поддръжници и славословията на рок музика най-непопулярният френски лидер на съвремието каза на своя пръв предизборен митинг,че е единственият кандидат за президент, който може да предотврати разрухата. Но дните на Никола Саркози като шеф на арената може би са преброени. Нито един предишен президент досега не е бил толкова назад в социологическите проучвания и все още да се е надявал да победи. С тези 67 на сто
от избирателите, които са против него, промяната би могла да бъде сравнена с протестите на гладните от 1789 г. и ще излезе, че крал Людовик XVI все пак не е бил чак толкова лош.
Въпреки че такъв пълен обрат е вероятен, би било прибързано да подценяваме Саркози. На нещо такова ще се надява и Дейвид Камерън. Срещата между двамата ръководители през миналата седмица бе аранжиран триумф на Саркози. Той не само че осигури договор, според който ядрените инсталации във Великобритания (някога водеща сила в тази технология) ще носят ползи за френската енергийна компания "Арева", която ще работи по техни проекти, и за гигантската енергийна компания Е Де Еф (EDF, Френската електрическа компания). Освен това неговата идилия с Камерън, когото наскоро обвини, че е пропуснал "добра възможност да млъкне", целеше да го представи като суперпомирител.
Камерън трябва да бъде уверен, че сдобряването на френския президент с избирателите върви гладко. Президентската надпревара във Франция, чийто изход ще бъде определен в началото на май,
може да предпостави резултатите от британските общи избори. Спектакълът на Саркози, който се бори за политическия си живот, трябва да алармира британския премиер да осъзнае подобията между
двамата. Както казва една високопоставена личност от лейбъристите, двамата "вземат импулсивни и рискови решения и разчитат на големите жестове". Като политици шоумени те са майстори на политическата игра и са безразлични към икономиката.
Докато френските избиратели се оплакват, че "лъскавият президент" е патрон на богатите, тяхната истинска болка е, че обещанието на Саркози да съхрани покупателната способност бе безпочвено. Тяхната покупателна способност се топи и те няма да му простят това предателство.
Същото може да стане и с Камерън. Неговият приближен Сарко започва представлението. Докато президентът вземаше решения с нежелан резултат като опита му да отблъсне французите от
имигрантите, Камерън допусна безумната грешка да се вкопчи в сбъркания закон за здравеопазването заради малко по-очевидна причина - да спаси репутацията си и да лиши лидера на лейбъристите Ед Милибанд от триумф.
Що се отнася до икономиката обаче, Камерън има повече какво да губи. Във Франция безработицата е почти 10 процента, държавният дълг е огромен, съкращенията са болезнени, данъците растат, а кредитният й рейтинг ААА бе отменен. Въпреки че Великобритания все още не е под такава обсада, тя страда от такава липса на растеж, която може да реши съдбата на Саркози.
Докато премиерът Камерън гледа с трепет упадъка отвъд Ламанша, същото прави и Ед Милибанд. Ако кандидатът на социалистите Франсоа Оланд консолидира голямата си преднина в анкетите и спечели, вълните от тази победа ще се разпространят извън границите на Франция. Както твърди външният министър в сянка Дъглас Алекзандър, победата на Оланд "ще бъде възприета в Европа като знак, че левоцентристите може да вземат връх след икономическата криза".
Тъй като екипът на Милибанд няма да получи нищо даром, той заиграва върху чувството за братство. Оланд ще бъде в Лондон в сряда за среща с Камерън и Милибанд. Старши съветници на лейбъристкия лидер вече обсъдиха с екипа от пратеници на Оланд, оглавяван от бившия министър на правосъдието Елизабет Гигу, дневния ред на срещата. Въпреки че Оланд говори "елементарно" английски, а френският на Милибанд е малко по-добър, двамата мъже - които са пребивавали в едно помещение, но никога не са се срещали - са ключови фигури в широко очертания дневен ред.
Покрай дискусията за алтернативите в Европа Милибанд се надява да поговорят и по теми от общ интерес като договора между поколенията и плана на лейбъристите от пет точки. Ако Дейв и Сарко имат много общо, същото е и между Ед и Франсоа. Нито един от тях не е известен с ефектни трикове или публично обаяние; и двамата са израствали, без да оставят следа. Оланд, който стана кандидат след като Доминик Строс-Кан се забърка с нюйоркската камериерка, е като персонаж от поемата на Томас Елиот "Любовната песен на Джей Алфред Пръфрок". По време когато даже най-непривлекателните съвременни политици възприемат очилата за нещо, което дразни избирателите повече от вратовръзките на райета, Оланд, който играе футбол с очила, притежава рядката способност да направи така, че Милибанд да изглежда като Брад Пит.
Ако бъде избран, умереният досега Оланд, едва ли ще развее червени знамена. Неговата съдба ще е да бъде прагматичен технократ, каквито стават повечето френски президенти. Малко или много неговото избиране потенциално би изменило курса на Великобритания и останалата Европа, където социалдемократите загубиха 19 от 25-те национални избори след рухването на "Леман брадърс" през септември 2008 г. Ако Барак Обама бъде преизбран, а републиканците - сведени до ексцентричен миманс, ренесансът на левоцентристите изглежда внезапно възможен.
Докато промените на посоката в британската и френската политика рядко вървят успоредно, световната рецесия може да бъде безмилостна към десноцентристките правителства, които се озоват
на място, където музиката е спряла. Щом като жестоките икономически условия нанесоха щети на правителствата, които се борят за следващ мандат, значи думата "икономии" може би ще бъде
издълбана на политическите недгробни паметници на Саркози, Меркел и Камерън.
Ако Оланд успее (и в това все още има повече "ако", отколкото мнозина допускат), тогава икономическата програма на лейбъриста Ед Болс може изведнъж да привлече избирателите във
Великобритания като основна и смислена. Искането на финансовия министър в сянка Болс за алтернативно намаляване на данъците, ако фактическият министър на финансите Джордж Озбърн не намали ДДС, срещна отклик сред торите и либералдемократите. Посткатастрофичната икономическа ортодоксия вече изглежда все по-съмнителна. И ако Франсоа Оланд спечели във Франция,
политическата ортодоксия, която поставя съкращенията над всичко останало, също ще бъде разнищена.
Обаче е възможно, както реалистът Милибанд знае добре, нито едно тези неща да се случи. Никола Саркози е умел агитатор, който ще прибегне до всички необходими тактики срещу неопитния си съперник. Но въпреки това крайнодесният популизъм, залъгал навремето някои избиратели, е изровил голяма празнина във Франция - страна, озлобена от икономии и излъгани надежди.
Когато в сряда Оланд пристигне в Лондон, ще очаква да получи от Ед Милибанд сериозни уверения, че лейбъристите вече се готвят да управляват. Падне ли Саркози в огъня, тогава Камерън несъмнено е осъден. Икономиката може да се надигне и накрая торите да стигнат до растеж. Но даже и да е така, една победа на френските социалисти ще доближи Ед Милибанд до посланието от една дума, което мечтае да отправи към отиващия си Дейвид Камерън: "Adieu" [фр. - сбогом]. (БТА)
/Климент Тренков/
Вземете последните новини.png)
